Филм: Разлика между версии

{{към пояснение}}

[[Файл:BolexH16.jpg|мини|16 mm камера, използвана във филмовите училища като първа камера на начинаещи оператори]]

 

В наши дни филмите играят важна роля в [[Култура|културния]] живот – като произведение на [[киноизкуство]]то, като източник на масово [[забавление]] и като средство за [[образование]] и в отделни случаи индоктриниране на големи обществени групи. Визуалните и музикални елементи на филмите са универсално разбираеми, а преводът на текстовото им съдържание чрез [[дублаж]] или [[субтитри]] дава възможност за тяхното международно разпространение.

През 1876 година, опитвайки се да анализира движението след разговор за конски [[алюр]], [[Едуард Майбридж]] провежда фотографски експеримент. Той разполага по дължината на пистата за конни надбягвания в [[Пало Алто]] дванадесет фотоапарата, които се активират автоматично при преминаването на коня пред тях.<ref name="Clegg">{{cite book | last = Clegg | first = Brian | year = 2007 | title = The Man Who Stopped Time | publisher = Joseph Henry Press | isbn = 978-0-309-10112-7 | lang = en}}</ref> По този начин той получава поредица фотографски снимки на различни етапи от движението на коня, което му позволява да докаже, че в определен момент при [[галоп]] конят отделя и четирите си крака от земята. След това Майбридж създава устройството [[зоопраксископ]], което използва снимките, за да покаже отново движещия се кон. Няколко години по-късно, през 1882 година, [[Етиен-Жюл Маре]] опростява тази система и създава [[фотопушка]]та. Шест години по-късно той внася значителни подобрения в нея и и&#768; дава името [[хронофотография|хронофотограф]].

 

Файл:Le-galop-de-daisy.jpg|Подредените фотографии

Файл:Muybridge race horse animated.gif|Показани със [[зоопраксископ]]

Файл:Roundhay Garden Scene.ogv|Цялата анимация „[[Сцена в градината на Рунде]]“

 

С подобренията във фотографските стативи през следващите години много експериментатори се насочват към филмите. През 1891 година [[Уилям Кенеди Диксън]], служител на [[Томас Едисън]], изобретява кинетографа – камера, която заснема филми, предназначени за гледане през [[кинетоскоп]]. Системата използва целулоидни филми, които се навиват на цилиндър, за да се подобри качеството на заснемане.<ref>{{cite book | last = Rossell | first = Deac | year = 1998 | title = Living Pictures: The Origins of the Movies | publisher = State University of New York Press | location = Albanie | pages = 63 – 64 | isbn = 978-0-7914-3767-4 | lang = en}}</ref><ref>{{cite book | last = Braun | first = Marta | year = 1994 | title = Picturing Time : The Work of Étienne-Jules Marey | publisher = University of Chicago Press | location = Chicago | pages = 189, 404 | isbn = 978-0-226-07173-2 | lang = en}}</ref> Първите филми, които имат продължителност едва няколко секунди, са заснети от самия Диксън в студиото на Едисън [[Блек Мария]] и описват всекидневни случки – „[[Кихането на Фред От]]“, „[[Карменсита]]“, „[[Боксиращи се котки]]“.

 

=== Цветните филми ===

Image:Pauvre Pierrot animation.gif|''[[Бедният Пиеро]]'' ([[1891]] г.) Емил Рейно: цветове от началото на киното

Image:Usine pathé de coloriage.jpg|Фабрика за оцветяване [[1906]] г.

Image:Kinemacolor1.jpg|''Цветна мечта'' ([[1911]] г.), с използване на техниката ''Kinémacolor''

Image:Gentlemen Prefer Blondes Movie Trailer Screenshot (34).jpg|''Мъжете предпочитат блондинките'' ([[1953]] г.), с ''Technicolor''

Появяването на цветове в киното има различен ефект от появяването на звука.<ref name="couleur ciné">Jean Michel Bertrand, „ [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html Avant propos sur la couleur] “, consulté le 24 avril 2008.</ref>

Появата на звука практически унищожава нямото кино, докато цветът има ограничено влияние: черно-белите филми продължават да съществуват, поне за определен период от време заедно с цветните. Първият игрален филм, заснет в цвят в киното е от 1935 година<ref> Bibliothèque du film, „ [http://cinema.encyclopedie.personnalites.bifi.fr/index.php?pk=9591 Rouben Mamoulian] “, consulté le 24 avril 2008</ref>:''„Беки Шарп“'' от [[Рубен Мамулян]]. Едва към края на [[1960-те]] цветните филми се налагат окончателно<ref>''L’Homme qui tua Liberty Valance'', John Ford. Voir aussi [http://www.ensad.fr/journal/avr96/couleur/propos.html] и [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183]</ref> въпреки че някои филми все още се заснемат в черно и бяло от естетически и художествени съображения, като „[[Ръсти Джеймс]]“ на [[Франсис Форд Копола]] или „[[Разяреният бик]]“ от [[Мартин Скорсезе]]<ref> Nicolas Renaud, „ [http://www.horschamp.qc.ca/article.php3?id_article=183 Histoire de la couleur et du cinéma amateur] “, Hors Champ, consulté le 24 avril 2008.</ref>.