Чедомил Миятович: Разлика между версии

Като противник на руското влияние в Сърбия, Чедомил Миятович сътрудничи на княз Милан в курса към сближение с [[Австро-Унгария]] и сам подписва [[Австро-сръбска конвенция|тайната конвенция]] с Хабсбургската монархия от юни 1881 година. Това му струва поста във външно министерство, тъй като Пирочанац е недоволен от съдържанието на конвенцията и заплашва с оставка на кабинета. Правителствената криза е решена, като Миятович е принуден да предаде външното ведомство на министър-председателя, но си запазва контрола над финансовото министерство.{{hrf|Jовановић|1934|337-338, 340-341}} Като министър на финансите през 1882 година той осигурява кредит от [[Франция]] за построяването на сръбския участък от жп линията Белград – [[Цариград]] и участва в създаването на [[Сръбска народна банка|Сръбската народна банка]].{{hrf|Marković|2008|110}}

 

През октомври 1884 година Миятович е назначен за пълномощен министър в [[Лондон]]. След [[Съединение на Княжество България и Източна Румелия|Съединението на Княжество България и Източна Румелия]] се опитва да защити агресивната сръбска политика спрямо България пред британската общественост, но безрезултатно. Напуска Лондон през януари 1886 година, когато е натоварен от крал Милан да води преговорите в [[Букурещ]] за прекратяване на [[Сръбско-българската война]].{{hrf|Marković|2008|113-114}} По внушение на британската дипломация, Миятович не се съобразява с инструкциите на краля да действа за възобновяване на войната и преговорите приключват успешно с подписването на [[Букурещки договор (1886)|Букурещкия договор]] (3 март 1886).{{hrf|Marković|2008|114-115}}