Уикипедия

Ренесанс: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 89.106.108.234 (б.), към версия на Rumensz
Етикет: Отмяна
Заместване на съдържанието на страницата с „ “
Етикети: Заместване blanking Визуален редактор
Ред 1:
{{Друго значение|културното движение|рок групата|Ренесанс (група)}}
{{Ренесанс}}
 
'''Ренесансът''' ({{lang-fr|на=от|Renaissance}}, „възраждане“), наричан също '''Възраждане''', е [[културно движение]], продължило приблизително от 14. век до 17. век. То възниква във [[Флоренция]] в края на [[Средновековие]]то, а през следващите столетия се разпростира в [[Западна Европа|Западна]], [[Централна Европа|Централна]] и [[Северна Европа]]. В по-общ смисъл понятието Ренесанс се използва и за историческия период.
 
Основните характеристики на културното развитие през Ренесанса са връщането към ценности и форми на гръцката и римската [[Античност]] в [[литература]]та, [[философия]]та, [[наука]]та и най-вече [[изкуство]]то и [[архитектура]]та, развитието на линейната [[перспектива]] в [[живопис]]та и постепенното реформиране на [[Образование|образователната]] система. Традиционно се смята, че тези промени в интелектуалния живот превръщат Ренесанса в рязък преход от Средновековието към Новото време.
 
Според преобладаващото мнение сред изследователите Ренесансът започва във Флоренция през 14. век.<ref>Burke, P., ''The European Renaissance: Centre and Peripheries'' (Blackwell, Oxford 1998)</ref> Съществуват различни хипотези за предпоставките, довели до това събитие, като повечето от тях го свързват с обществените и граждански условия в града, с политическото му устройство, с меценатската дейност на влиятелната фамилия [[Медичи]],<ref name="strathern">Strathern, Paul ''The Medici: Godfathers of the Renaissance'' (2003)</ref> или с имиграцията на византийски учени след [[Обсада на Константинопол (1453)|Падането на Константинопол]].<ref name=Britannica1>Encyclopedia Britannica, ''Renaissance'', 2008, O.Ed.</ref><ref name=Harris>Har, Michael H. ''History of Libraries in the Western World'', Scarecrow Press Incorporate, 1999, ISBN0810837242</ref><ref name=Norwich>Norwich, John Julius, ''A Short History of Byzantium'', 1997, Knopf, ISBN0679450882</ref>
 
[[Историография]]та, свързана с Ренесанса, е обширна и сложна, като сред историците се води и спор за целесъобразността на използването на самото понятие Ренесанс.<ref name="brotton">Brotton, J., ''The Renaissance: A Very Short Introduction'', OUP, 2006.</ref> Някои изследователи поставят под въпрос възгледа за Ренесанса като за период на културен напредък, разглеждайки го като време на песимизъм и носталгия по класическата Античност,<ref name="huizinga">Huizanga, Johan, ''The Waning of the Middle Ages'' (1919)</ref> докато други акцентират върху приемствеността между Средновековие и Ренесанс.<ref name="starn">Starn, Randolph. "[http://links.jstor.org/sici?sici=0002-8762%28199802%29103%3A1%3C122%3ARR%3E2.0.CO%3B2–2 Renaissance Redux]" ''The American Historical Review'' Vol.103 No.1 p.124 (Subscription required for JSTOR link)</ref> Някои направо призовават за спиране на използването на понятието, като проява на [[презентизъм]], използване на историята за възхваляване на съвременните ценности.<ref>''[http://www.wsu.edu/~dee/REN/IDEA.HTM The Idea of the Renaissance]'', Richard Hooker, Washington State University Website (Retrieved on May 2) </ref>
 
== Обща характеристика ==
[[Файл:Da Vinci Vitruve Luc Viatour.jpg|thumb|„[[Витрувианският човек]]“, [[Леонардо да Винчи]]]]
Ренесансът е нова за времето си културна [[Парадигма (философия)|парадигма]], възникнала вследствие на кардиналните изменения на обществените отношения в Европа.
 
