Ренесанс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 8521711 на 88.80.110.183 (б.)
Етикет: Връщане
да
Ред 2:
{{Ренесанс}}
 
'''Ренесансът''' (,от български „ренесанс
'''Ренесансът''' ({{lang-fr|на=от|Renaissance}}, „възраждане“), наричан също '''Възраждане''', е [[културно движение]], продължило приблизително от 14. век до 17. век. То възниква във [[Флоренция]] в края на [[Средновековие]]то, а през следващите столетия се разпростира в [[Западна Европа|Западна]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Северна Европа]]. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.
 
'''Ренесансът''' ({{lang-fr|на=от|Renaissance}}, „възраждане“), наричан също '''Възраждане''', е [[културно движение]], продължило приблизително от 14. век до 17. век. То възниква във [[Флоренция]] в края на [[Средновековие]]то, а през следващите столетия се разпростира в [[Западна Европа|Западна]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Северна Европа]]. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.
 
Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската [[Античност]] в [[литература]]та, [[философия]]та, [[наука]]та и най-вече [[изкуство]]то и [[архитектура]]та, развитието на линейната [[перспектива]] в [[живопис]]та и постепенното реформиране на [[Образование|образователната]] система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.
Line 73 ⟶ 75:
Развитието на знанията през 14 – 16 век съществено повлиява на представата на хората за света и мястото на човека в него. [[Великите географски открития]], [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] променят представата за размерите на [[Земята]] и нейното място във [[Вселена]]та, а работите на [[Парацелз]] и [[Андреас Везалий]], в които за първи път след античността за направени опити за изучаване на строежа на човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат началото на научната медицина и анатомията.
 
Големи промени настъпват и в обществените науки. В творбите на [[Жан Боден]] и [[Николо Макиавели]] историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Предприети са опити за откриване на „идеалното“ обществено устройство, като „Утопия“ на [[Томас Мор]] и „Градът на Слънцето“ на [[Томазо Кампанела]]. Благодарение на интереса към Античността са възстановени,<ref>[http://www.google.com/search?hl=en&safe=off&tbo=1&tbs=bks%3A1&q=%22Lost+texts+of+the+classics%22&aq=f&aqi=&aql=&oq= ]</ref> проверени и отпечатани много антични текстове. Почти всички хуманисти, така или иначе, се занимават с изучаването на класически [[Латински език|латински]] и [[древногръцки език]].
 
Като цяло, преобладаващата пантеистична мистика в тази епоха на Ренесанса създава неблагоприятен идеологически фон за развитието на научното познание.