|
== Живот и творчество ==
=== Произход и детство ===
Росини е роден на [[29 февруари]] [[1792]] г. в [[Пезаро]]. Той произхожда от семейство на музиканти. Още от най-ранно детство проявява своя голям талант, но поради това, че родителите му са членове на пътуваща оперна трупа, детето не може да учи системно музика. Сериозните му музикални занимания започват на дванадесетата му година, когато семейството се преселва в [[Болоня]]. Тук Росини учи при падре Станислао Матеи (композитор и [[падремонах]]-[[францискански Матейорден|францисканец]]), който успява така добре да подготви момчето, че след две години го приемат в музикалния лицей.
=== Успехите ===
През 1810 г. Росини завършва лицея и написва първата си [[опера]], „[[Брачната полица]]“, изнесенапредставена с голям успех във [[Венеция]]. След една година се утвърждава като талантлив композитор и през [[1813]] г., когато създава „[[Танкред]]“ и „[[Италианката в Алжир]]“, Росини вече става най-популярния оперен творец в страната си. За този период [[Стендал]] отбелязва: „В Италия живее човек, за когото се говори повече, отколкото за [[Наполеон]]. Това е един композитор, който още няма двадесет години.“
През 1815 г. директорът на неаполитанския театър „[[Сан Карло]]“ – [[Доменико Барбая]], предлага на Росини да стане композитор и диригент в неговия театър. Росини приема предложението, но запазва правото си да пише и за други оперни състави. Най-големите успехи на Росини са свързани с периода в театър „Сан Карло“. На следващата година в римския театър „Аржентина“ е поставена операта му „[[Севилският бръснар]]“. След това Росини създава цяла поредица оперни творби, като „Отело“ (1816), „Пепеляшка“ (1817), „[[Крадливата сврака]]“ (1817), „[[Мойсей в Египет]]“ (1818), „[[Мохамед Втори]]“ (1820) и много други. Стилът му е разпознаваем сред десетки други, – бисерен, с ясна, лесно запомняща се мелодическамелодична линия, много напевен. Особено в оперните среди е известен като майстор на ансамблите с характерното „Росиниево„росиниево кресчендо“ – качествено натрупване на звуци от добавянето на все повече инструменти в оркестъра, които повтарят мелодията и гласове в солистичните партии. Майстор на [[белканто]]то и на бравурните арии.
=== Между Виена, Лондон и Париж ===
До 1822 г. Росини живее в [[Италия]]. След това в продължение на две години посещава няколко европейски града, между които [[Виена]] и [[Лондон]]. В австрийската столица славата му е изключително голяма и съперничи на [[Лудвиг ван Бетховен|Бетховен]]. От 1824 г. се установява за постоянно в [[Париж]] и става директор на Италианския оперен театър. Преработва операта си „Мохамед Втори“, която поставя под името „Обсадата на Коринт“. След това прави втора редакция на „Мойсей“. През 1828 г. е поставена комичната му опера „[[Граф Ори]]“, а на следващата година написва и последната си музикално-сценична творба, „Вилхелм Тел“. Тогава той е на тридесет и седем години.
Той е само на тридесет и седем години, когато „замлъква“. Възможно е една от причините за „отказа от творчество“ на Росини да е стремителното развитие на романтизма в музикалното изкуство на Франция и Германия. Това художествено направление е чуждо на ясното и стройно светоусещане на Росини, наричащ себе си „последния от класиците“.
Интересно е, че освен гениален композитор, Росини е изключително известен кулинар. Съществуват десетки класически италиански рецепти, писани от него.
=== Последни години ===
До смъртта си, близо четиридесет години след това, Росини повече не написва нито една опера. Създава няколко църковни композиции, между които и „[[Стабат Матер]]“ и поредица албуми с песни и инструментални пиеси „[[Четири закуски и четири десерта за пиано]]“, „[[Албум за възрастни деца]]“, „[[Няколко дреболии в албум]]“ и др.
Умира на 13 ноември 1868 (на 76 години) в [[Паси]], близо до Париж.
== Памет ==
Неговото име носят традиционният летен Росиниев Опереноперен Фестивалфестивал (Rossini Opera Festival) в Пезаро, Държавната Консерваторияконсерватория в града (Conservatorio Statale „Gioachino Rossini“ di Pesaro), както и Международната музикална Фондацияфондация (Fondazione Rossini), отново в Пезаро.
== Галерия ==
|