Нарастването на значението на градовете-републики води до нарастването на влиянието на съсловията, които не участват дотогава във [[феодализъм|феодалните отношения]]: майстори и занаятчии, търговци и банкери. Всички те са чужди на йерархичната ценностна система, създадена през Средновековието, до голяма степен – на църковната култура и нейния аскетичен дух на смиреност. Това води до появата на [[хуманизъм|хуманизма]] – обществено-философско движение, което разглежда човека, личността му, свободата му, неговата активна и съзидателна дейност като най-висшата ценност и критерий за оценка от обществените институции.
 
В градовете започват да се появяват светски центрове за изкуство и наука, чиято дейност е извън контрола на църквата. Новият светоглед перспективи се обръща към [[Античността]], виждайки в нея пример за хуманистични и неаскетични отношения. Изобретяването в средата на [[15 век]] на [[книгопечатане]]то играе огромна роля в разпространението на античното наследство и новите възгледи по цяла Европа.
 
Ренесансът възниква в [[Италия]], където първите му признаци са отбелязани още през [[13 век|13]] и [[14 век]] (в дейността на семействата Пизано, [[Джото]], [[Орканя]] и др.), но той твърдо се установява едва през 20-те години на 15 век. Във [[Франция]], [[Германия]] и други страни, това движение започва значително по-късно. Към края на 15 век Ренесансът достига най-големия си разцвет. През [[16 век]] назрява криза в идеите на Ренесанса, следствие на което се явява възникването на стиловете [[маниеризъм]] и [[барок]].
 
== Етапи ==
=== Проторенесанс ===
Към [[13_век|XIII]] и началото на [[14_век|XIV]] век – [[Николо Пизано]], [[Арнолфо ди Камбио]], [[Дучо ди Буонинсеня]], [[Симоне Мартини]], [[Чимабуе]], [[Джото]], [[Данте Алигиери]].
 
[[File:Simone Martini and Lippo Memmi - The Annunciation and Two Saints - WGA15010.jpg|мини|200px|вляво|„[[Благовещение (Симоне Мартини)|Благовещение]]“, галерия [[Уфици]], [[Флоренция]]. 1333 г.]]
Предренесансът е тясно свързан със Средновековието, с [[романски стил|романските]] и [[готика|готическите]] традиции, този период се явява подготовка на Ренесанса. Дели се на два подпериода: до смъртта на Джото ди Бондоне и след 1337 г. Най-важните открития, най-забележителните творци живеят и работят през първия период. Вторият е свързан с чумната епидемия, опустошаваща Италия. Всички открития се правят на интуитивно ниво. В края на XIII век във [[Флорентинска република|Флоренция]] е издигнато главното храмово съоръжение – катедралата [[Санта Мария дел Фиоре]], автор на който е [[Арнолфо ди Камбио]], по-късно работата продължава Джото, проектирал [[Кампанила Джото|кампанилата на Флорентинската катедрала]].
 
Преди всичко изкуството на Предренесанса се появява в скулптурите на Николо и Джовани Пизано, Арнолфо ди Камбио, Андреа Пизано). Живописта е представена от две художествени школи: Флоренция (Чимабуе, Джото) и Сиена ([[Дучо]], [[Симоне Мартини]]). Централна фигура става [[Джото]]. Художниците на Ренесанса го считат за реформатор на живописта. Джото открива пътя, по който тръгва развитието на движението: изпълване на религиозните форми със светско съдържание, постепенен преход от равнинни изображения към обем и релеф, увеличаване на реализма, изобразяване в картината на интериора.
 
=== [[Куатроченто|Ранен Ренесанс]] ===
[[Файл:Gozzoli magi.jpg|thumb|250px|[[Беноцо Гоцоли]] изобразява „[[поклонение на влъхвите|Поклонението на влъхвите]]“ като тържествена процесия на придворните на [[Медичи]]те.]]
Известни творци са [[Филипо Брунелески]], [[Лоренцо Гиберти]], [[Леон Батиста Алберти]], [[Донатело]], [[Мазачо]],[[Беноцо Гоцоли]] и др.
 
