Дизелов двигател: Разлика между версии

* Запалването на гориво-въздушната смес става не чрез подаване на електрическа искра в определен момент, както при [[бензин]]овиябензиновия двигател, а чрез сгъстяване на постъпилия в цилиндъра атмосферен [[въздух]] и впръскване на гориво в определен момент преди [[бутало]]тобуталото да достигне '''горна мъртва точка''' (ГМТ). Като следствие от сгъстяването налягането се увеличава до 30-55 атмосфери, температурата на въздуха се повишава от 700К до 900К, което осигурява условия за самовъзпламеняването на горивото. За осигуряване на горивния режим на работа на двигателя, степента на сгъстяване при дизеловите двигатели е по-висока от тази на бензиновите и е границите на: 15-19 - при директно впръскване, 18-24 - при вихрокамерно смесообразуване и 20-25 - при двигатели с предкамера.

*Поради спецификата на смесообразуването на дизеловия двигател е възможно отдадената мощност да е по-висока от подобните топлинни машини. За сравнение [[Парна машина|парната машина]] има коефициент на полезно действие (КПД) 12 %, а съвременните бензинови двигатели - 25 до 33 %, при дизеловите двигатели е в границите от 35 до 40 %.

Двутактовият дизелов двигател се използва предимно за задвижване на тежки машини. Такива са танковите двигатели Т-64, Т-80, Т-84, двигателят Jumo 205 за бомбардировачите Юнкерс, двигателите ТЭ 3 и ТЭ 10 за дизелови локомотиви. При автомобилите двутактов дизелов мотор е използван от фирмата Круп- [[Германия]] в тежкотоварния камион '''Титан''' и в различните модели на камионите '''ЯАЗ''', произвеждани в [[Русия]]. Двутактов дизелов двигател се използва в големите морски съдове при непосредствена връзка с гребния винт. Това, че всеки оборот на двигателя е работен, прави двигателя "гъвкав" и без редуктор може бързо да се форсира и увеличава оборотите си при необходимост. Такива двигатели се строят с мощност до 100 000 hp.

За задвижването на неголеми генератори за електрически ток или други стационарни задвижвания се използват предимно дизелови двигатели, поради ниския разход на гориво. Четиритактови дизелови двигатели се вграждат в тежкотоварни и лекотоварни камиони и [[трактор]]итрактори, а в последните 40 години всички големи производители на леки автомобили вграждат в моделите си и гама дизелови двигатели.

Дизеловите двигатели работят с по-тежко гориво от бензиновите - то е съставено от по-тежките фракции, получени при преработката на [[петрол]]апетрола. Дизеловото гориво се състои главно от парафини - наситени [[въглеводород]]ивъглеводороди с формула C_nH_2n+2, при n>20 (до 75%) и циклични въглеводороди. Способността на дизеловото гориво да се възпламенява в двигателя се измерва по скала с мерна единица т.нар. '''цетаново число'''. Като еталон за висока възпламенимост се приема веществото цетан (хексадекан C₁₆H₃₄), на което се дава цетаново число 100, а за най-ниска се приема възпламенимостта на нафталина (0). Дизеловите двигатели са пригодени да работят с гориво, чието цетаново число е около 40-50.