Азовско море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м {{lang-uk}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Море
| име = Азовско море
| описание =
| изображение = Locatie Zee van Azov.PNG
Ред 11:
| дължина =
| ширина =
| площ =
| средна дълбочина =
| максимална дълбочина = 14 м
| обем = 320 км<sup>3</sup>
| соленост =
| часови зони =
Ред 25:
}}
[[Файл:AzovSeaCities.png|мини|250п|[[Град]]ове около Азовско море.]]
'''Азовско море''' ({{lang-ru|Азовское море}}; {{lang-uk|Азовське море}}) е
== Географска характеристика ==
▲'''Азовско море''' ({{lang-ru|Азовское море}}; {{lang-uk|Азовське море}}) е северен дял от [[Черно море]], свързан с него чрез [[Керченски проток|Керченския проток]]. На север мие бреговете на [[Украйна]], на изток – на [[Русия]], а западната му граница е [[Кримски полуостров|Кримският полуостров]]. В древността е било известно като Меотийско море или Меотийско езеро (на [[гръцки език|гръцки]]: ''Μαιῶτης λίμνη''; на [[латински език|латински]]: ''Palus Maeotis''). Съвременното име на морето вероятно произлиза от турската дума ''„azak“'', значеща ''„нисък“'', отнасяйки се към местоположението му, но често се казва, че името идва от [[кумани|кумански]] принц, наречен ''Азум'' или ''Асуф'', който бил убит, докато защитавал град в района през [[1067]] г.
=== Размери, площ, брегова линия, острови, притоци ===
Морето има 340 [[километър|km]] дължина, а е широко 135 km и площта му се равнява на 37 555 [[квадратен километър|km²]] (14 500 [[квадратна миля|mi²]]). Бреговете на Азовско море на запад, север и изток са предимно ниски, изградени от пясъчно-мидени наслаги, а на юг са предимно стръмни. Характерна особеност за него се явява наличието на непрекъснато нарастващи пясъчни коси (Арабатска стрелка, Федотова, Бердянска, Ейска и др.), отделящи от морето плитководни заливи (Сиваш, Обиточни, Бердянски и др.) и лимани. Част от лиманите са слабо свързани с морето ([[Ейски лиман|Ейски]], Бейсугски), а друга част са отделени от него с пясъчни коси и острови (Молочни, Миуски, Долги и др.). Най-големите открити заливи са: [[Таганрогски залив|Таганрогски]] на североизток, [[Темрюкски залив|Темрюкски]] на юг и Арабатски на югозапад. Островите разположени в него са малки и ниски и са разположени в близост до брега: Бирючи, Песчани, Черепаха. В Азовско море са вливат две големи реки [[Дон]] от североизток и [[Кубан]] от юг и многочислени по-малки: Обиточная, Бердя, Калмиус, Миус, Кагалник, Ея и др. Релефът на дъното е равнинен и има незначителен наклон към центъра на морето. Дъното е изградено от пъсъци, мидени черупки и тиня. В югоизточните му части са характерни калните вулкани.
=== Климат ===
Климатът в района на Азовско море е континентален. Зимата е студена, относително суха, с преобладавищи силни североизточни и източни ветрове. Средна януарска и февруарска температура от -1°С на юг до -6°С на север, с минимална температура -30°С и по-ниска. Лятото е горещо, относително влажно, с преобладаващи западни ветрове. Средна юлска температура 23,5-24,5°С с максимум до 40°С. Годишната сума на валежите се колебае от 312 mm до 528 mm с максимум през летните месеци.
=== Хидроложки режим ===
Хидроложкия режим на морето се определя от неговото континентално положение, климата, речния приток, водообмена през [[Керченски проток|Керченския проток]] и стопанскта дейност във водосбора му. Особено значение за водния му баланс има притока на прясна вода от вливащите се в него реки (средногодишен приток 39,6 km<sup>3</sup>) и валежите (13,5 km<sup>3</sup>) минус испарението (33,9 km<sup>3</sup>), като излишакът представлява 17,4 km<sup>3</sup>, който цялостно изтича в [[Черно море]] през [[Керченски проток|Керченския проток]]. Теченията образуват общ кръговрат обратно на часовниковата стрелка, но под влияние на източните и североизточните ветрове могат да имат и обратно направление. Температурата на водата има ясно изразен годишен ход. Зимата тя пада под 0°С, а лятото достига до 25°С (в някои затворени заливи и лимани и до 30°С). Солеността на водата на юг съставлява 11‰, в останалата част 9-10‰, а край устията на реките 2-4‰. Годишното колебание на морското равнище е доста голямо и достига до 33 sm. Епизодичните изменения на нивото му зависят основно от ветровете и могат да достигнат до 5,5 m. Ледовите явления се появяват през ноември и декември в [[Таганрогски залив|Таганрогския залив]] и към края на февруари или началото на март Азовско море изцяло замръзва. Размразяването става в края на март или началото на април.
== Стопанско значение, пристанища ==
Рибните ресурси на Азовско море са значителни, което определя изключителната му биологична продуктивност. Съдържанието на органични вещества е 5-6 пъти повече от другите морета. В миналото Азовско море е било
== Външни препратки ==
Line 38 ⟶ 44:
* [http://kirillovka.ks.ua/webcam/ Уеб камера с изглед към Азовско море (Kirillovka)]
== Източници ==
<references />
{{Морета}}
| |||