Периодът на така наречения ''Ранен Ренесанс'' обхваща в Италия времето от [[1420]] до [[1500]] г. В течение на тези осемдесет години, изкуството все още не е напълно отделено от това на миналото, но опитва да примеси към него елементи, заимствани от класическата древност. Едва впоследствие, и то малко по-малко, под влиянието на все по-силно изменящите се условия на живот и култура, художниците изцяло скъсват със средновековната основа и смело използват образите от античното изкуство, както в общите концепции на произведенията си, така и в детайлите им.
 
Тогава, когато изкуството в Италия решително поема по пътя на подражание на класическата древност, в другите страни то дълго запазва традициите на готическия стил. На север от [[Алпи]]те, а също и в [[Испания]], Ренесансът настъпва едва в края на 15 век, и неговия ранен период продължава приблизително до средата на следващия век.
 
=== Зрял Ренесанс ===
''Основна статия „[[Зрял ренесанс]]“''
 
[[File:Michelangelo's Pieta 5450 cut out black.jpg|мини|200п|вляво|„[[Пиета (Микеланджело)|Ватиканската пиета]]“, Микеланджело, 1499 г.: в традиционно религиозния сюжет, на първи план са изнесени прости човешки чувства – майчина любов и скръб.]]
[[1500]] – [[1540]] г. – Флоренция, [[Рим]], [[Венеция]] с представители [[Донато Браманте]], [[Леонардо да Винчи]], [[Микеланджело Буонароти]], [[Рафаело]],[[Джорджоне]].
 
Третият период на Ренесанса – времето на най-пищното развитие на стиловете му – е прието да се нарича ''Развит, Зрял Ренесанс''. Той продължава в Италия приблизително от 1500 до [[1527]] г. (моментът на[[Разграбване на Рим (1527)]] от войските на Карл V).
 
В това време центърът на влияние на италианското изкуство се премества от Флоренция в Рим, благодарение на качването на папския престол на [[Юлий II]] – човек честолюбив, смел и предприемчив, който привлича към двора си най-добрите художници на Италия, които се заемат с многобройни и важни проекти и дава пример за любов към художественото изкуство. При този папа и при неговите близки приемници Рим става като новата [[Атина]] от времето на [[Перикъл]]: в него се строят множество монументални здания, създават се великолепни скулптурни произведения, изписват се фрески и се рисуват картини, и до днес считани за шедьоври в живописта; при това и трите сфери на изкуството хармонично вървят ръка за ръка, помагайки си една на друга и взаимно въздействайки си. Сега античното изкуство се изучава с много по-голямо основание, възпроизвежда се с по-голяма строгост и последователност; спокойствието и достойнството заменят игривата красота, която представлява стремежа на предшестващия период; напомнянето за средновековното напълно изчезва, и класическия отпечатък бележи всички произведения на изкуството. Но подражанието на древността не пречи на стремежите на художниците за самостоятелност, и те, с голяма находчивост и жива фантазия, свободно преработват и променят на дела това, което считат за уместно да заимстват от античното гръко-римско изкуство.
 
=== Късен Ренесанс ===
{{основна|Късен Ренесанс}}
[[16]] век – [[Андреа Паладио]], [[Тициан]], [[Паоло Веронезе|Паоло Калиари Веронезе]], [[Тинторето]].
 
Късният Ренесанс в Италия обхваща периода от 1530-те до 1590 – 1620-те години. Някои изследователи причисляват към Късния Ренесанс и 1630-те години, но тази позиция предизвиква спорове сред изкуствоведите и историците. Изкуството и културата от това време са толкова разнообразни по своите прояви, че свеждането им под един знаменател може да стане само с голяма условност. Например, [[Енциклопедия Британика|Британската енциклопедия]] <ref>[http://www.britannica.com/EBchecked/topic/497731/Renaissance/284232/Competition-from-Mannerism Competition-from-Mannerism]</ref> пише, че „Ренесансът като цялостен исторически период завършва с [[Разграбване на Рим (1527)|падането на Рим]] през 1527 г.“. В Южна Европа възтържествува [[Контрареформация]]та, която гледа с подозрение на всяко свободомислие, включително изобразяването на човешкото тяло и възкресяването на идеалите на Античността като крайъгълни камъни на ренесансовата идеология. Идеологическите противоречия и общото чувство на криза във Флоренция довеждат до „нервно изкуство“ на скалъпени цветове и начупени линии – [[маниеризъм|маниеризма]]. В [[Парма]], където работи [[Кореджо]], маниеризмът достига едва след смъртта му през 1534 г. В художествените традиции [[Венеция]] има своя собствен път на развитие, до края на 1570-те години там работят [[Тициан]] и [[Паладио]], чието творчество няма почти нищо общо с кризата в изкуството на Флоренция и Рим.
 
