Двадесет и пети пехотен драгомански полк: Разлика между версии

Двадесет и пети пехотен драгомански полк е формиран в [[София]] под името ''Първи пехотен резервен полк'' на 10 февруари 1900 година съгласно указ №9 от 1 януари 1899 година в състав четири пехотни и една погранична рота. За кадър на полка се превеждат чинове от [[Първи пехотен софийски полк|1^-ви]] и [[Шести пехотен търновски полк|6^-и пехотни полкове]].<ref name="paf">Тодоров, Т., Александрова, Я., стр. 48</ref> На 14 февруари 1899 г. е преместен на гарнизон в [[Брезник]].<ref name="dvia">[http://212.122.187.196:84/Process.aspx?type=Fund&agid=40&flgid=5082121 ДВИА, ф. 81, История на фондообразувателя]</ref> На 29 декември 1903 година с указ № 84 на княз [[Фердинанд I]] се развръща от една в две дружини и се преименува на 25^-и пехотен драгомански полк.<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 359- – 360</ref> С указ от 30 декември 1903 година за организацията на пехотните дивизии в българската армия за щаб на полка е определен град [[Цариброд]]. Организационно Двадесет и пети полк е част от [[Първа пехотна софийска дивизия]].<ref>Българска военна история. Подбрани извори и документи, т. II, София 1984, с. 361</ref>

На 10 октомври [[1912]] година, край с. [[Караюсуф]] полкът води тежка битка с настъпващата турска 1 Сборна редифска дивизия от Одринския подвижен корпус. В един от най-критичните моменти 6 и 7 рота на полка, командвани от поручик Загорски и капитан Гаврилов, отблъскват противника с удар "На„На нож"нож“. 25 полк, подкрепен и от 38 полк от Първа дивизия отбива турския удар. <ref>Косев, Кирил. Подвигът, София 1986, с. 53</ref>

Двадесет и пети полк участва в разгрома на сръбските войски в [[Моравска операция|Моравската операция]] и в [[Косовска операция (1915)|Косовската операция]]. През 1915 година воюва при атаката на вр. Джурова глава, Вража глава, Родина Чука и хребета Сланиница, при Кошутица, вр. Черта, Турско Ливаде, при [[Бела паланка]] - – Врагудинъц, при [[Лесковъц]], Камениста чука – Кремен – -Прекопелинци, при с. Бувци, Тупалски Вис, Караул Свирачки.

В началото на 1916 година заедно с останалите подразделения на Първа дивизия полкът е включен в състава на Трета армия и участва във войната с [[Румъния]]. Към 1 септември 1916 година, когато започват военните действия срещу румънските, руските и сръбските части в [[Добруджа]], брои 5182 души, от които 69 офицери. В неговия състав са включени и 6 картечници, чийто брой нараства по-късно<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 792.</ref>.

На 20 октомври 1916 година, при втората [[Кубадинско сражение|атака на Кубадинската позиция]], 25 полк разгромява руския 241 полк и пленява три картечници и 68 войници. В това сражение са убити двама български офицери и 52 подофицери и редници, 9 офицери и 209 подофицери и редници са ранени, а 39 души са изчезнали<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 718- – 719</ref>.

25 полк се отличава на 23 октомври 1916 г. при преследването на противника след сраженията при [[Кобадин|Кубадин]], когато във вихрен бой пред погледа на престолонаследника, бъдещия цар [[Борис III]], разгоромява румънските 51, 52 и 30 полкове. Победата в това сражение струва значителни загуби<ref>Българската армия в Световната война, т. VIII, София 1939, с. 826- – 828</ref>.

Съгласно клаузите на [[Солунско примирие|Солунското примирие]], от 2 октомври до 212 декември 1918 година полкът е предаден в заложничество на силите на [[Антанта]]та. Командирът на полка заповядва на знаменосеца фелдфебел Йордан Витанов (знаменосец до 1926 г.) и на кап. Атанас Веселинов да спасят знамето. Те го скриват, заедно с касата на полка, избягват от плен и за дванадесет денонощия, движейки се само нощем, достигат до Цариброд и го предават на командира на допълващата дружина на полка подполк. Ковачев, а парите от касата са предадени в БНБ. Полкът се завръща в България на 12 декември 1918 г., посрещнат от развятото си знаме.

Знамето на 25–и пехотен полк е наградено с Военен орден “За„За храброст”храброст“ III ст. За спасяване на знамето капитан Атанас Веселинов е награден с Военен орден “За„За храброст”храброст“ IV ст.

През 1920 година в изпълнение на клаузите на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] полкът е реорганизиран в 25^-а пехотна драгоманскaдрагоманска дружина. През 1928 година полкът е отново формиран от частите на 25^-а пехотна драгоманскaдрагоманска дружина и 1^-а пехотна допълваща част, но до 1938 година носи явното название дружина.<ref name="paf" /> На 6 май 1937 г. на площад Александър Невски в гр. София царят връчва ново знаме на 25-и пехотен драгомански полк. На 9 май 1937 г. знамето е занесено в Сливница, където тържествено е прието от командира на дивизията ген. м-р Лукаш. Съгласно заповед №25 от 5 юни 1937 година втората дружина на полка се преименува на 16^-а пехотна ловчанска дружина<ref name="paf" />

През [[България във Втората световна война|Втора световна война]] (1941 – 1945) полкът е на южната (1943), а от юни 1944 на западната граница на България. Взема участие в първата фаза на заключителният етап на войната в състава [[Първа пехотна софийска дивизия|1^-ва пехотна софийска дивизия]]. <ref name="paf" /> Води боеве при Бояново.<ref name="dvia" />

* Двадесет и пета пехотна драгоманскaдрагоманска дружина (1920 – 1928)

== В художествената литература ==