Върховен македоно-одрински комитет: Разлика между версии

 

{{цитат|Ожесточението на борбата отвѫдъ, стигнало до кръстосване на братското орѫжие и до братоубийства, изроди и тукъ уличната и печатна борба до степень, че изчезна взаимното уважение между еднитѣ и другитѣ борци. Еднитѣ и другитѣ се рисуваха взаимно по-черни, отколкото бѣха. Въ свояг най-вулгаризиранъ видъ – въ оня видъ, който най-силно действува върху проститѣ и неосведомени хора – междуособицата представляваше върховиститѣ като слѣпи проводници на честолюбивитѣ, егоистични и династически попълзновения на князъ Фердинанда въ ущърбъ на македонския робъ, „блюдолизци“ и „лакеи“ на българския Дворецъ, а вѫтрешнитѣ – като сборище отъ „мафиоти“, „даскали“ и „коцкари“, които експлоатиратъ тукъ и тамъ свещеното освободително дѣло, безъ да мислятъ – и безъ да сѫ кадърни – да направятъ нѣкога възстание.<ref>Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том 1, София, 1933, стр. 157.</ref>}}

 

== При генерал Цончев (1902 – 1905) ==