=== Северен Ренесанс ===
{{основна|Северен ренесанс}}
 
Италианският Ренесанс практически няма влияние върху другите страни до [[1450]] г. След [[1500]] г. стиловете се разпространяват по континента, но много късноготически влияния се запазват чак до настъпването на епохата на [[барок]]а.
 
Периодът на Ренесанса на територията на Нидерландия, Германия и Франция е прието да се отделя в отделно стилово направление, имащо някои различия с Ренесанса в Италия, и което се нарича [[Северен ренесанс|Северен Ренесанс]].
 
[[Файл:Hypne2pg.jpg|мини|260px|„Любовна агония в съня“ (1499 г.) – едно от най-висшите достижения на ренесансовото книгопечатане.]]
 
Най-значимите стилови различия в живописта са: за разлика от Италия, тук дълго се съхраняват традициите и обичаите на [[готика|готическото]] изкуство, по-малко внимание се отделя на античното наследство и познанието на анатомията на човека.
 
Водещите представители са [[Албрехт Дюрер]], [[Ханс Холбайн Младши]], [[Лукас Кранах Стари]] и [[Питер Брьогел Стария]]. От предренесансовия дух са проникнати и някои произведения на майстори на късната готика като [[Ян ван Ейк]] и [[Ханс Мемлинг]].
 
== В исторически план ==
Нарича се преломна епоха, защото в периода [[14 век|14]] – [[17 век]] общественото и културното развитие на европейските страни излиза от [[средновековие]]то и се формират характерните черти на съвременната европейска цивилизация. Терминът ''Ренесанс'' – ''възраждане'' е възприет за означаване на засиления интерес към античността, но с нагласата за новаторство. Обновителните процеси започват около [[13 век]] в [[Италия]]. В този изключително динамичен период се зараждат специфични обществено-стопански отношения, оформят се буржоазията и интелигенцията. Това е периодът на революционни постижения. Приносите на [[Леонардо да Винчи]], [[Николай Коперник]], [[Галилео Галилей]], [[Парацелз]], [[Микеланджело Буонароти]] и други бележити творци и учени оставят ясна следа и предопределят множество пътища на развитие в [[наука]]та и [[изкуство]]то. Превратни за обществото са книгопечатането, новите източници на енергия, [[Велики географски открития|Великите географски открития]], изобретяването и усъвършенстването на огнестрелното [[оръжие]] и др. Това е и периодът, в който Европа става водеща сила в икономическо, политическо и културно отношение.
 
== Наука ==
[[File:Hans Holbein d. J. 065.jpg|мини|180px|вляво|Портрет на Томас Мор от [[Ханс Холбайн Младия|Холбайн]], 1527]]
Развитието на знанията през 14 – 16 век съществено повлиява на представата на хората за света и мястото на човека в него. [[Великите географски открития]], [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] променят представата за размерите на [[Земята]] и нейното място във [[Вселена]]та, а работите на [[Парацелз]] и [[Андреас Везалий]], в които за първи път след античността за направени опити за изучаване на строежа на човешкото тяло и процесите, протичащи в него, полагат началото на научната медицина и анатомията.
 
