Втора българска държава: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 91.139.255.202 (б.), към версия на Sim Етикет: Отмяна |
мРедакция без резюме |
||
Ред 141:
През 1228 г. умира латинският император [[Робер дьо Куртене]], а на престола се възкачва малолетният му брат [[Балдуин II]]. Сключен е мирен договор между латинските барони и Иван Асен II за това регент на Балдуин II да стане българският цар. Договорът бива скрепен с годежа на малолетната дъщеря на българския цар Елена с Балдуин II. Като клауза българите се задължават да помагат на Латинската империя във войните ѝ с Епир, а Пловдив е върнат отново в българско владение. Латинците, обаче, решават да се подсигурят срещу евентуалните амбиции на Иван Асен II и зад гърба му сключват договор с бившия [[йерусалимско кралство|йерусалимски]] крал [[Йоан дьо Бриен]] (Жан дьо Бриен), като го приемат за настойник и обещават Балдуин II да се сгоди с дъщеря му [[Мария дьо Бриен]].
През 1230 г. опасенията на българския цар за офанзива от страна на Епир се оправдават и Теодор Комнин напада България. Двете армии се срещат на 9 март в [[битка при Клокотница|битката при Клокотница]]. Българският владетел проявава стратегическо и военно майсторство, като успява да разгроми по-многобройната вражеска армия. Самият Комнин бива пленен заедно със семейството си, а пленените войници са освободени – почти безпрецедентен акт във военната история на Средновековна [[Европа]]. Последица от битката при Клокотница е разпадът на Епирското деспотство, като само в [[Солун]] продължава да управлява в качеството си на [[васал]] на България братът на Теодор Комнин – [[Мануил Комнин (Епир)|Мануил]].
Действията на латинците стават явни за Иван Асен II чак през 1231 година, когато Жан дьо Бриен бива коронясан официално и бива обявен за настойник на Балдуин II, в разрез с договора, сключен по-рано с България. Иван Асен II скъсва унията с Римската църква и премахва търновския архиепископ Василий, който е проримски настроен. В отговор на това папа [[Григорий IX]] успява да склони унгарския крал Андраш II да нападне България. Унгарците окупират Белград и Браничево, но биват бързо разбити от българската войска. България влиза в съюз с новия сръбски крал [[Владислав]], като е сключен династичен брак между една от дъщерите на Иван Асен II и Владислав. След това царят обръща вниманието си към разправа с латинците. България и [[Никейска империя|Никейската империя]] започват да водят преговори за съвместни действия срещу Латинската империя. От страна на Иван Асен бива търсено разрешаване на въпроса за независима българска патриаршия. Никейският император (и наследник на византийския престол) [[Йоан III Дука Ватаци]] пък гледа на съюза с България като възможност за обсаждането на [[Константинопол]] от двете му страни. С династичен брак между дъщерята на Иван Асен II Елена (която е сгодена преди това за Балдуин II) и никейския престолонаследник [[Теодор II Ласкарис]] бива скрепен договорът между България и Никея. На събор в [[Лапсеки|Лампсак]] (тогава в Никея) архиепископ [[Йоаким I|Йоаким I Български]] бива провъзгласен за патриарх на българите. През 1235 г. Константинопол е обсаден, но обсадата не дава резултат. Иван Асен II разваля договора с Никея заради смъртта на Жан дьо Бриен и надеждата на царя да заеме мястото му като единствен жив регент. Българи и латинци сключват договор срещу Никея. Бива обсадена крепостта Цурулум, но по време на обсадата Иван Асен II узнава, че жена му, най-малкото му дете и патриархът са починали от чума. Иван Асен II вижда в това нещастие „божие наказание“ и отново сключва договор с Никея. Няколко години преди смъртта си Иван Асен II се жени за племенницата на [[Теодор Комнин]] – [[Ирина Комнина]]. Българският цар умира през 1241 г., с което идва и краят на възхода на Второто българско царство.
| |||