Родопи: Разлика между версии

{{Планина

| име = Родопи

| карта = България

| гео-ширина = 41.606

 

==== Западни Родопи ====

Западните Родопи обхващат територия от 8732,1 km² (или 59,25%) и по-високата част на Родопите. Средната им надморска височина е 1098 m, като повече от половината от площта им (51,9) се заемат от земи с надморска височина между 1000 и 1600 m. Те имат среднопланински облик със силно разчленена, гъста и дълбоко вкопана речна мрежа. Долината на река [[Въча]] ги дели на две части – западна Дъбрашко-Баташка и източна Переликско-Преспанска. В първата част най-висок е връх [[Голяма Сюткя]] (2186 m), а във втората е първенецът на Родопите в рида Мурсалица – [[Голям Перелик]] (2191 m). Западната част има асиметричен орохидрографски план с добре развита ридова система, очертана от дълбоки долини на север и силно стеснена площ на юг. Главната вододелна линия между водосборните басейни на [[Марица]] и [[Места]] е изместена на югозапад по широкото имощно било на [[Велийшко-Виденишки дял|Велийшко-Виденишкият дял]]. От главния вододелен рид на север се отклоняват ридът [[Алабак]], [[Баташка планина]] е нейните крайни разклонения [[Къркария]] и [[Бесапарски ридове|Бесапарските ридове]]. На юг от главния рид се простира широкият рид [[Дъбраш]]. Източната част на Западните Родопи обхваща два мощни вододелни дяла: на северозапад [[Переликско-Преспански дял|Переликско-Преспански]] и на югоизток [[Кула (Ардински дял)|Ардински дял]], разделени от долината на река [[Черна (река)|Черна]] (ляв приток на [[Арда]]). От Переликско-Преспанския дял на север се отклоняват мощните ридове [[Чернатица]], [[Радюва планина]] и [[Добростански рид|Добростан]]. На запад се разполагат [[Чепинска котловина|Чепинска]], [[Баташка котловина|Баташка]] и [[Доспатска котловина]], а на изток високите [[Чепеларска котловина|Чепеларска]] и [[Смолянска котловина|Смолянска]], както и малката [[Хвойненска котловина]]. От Западните Родопи водят началото си най-голевите родопски реки: [[Въча]], [[Чепинска река|Чепинска]], [[Чепеларска река|Чепеларска]], [[Арда]], [[Доспат (река)|Доспат]], [[Стара река (среден приток на Марица)|Стара река]] и други, които текат в дълбоки проломни долини.

 

==== Източни Родопи ====

{{основна|Източни Родопи}}

Източните Родопи обхващат територия от 6005,4 km² (или 40,75%) и по-ниската част на Родопите. Средната им надморска височина е едва 329 m, т.е. повече от три пъти са по-ниски от Западните Родопи. Близо 3/4 от площта им (71,5) се заемат от земи с надморска височина между 200 и 600 m. За разлика от Западните Родопи източните Родопи са по-ниски, с нископланински и хълмист облик. Въпреки че запазват масивния си планински характер, те са разчленени от широки долини, в които се редуват проломни стеснения. Билните части на планината са по-слабо разкъсани и имат заравнен облик. В орографския им план се очертават три централни планински рида: на запад между долините на реките [[Арда]] и [[Върбица (река)|Върбица]] мощният [[Жълти дял]]; на север от долината на [[Арда]] се редуват ниски, заоблени и предимно продълговати ридове – [[Драгойна]], [[Мечковец]], [[Чуката (рид)|Чуката]], [[Гората]], [[Градище (възвишение)|Градище]] и [[Хухла (рид)|Хухла]] и ниската [[Хасковска хълмиста област]]. В най-южната част на Източните Родопи се намират северните склонове на високите гранични ридове [[Мъгленик]] и [[Гюмюрджински снежник]], където се намира връх [[Вейката]] (1463 m), който е най-южната българска точка и най-високият връх в българската част на Източните Родопи. Най-високият връх в източната част на Родопите е връх Орлицата (1482 m) в [[Гърция]]. От рида [[Мъгленик]] на север към долината на [[Арда]] се отклоняват мощният [[Стръмни рид]] и [[Черна планина]] и по ниските [[Ирантепе]] и [[Сърта (рид)|Сърта]]. В тази част по-големите котловини са [[Вълчеполска котловина|Вълчеполската]] и [[Джебелска котловина|Джебелската котловина]].