Уикипедия

Компютър на Атанасов – Бери: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Защити „Компютър на Атанасов-Бери“: Бот: временна защита с/у вандализъм ([Редактиране=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:45, 23 март 2018 (UTC)) [Преместване=Позволено само за автоматично одобрени потребители] (изтича на 17:45, 23 март 2018 (UTC)))
Редакция без резюме
Ред 2:
'''Компютърът на Атанасов-Бери''' ({{lang-en|Atanasoff-Berry Computer}}, съкратено '''ABC''') е първият модел на електронен цифров компютър с регенеративна памет{{hrf|Burks|1989|}}. Създаден е като университетски проект на новаторска [[сметачна машина]] в периода от 1939 до 1942 г. от [[Джон Атанасов]] и [[Клифърд Бери]]. Макар че АВС все още не е днешният универсален [[компютър със запаметена програма]] <ref>{{Cite book | date = 1976 | editor-last = Ralston | editor-first = Anthony | editor2-last = Meek | editor2-first = Christopher | title = Encyclopedia of Computer Science | edition = second | pages = 488 – 489 | isbn = 0-88405-321-0 | publisher = Petrocelli/Charter | location = New York}}</ref>, в него са реализирани някои принципни решения, валидни и днес.
 
Машинатамайната е проектирана и създадена по време на работата на Джон Атанасов като преподавател в катедрата по физика на Щатския колеж в Айова ({{lang-en|Iowa State College}}, ISC). Целта е да се решават системи с до 29 линейни уравнения с 29 неизвестни по модифициран метод на Гаус, но проектът е прекъснат поради войната на стадий, на който машината е решавала системи уравнения с 3 до 5 неизвестни<ref name="Gustafson">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://johngustafson.net/pubs/pub57/ABCPaper.htm | заглавие= "Reconstruction of the Atanasoff-Berry Computer", paper presented in Paderborn, Germany in 1998|достъп_дата = 22 март 2017|фамилно_име= Густафсон|първо_име= Джон|труд=Annals of the History of Computing |език=en }}</ref>. След това е демонтирана и забравена. Получава широка известност, когато е цитиран като предходно въплъщение на някои от идеите, залегнали в [[ENIAC]], в края на [[1960-те]] по повод на [[Патентен спор за ENIAC|патентното дело за ENIAC]].
 
В края на 1990-те е направена реплика на компютъра на Атанасов-Бери, изложена в Центъра за изчислителна техника и комуникации Дърам в Университета на Айова<ref name="Rep">{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://jva.cs.iastate.edu/team.php | заглавие=ABC Reconstruction, 1994 – 1997 |достъп_дата = 16 ноември 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език=en |цитат= }}</ref>.
 
== История на майната ==
В научната си дейност Атанасов изпитва ежедневна необходимост от решаване на диференциални уравнения. През 1936 г. заедно с Глен Мърфи, колега атомен физик, създават малък аналогов калкулатор за изследване на геометрията на повърхности, който наричат „лапласиометър“. Той решава уравнение на Лаплас директно, без да извършва преобразуване на диференциалните уравнения{{hrf|Burks|1989|}}. Атанасов установява, че точността му прогресивно намалява с увеличаването на отклонението на отделните части на машината от номиналните параметри – недостатък, присъщ на аналоговите устройства. Друг метод е преминаването към числено решаване на [[Система линейни уравнения|системи от линейни уравнения]]. През [[1930-те]] за обемни изчисления се използват електромеханични [[сметачна машина|сметачни]] или [[табулираща машина|табулиращи машини]]. Първоначално той се опитва да приспособи за целите си табулатор на [[IBM]], но компанията забранява каквито и да е промени.
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Компютър_на_Атанасов_–_Бери“.