Варненчик е роден на [[31 октомври]] [[1424]] година като първороден син на крал [[Владислав II]] от династията Ягело и четвъртата му жена княгиня [[София Холшанска]] от княжеския литовски род [[Холшански]]. Наследява полската корона след смъртта на баща си през [[1434]] г. През [[1440]] година в град [[Секешфехервар]] е коронясан и за унгарски крал под името Ласло I, благодарение на трансилванския войвода [[Янош Хуняди]], който иска да осигури подкрепата на Полша срещу турцитеосманците. След победоносните кампании на Хунияди срещу войските на султан [[Мурад II]] през [[1442]] – [[1444|1443]] г., папата убеждава младия крал, че е дошло времето да се съкруши [[Османската империя]] и да се освободи [[Йерусалим]]. През Октомври 1443 Владислав Ягело и Хунияди събират 20-25 000 международна армия, като основата й -са 12-15 000 души - са отдушиот полски и унгарски рицари и оръженосци подчинени на на Владислав III и Хунияди. В нея са включени 5000 власи на воеводата Влад Цепеш - Дракула, както и 500 щвейцарски стрелци, както и известен брой италиански кондотиери *. Тактиката на Хунияди е когато кръстоноците се установят на стан, те да се обграждат от каруците, а швейцарските стрелци да застават по тях и да бдят за бързата османска конница, а рицарите да са по средата на загражденията. Кръстоносците завладяват Видин и подпомагани от местното българско население стигат чак до София. Походът обаче се забавя твърде много и през ранния ноември студ сковава София, и принуждава Ягело и Хунияди да се изтегля. Османците изливат гнева си на блъгарите. На следващата 1444 година ЯГело и Хунияди потеглят на вториВтори [[Кръстоносни походи|кръстоносен поход за освобождението на българските земи]]. Ситуацията е удобна защото султана се разправя с дьозме - султана (тип лъже-ивайло) и прехвърля огромната част от войските си в Азия. Кръстоносците се отправят към [[Варна]], (откъдето искат с кораби да се прехвърлят в Цариград) но междувременно Мурад II успява да се справи със своя опонент във Азия. именно тук става решително сражение. Поради несъгласуваност на действията между съюзниците венецианците прехвърлят османската 100 000 армия във Варна срещу 25 000 кръстоносна армия**.Според легендите като видял превъзхождащия противник крал Владислав казал "Сега вече ни остава само едно - да умрем за прослава". Първоначално в битката обединените християнски сили получават надмощие, но това явно е тактически прийом - османците примамават рицарите в "чувал" и разгръщат своя резерв зад гърба им.
Тук по времето на битката Хунияди е обграден от османци. Владислав III, който до този момент стои настрана се впуска с неколцина рицари, за да го защити, пада с коня си в вълча яма и бива посечен. със сабя от връхлитащ конник-османец. Така той загива в [[битка при Варна|бой с турците]] на [[10 ноември]] 1444 г. и посмъртно получава прозвището Варненчик. Хунияди продължава опитите да освободи Балканите и след неговата смърт, но те са обречени на неуспех, а след 1448 опитите на Унгария да се намеси на Балканите прекъсват задълго.
Макар официално това да не се води за кръстоносен поход, Именно неуспеха на този поход и доказаната неефективност на рицарството, когато се бие на пресечен терен срещу османската лека кавалерия слага окончателно край на кръстоносните походи. Нещо повече - това ще бъде последният опит на западният свят да освободи Балканите от османското иго, чак до Гръцкото въстание.
