Разлика между версии на „Тракийско въстание (1829)“

м (Грешки в статичния код: Неправилно вложен таг с различно визуализиране в HTML5 и HTML4; форматиране: 7x тире-числа, 2x заглавие-стил, 7 интервала, кавички, тире (ползвайки Advisor))
 
== Събития ==
В [[1829]] г. започва второто във войната настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава [[Стара планина]] и окупира [[Тракия]]. Българинът кап. [[Георги Мамарчев]] е на челоначело на голям български доброволчески отряд, който стига до [[Сливен]]. Към войските на генерал Дибич се присъединяват и чети като тази на войводата [[Генчо Къргов]] от с . [[Гурково|Хайнито]]. След прекосяване на Стара планина към нея се присъединяват още жители на Хайнито, както и от [[Твърдица (Молдова)|Твърдица]] и други селища, първоначално са около 60 души, но впоследствие стигат до 120 човека. Тези доброволчески войски достигат до [[Адрианопол]].
 
В 1829 г. по време на войната с наближаването на руските войски българите в Странджанско-Сакарския край и Сливенско въстават. Българите помагат армията да бъде преведена бързо и незабелязано през Стара планина през Айтоския и Върбишкия проход и от нея е превзет Анхиало на 11 юли (стар стил), помагат в превземането на Айтос 13 юли 1829, Карнобат 15 юли 1829, Ямбол 23 юли 1829 и след решителното сражение при Балдаморския мост на Сливен на 30 юли 1829 г. В последните два града българите използвали поражението на османските войски, за да се снабдят с голямо количество оръжие и боеприпаси. Според сведение на генерал Фьодор Василиевич Ридигер четите на Стоян войвода и Желтък войвода взели над 250 пушки от Ямболския дебой. Много повече турско оръжие взели въстаническите отряди след падането на Сливен.