Големи промени настъпват и в обществените науки. В творбите на [[Жан Боден]] и [[Николо Макиавели]] историческите и политически процеси за първи път се разглеждат като резултат от взаимодействието на различни групи от хора и техните интереси. Предприети са опити за откриване на „идеалното“ обществено устройство, като „Утопия“ на [[Томас Мор]] и „Градът на Слънцето“ на [[Томазо Кампанела]]. Благодарение на интереса към Античността са възстановени,<ref>[http://www.google.com/search?hl=en&safe=off&tbo=1&tbs=bks%3A1&q=%22Lost+texts+of+the+classics%22&aq=f&aqi=&aql=&oq= ]</ref> проверени и отпечатани много антични текстове. Почти всички хуманисти, така или иначе, се занимават с изучаването на класически [[Латински език|латински]] и [[древногръцки език]].
 
Като цяло, преобладаващата пантеистична мистика в тази епоха на Ренесанса създава неблагоприятен идеологически фон за развитието на научното познание.
 
Окончателното оформяне на научния метод и последвалата [[научна революция]] през 17. век, са свързани с движението на [[Реформация]]та.<ref>[http://univertv.ru/video/psihologiya/istoriya_i_metodologiya_psihologii/istoriya_i_metodologiya_nauki/lekciya_7_nauchnoe_znanie_v_epohu_vozrozhdeniya_chast_1/ Лекция 7. Научное знание в эпоху Возрождения. Часть 1]</ref>
 
== Философия ==
{{основна|[[Ренесансова философия]]}}
 
През [[15 век]] (от [[1459]] г.) във [[Флоренция]] се възражда [[Платонова академия в Кареджи|Платоновата академия в Кареджи]].
[[Файл:"The School of Athens" by Raffaello Sanzio da Urbino.jpg|мини|300px|„[[Атинската школа]]“ – най-известната фреска на Рафаело (1509 – 10 г.)]]
 
'''Философи от епохата на Ренесанса'''
* [[Николай Кузански]]
* [[Леонардо Бруни]]
* [[Марсилио Фичино]]
* [[Николай Коперник]]
* [[Пико дела Мирандола]]
* [[Лоренцо Вала]]
* [[Манети]]
* [[Пиетро Помпонаци]]
* [[Жан Боден]]
* [[Мишел дьо Монтен]]
* [[Томас Мор]]
* [[Еразъм Ротердамски]]
* [[Мартин Лутер]]
* [[Томазо Кампанела]]
* [[Джордано Бруно]]
* [[Николо Макиавели]]
 
== Изкуства ==
=== Литература ===
{{основна|Ренесансова литература}}
[[Файл:Sandro Botticelli - La nascita di Venere - Google Art Project - edited.jpg|мини|300px|вляво|„[[Раждането на Венера (Ботичели)|Раждането на Венера]]“]]
Промените в културата, литературата и изкуствата не отстъпва на промените в стопанския отрасъл. Творчеството през Ренесанса е със светски и хуманистичен характер, а самите творци изоставят теоцентричните възгледи, и изобразяват човека като реално земно същество.
 
Ренесансът в [[литература]]та започва с [[Данте]], продължава с [[Петрарка]], [[Джовани Бокачо]], [[Лудовико Ариосто]], [[Торквато Тасо]]. Западноевропейската литература се развива под влияние на италианския Ренесанс и на научните открития и достигат апогей в творчеството на [[Лопе де Вега]], [[Мигел де Сервантес]], [[Уилям Шекспир]], [[Франсоа Рабле]].
 
За родоначалник на епохата на Ренесанса в литературата е прието да се счита италианския поет Данте Алигиери (1265—-1321), разкриващ същността на хората от това време в произведението си „Комедия“, което впоследствие е наречено „[[Божествена комедия]]“.
 
Любовните сонети на Франческо Петрарка (1304 – 1374) откриват дълбините на вътрешния мир на човека, богатството на емоционалния му живот. През 14 – 16 век италианската литература преживява разцвет – лириката на Петрарка, новелите на Джовани Бокачо (1313 – 1375), политическите трактати на Николо Макиавели (1469 – 1527), поемите на Лудовико Ариосто (1474 – 1533) и Торквато Тасо (1544 – 1595) я издигат в числото на „класическите“ (наред с древногръцката и древноримската) литератури за другите страни.
 
