|
== Създаване и разработка ==
Уникод е създаден с цел да превъзмогнесе превъзмогнат ограниченията на традиционните методи за кодиране на символи, като например дефинираните със стандартстандарта [[ISO-8859]], които намиратсе широкоизползват приложениешироко в различни страни на света, но до голяма степен остават несъвместими единпомежду с другси. МногоОбщ от тези традиционни методи за кодираненедостатък на символимного споделятот единтрадиционните общ недостатък,знакови акодировки именное, че те позволяват двуезична компютърна обработка на текст (обикновено използвайкис [[Латиница|латински буквилатиница]] и местнаместната азбукаписменост), но не и многоезична обработка (компютърна обработка на произволенпроизволни набор от азбуки и символиписмености, смесени една с друга).
Уникод, по замисъл, кодира основните символи -– [[Графема|графеми]] и графема подобни на графема звена -– а не вариантнитетехните вариантни [[Глиф|глифове]] (графики). заПри тези[[Китайска знацилогограма|китайските логограми]] това понякога води до противоречия при разграничаването на базовия знак от вариантните му глифове.
При обработка на текст, ролята на Уникод предоставяе да предостави уникален ''код'' – [[число]], а не [[глиф]] – за всеки символ. С други думи, Уникод представя всеки символсимволите по един абстрактен начин и оставя визуализацията муим (размер, форма, шрифт или стил), на друг софтуер, като например уеб [[браузър]] или текстообработваща програма. Тази проста задача обаче се усложнява заради компромиси, направени от проектантите на стандарта с надежда да насърчат по-бързото му разпространение.
Първите 256 кода са избранидефинирани да бъдат идентичниидентично със съдържанието на ISO-8859-1, катоза пода тозисе начин еулесни максимално улеснено конвертирането на съществуващ текст използващ латинска азбука, с цел насърчаване използването на Уникодлатиница. Много по същество идентични знаци са кодирани няколко пъти с различни кодове, за да се запазят отличията, използвани от утвърдени кодировки, и потака тозида начинсе позволяващипозволи преобразуване от тези кодировки в Уникод (и обратно), без загуба на информация. Например разделът с кодове за „форми с пълна ширина“ съдържа цяла латинска азбука, отделна от тази в главния раздел за латиница, защото в китайски, японски и корейски тези латински букви се изобразяват със същата ширина като логограмите, вместо с половин ширина.
=== История ===
|
