Разлика между версии на „Дъглас Адамс“

кор.
(кор.)
{{писател
| име = Дъглас Адамс
| име-оригинал = Douglas Adams
| снимка = Douglas adams portrait cropped.jpg
| размер =
}}
 
'''Дъглас Ноел Адамс''' (на [[английски език|английски]]:'''Douglas Noel Adams''') е [[Великобритания|британски]] [[писател]] и [[драматург]]. Той е популярен автораавтор на хумористична фантастика, а най-известната му творба е романароманът „[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“, който започватзапочва като радио комедиярадиокомедия през 1978 г. и се превръща в „трилогия“ от пет книги, която се продава в 15 милиона копия до края на живота му, телевизионен сериал, няколко пиеси и комикси, компютърна игра и игрален филм през 2005 г. Приносът на Адамс към радиото във Великобритания е отбелязан в Алеята на славата на британската Радио Академия.
 
Адамс е автор и на „Дърк Джентли. Холистична детективска агенция“ (1987) и „Дългият мрачен следобеден чай на душата“ (1988), както и „Смисълът на живота“ (1983) с Джон Лойд и „Последна възможност за виждане“ (1990) с Марк Каруърдайн и три сценария за телевизионния сериал „[[Доктор Кой]]“. Посмъртен сборник с негови творби, съдържащ незавършен роман, е издаден под заглавието „Сьомгата на съмнението“ през 2002 г.
 
Адамс става известен като природозащитник и любител на бързи коли, камери и компютри [[Macintosh|Apple Macintosh]]. Той е твърд [[Атеизъм|атеист]] и представя идеята за чувствителна локва, която се събужда една сутрин и си мисли „Намирам се в интересен свят – в интересна дупка – пасва ми хубаво, нали? Всъщност ми пасва зашеметяващо добре, трябва да е била направена специално за мен!“ Биологът [[Ричард Докинс]] посвещава книгата си „Делюзията Бог“ (2006) на Адамс, пишейки „Науката изгуби приятел, литературата изгуби светило, планинската горила и черния носорог изгубиха доблестен защитник.“
 
== Биография ==
Дъглас Адамс е роден през [[1952]] г. в [[Кеймбридж]], [[Англия]]. През [[1957]] г. родителите му се развеждат и той отива да живее с майка си и по-малката си сестра в [[Брентуд]], където получава средното си образование. През [[1971]] г. е приет в [[Сейнт Джонс Колидж]] в [[Кеймбриджки университет|Кеймбриджкия университет]], където получава бакалавърска степен по [[английска литература]] през [[1974]] г.
 
Още в Кеймбридж Дъглас Адамс се включва в комедийната група [[Футлайтс]]. По време на нейни представления в [[Лондон]] през [[1974]] г. той прави впечатление на [[Греъм Чапман]], като за кратко двамата работят заедно и няколко скеча на Адамс са включени в ''„[[Летящият цирк на Монти Пайтън]]“''. През следващите няколко години Адамс работи на различни места, за да се издържа, като инцидентно пише комедийни скечове за радиото и телевизията.
''„[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]“'' се появява през [[1977]] г. като идея за сатиричен научнофантастичен радиосериал, който Адамс и продуцентът [[Саймън Брет]] предлагат на една от радиопрограмите на [[BBC]]. В писането на някои от първите епизоди участие взима и [[Джон Лойд]]. Сериалът се излъчва с голям успех през март и април [[1978]] г. и е последван от няколко продължения. През [[1979]] г. е издаден и първият роман от поредицата, включваща още четири части.
 
През [[1991]] г. Адамс се жени за Джейн Белсън и през [[1994]] г. им се ражда дъщеря. През [[1999]] г. семейството се премества от Лондон в [[Санта Барбара (град)|Санта Барбара]], [[Калифорния]]. Дъглас Адамс умира от [[инфаркт]] на [[11 май]] [[2001]] г. в [[Монтесито]].
 
== Книги ==
Първоначално „''[[Пътеводител на галактическия стопаджия]]''“ съществува като комедийна радио-постановкарадиопостановка по [[ВВС]] през [[1978]]. В неговото продължение през [[1980]] годинаг. взима участие продуцентапродуцентът [[Джон Лойд]]. През [[1979]] г. вече е излязъл романът „''Пътеводител на галактическия стопаджия''“ и е станал много известен. Поредицата е продължена с „''Ресторант на края на вселената''“ ([[1980]]), „''Животът, вселената и всичко останало''“ ([[1982]]), „''Сбогом и благодаря за рибата''“ ([[1984]]) и „''Почти безобидна''“ ([[1992]]).
 
Във втората поредица излизат книгите „''Дърк Джентли. Холистична детективска агенция''“ ([[1987]]) и „''Дългият мрачен следобеден чай на душата''“ ([[1988]]), но тя не успява да достигне популярността на „''Пътеводителя''“, въпреки че много хора признават нейните достойнства.