Литературата на Ренесанса се крепи на две традиции: народната поезия и „книжната“ антична литература, затова често рационалното начало в нея се съчетава с поетичната фантастика, а комичните жанрове получават голяма популярност. Това се проявява най-вече в големите литературни паметници на епохата: „[[Декамерон]]“ на Бокачо, „[[Дон Кихот]]“ на Мигел де Сервантес или „[[Гаргантюа и Пантагрюел]]“ на Франсоа Рабле.
 
С епохата на Ренесанса е свързана появата на национални литератури – за разлика от литературата през средните векове, създавана предимно на латински. Широко разпространение получават театъра и драмата. Най-известните драматурзи на това време са Уилям Шекспир (1564 – 1616, Англия) и Лопе де Вега (1562 – 1635, Испания).
 
=== Сценография ===
Дълбок прелом е извършен през Ренесанса и в [[театър]]а, [[музика]]та и сродните изкуства.
 
=== Архитектура ===
{{основна|Ренесансова архитектура}}
[[File:Karlsruhe schloss gottesau.jpg|мини|275px|Замъкът Готезау в [[Карлсруе]], сграда от периода на Ренесанса]]
 
Ренесансът в [[архитектура]]та започва от [[1420]] г. и продължава до средата на [[16 век]], преминавайки през [[проторенесанс]]а (началото на Ренесанса в архитектурата през 13 – 14 век) с обособяването на [[Сиенска школа]], [[Джото]] и др. В строителството се акцентира предимно на обществени сгради, дворци, градски къщи и др. от светски характер. Характерни са ордерното разчленяване на стенните плоскости, [[Аркада|аркадите]], [[Колонада|колонадите]], [[купол]]ите, логическата съразмерност, хармоничността и ясната тектоника, основани на законите на перспективата и пропорциите. Това е период за силно развитие на градоустройството. Създават се мащабни архитектурни ансамбли, подчинени на цялостен художествен замисъл.
 
==== Известни архитекти ====
* [[Филипо Брунелески]] (1377 – 1446) – основоположник на ренесансовата архитектура, разработва теорията на [[Перспектива|перспективите]] и [[Архитектурен ордер|архитектурната ордерна система]], връща в строителната практика много елементи на античната архитектура, създава първите от много столетия [[купол]]и ([[Санта Мария дел Фиоре|Флорентинския събор]]), и до днес доминиращ в панорамата на Флоренция.
* [[Леон Батиста Алберти]] (1402 – 1472) – теоретик на ренесансовата архитектура, създател на цялостната и&#768; концепция, преосмисля мотиви от раннохристиянските базилики от времето на [[Константин Велики]], в [[Палацо Ручелаи]] създава нов тип градска резиденция с фасада, обработена с [[рустика]] и разделени от няколко [[пиластър|пиластри]].
* [[Донато Браманте]] (1444 – 1514) – пионер на архитектурата на Зрелия Ренесанс, майстор на центричните композиции с идеално измерени пропорции.
* [[Микеланджело Буонароти]] (1475 – 1564) – най-известния архитект на Късния Ренесанс, ръководи грандиозни строителни работи в [[Рим|папската столица]]; в неговите постройки пластичното начало се изразява в динамични контрасти, във величествена тектоника, предвещаваща изкуството на [[барок]]а ([[събора Свети Петър]], стълбите на [[библиотека Лауренциана]]).
* [[Андреа Паладио]] (1508 – 1580) – родоначалник на първата фаза на [[класицизъм|класицизма]], известна като [[паладианство]]; с отчет на конкретните условия, безкрайно използва различни съчетания на ордерните елементи; поддръжник на откритата ордерна архитектура, която служи като хармонично продължение на окръжаващата среда, природна или градска ([[вили Паладио|Паладиевите вили]]); работи във [[Венецианска република|Венецианската република]].
 
Зад пределите на Италия италианското влияние се наслоява върху местните средновековни традиции, пораждайки национални ренесансови стилове. За иберийския Ренесанс е характерно съхранението на готическото и мавританското наследство (виж [[платереско]] и [[мануелино]]). Във Франция, епохата на Ренесанса оставя паметници във вид на причудливо декорираните [[луарски замъци]] с готически наклонени покриви; за еталон на френския ренесанс се счита [[Замък Шамбор|Шамборския замък]] на [[Франциск I]]. В [[Елизабетинска епоха|елизабетинска Англия]] архитектът [[Робърт Смитсън]] проектира рационално-праволинейни жилищни сгради с огромни прозорци, заливащи интериора със светлина ([[Лонглит]], [[Хардуик хол]]).
 
== Музика ==
{{основна|Ренесансова музика}}
В епохата на Ренесанса професионалната музика губи характера си на чисто църковно изкуство и изпитва влиянието на народната музика, прониква ново, хуманистично отношение към света. Високо ниво достига изкуството на вокалната и вокално-инструменталната [[полифония]] в творчеството на представителите на ''[[Арс нова]]'' („Ново изкуство“), в Италия и Франция – през 14 в., в по-новите полифонични школи: английската – 15 в., нидерландската – 15 – 16 в., римската, венецианската, немската, полската, чешката и др. – 16 в..
[[Файл:Concert_by_Lorenzo_Costa.jpg|мини|200px|вляво|Лоренцо Коста – Концерт с [[Лютня]] – един от най-популярните музикални инструменти от епохата на Ренесанса]]
 
Появяват се различни жанрове на светското музикално изкуство – [[фротола]] и [[виланела]] в Италия, [[вилянсико]] в Испания, [[балада]] в Англия, [[мадригал]]ът, възникнал в Италия ([[Лука Маренцио]], [[Якоб Аркаделт]], [[Джезуалдо да Веноза]]) и получил повсеместно разпространение, френската многогласна песен ([[Клеман Жанекен]], [[Клод Лежьон]]). Светските хуманистични стремежи проникват и в култовата музика – при франко-фламандските майстори ([[Жоскен де Пре]], [[Орландо ди Ласо]]), в изкуството на композиторите от венецианската школа (Андреа Габриели и Дж. Габриели).
 
В периода на [[Контрареформация]]та се разглежда въпроса за избягването на многогласието в религиозния култ, и само реформата на главата на римската школа [[Джовани Пиерлуиджи Палестрина]] съхранява полифонията за католическата църква – в „очистен“, „прояснен“ вид. Заедно с това в изкуството на Палестрина намират отражение и някои ценни завоевания на светската музика от епохата на Ренесанса.
 
В Италия разцъфтява изкуството на изготвяне на [[лъкови инструменти]], притежаващи богати изразителни възможности. Сблъсъкът на различни естетични възгледи се проявява в „борбата“ между два типа лъкови инструменти – [[виола]]та в аристократичните среди, и [[цигулка]]та – инструмент с народен произход. Епохата на Ренесанса завършва с появата на нови музикални жанрове – соловите песни, [[кантата]], [[оратория]] и [[опера]], способстващи за постепенното утвърждаване на [[Хомофония|хомофонния стил]].
 
Създава се първата опера („Дафне“) – по текст на Отавио Ринучини и композитори – Качини и Пери – 1598 г.
 
== Представители ==
Сред ярките представители на Ренесанса са:
 
*[[Леон Алберти]]
*[[Леонардо да Винчи]]
*[[Ботичели]]
*[[Тициан]]
*[[Микеланджело]]
*[[Рафаело]]
 
== Ренесансови школи ==
*[[Флорентинска школа]]
*[[Сиенска школа]]
*[[Пизанска школа]]
*[[Венецианска школа]]
* Английска
* Френска – Римска
 
<!--==Българското Възраждане/Ренесансът в България==
За образец на Ренесансовото изкуство в България се смятат фреските в [[Боянска църква|Боянската църква]], обявена за паметник на Световното културно наследство от ЮНЕСКО. Стенописните изображения се отличават с изключителни художествени достойнства, индивидуалност, съвършена техника на изпълнение, психологическа дълбочина, сложност и реализъм. Новото, ренесансовия похват в Боянската църква е реалистичното изобразяване на ктиторите и светците.
 
[[File:Konstantin i Irina.jpg|250px|thumb|„Константин и Ирина“, фреска от Боянската църква]]-->
 
== Историография на Ренесанса ==
Терминът е за първи път използван ретроспективно от [[Италия|италианският]] [[художник]] и [[критик]] [[Джорджо Вазари]] ([[1511]] – [[1574]]) в неговата книга ''Жизнеописания на най-известните живописци, ваятели и архитекти'' (публикувана [[1550]]). В нея Вазари прави опит да дефинира, това което той нарича прекратяване на варварството и недодялаността на готическото изкуство: изкуствата били в упадък след рухването на [[Римска империя|Римската империя]] и едва с тосканските художници, като Чимабуе и особено [[Джото]] ([[1267]] – [[1337]]) започва отново ход напред и възраждане на италианското изкуство, основно дължащ се на преоткриването на изкуството на античността.
 
Все пак думата Ренесанс придобива популярност едва през [[19 век]], когато френската дума ''Renaissance'' бива разпространена, като описание на културното движение, започнало в късния [[13 век]]. Специфично Ренесансът е за първи път дефиниран от френския историк Жул Мишле ([[1798]] – [[1874]]), в неговата ''История на Франция'', публикувана [[1855]] г. За Мишле Ренесансът е по-скоро развитие в [[наука]]та, отколкото в [[изкуство]]то и [[култура]]та и това е период, който се простира от [[Колумб]] до [[Коперник]] и [[Галилео Галилей]], т.е. от края на [[15 век]] до средата на [[17 век]]. Мишле прави разлика между това, което той нарича „странните и плашещи“ [[Средновековие|Средни векове]] и демократичните ценности, които той като републиканец, провижда като характерни за Ренесанса. Като френски националист Мишле разбира Ренесанса предимно като френско движение.
 
[[Швейцария|Швейцарският]] [[историк]] [[Якоб Буркхард]] ([[1818]] – [[1897]]) в своята книга ''Културата на италианския Ренесанс'', обратното, дефинира Ренесанса като периодът между [[Джото]] и [[Микеланджело]] в [[Италия]], т.е. между [[14 век]] и средата на [[16 век]]. Той вижда в Ренесанса проявата на модерния дух на [[индивидуализъм|индивидуализма]], който е бил задушен през средните векове. Неговата книга е била доста популярна и е влиятелна и за днешното разбиране на [[Италиански Ренесанс|Италианския Ренесанс]]. При все това Буркхард е бил обвиняван, за това че е създал една [[История на вигите|виггеанска]] линеарна перспектива по отношение на Ренесанса, виждайки в него основите на модерния свят.
 
В последно време историците изпитват все по-малко желание да дефинират Ренесанса като историческа епоха и дори като кохерентно културно движение. Например Рандолф Старн казва:
<table>
<tr>
<td style="background:#c9d9ec;">
“Повече от период с определено начало и край, и консистентно съдържание помежду двете, Ренесансът може (и обикновено е виждан) като движение от практики и идеи, към които специфични групи и отъждествявани личности откликват по различен начин в различни времена и на различни места. В този смисъл, това е мрежа от разнообразни, понякога срещащи се в определени точки, понякога конфликтуващи култури, но не и единна, времево-ограничена култура.“
</td>
</tr>
</table>
 
== Библиография ==
* ''История на изкуството – том 3. Ренесанс'', У. Джансън; Антъни Джансън, изд. Елементи
* ''Ренесансът'', Джери Бротън, изд. Захарий Стоянов
* ''Западноевропейска литература – ч.1'' (бел.ред. Средновековие и Ренесанс в литературата), Симеон Хаджикосев, изд. Сиела, 2000
 
== Източници ==
<references />
 
== Вижте също ==
* [[Якоб Буркхарт]]
 
== Външни препратки ==
* [http://web.archive.org/web/20070523123903/http://my.opera.com/Ars_longa/blog/show.dml/679997 Ренесансовите идеи]
* [http://www.renesansa.hit.bg/index.html Епохата на Ренесанса, исторически основи]
* [http://library.thinkquest.org/C0125521/bhi3.htm Ренесансът в Италия и Франция]
 
{{Направления в западното изкуство}}
{{Нормативен контрол}}
[[Категория:Ренесанс| ]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ренесанс“.