Баренцово море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 9:
| дължина =
| ширина =
| площ = 1
| средна дълбочина = 222 m
| максимална дълбочина = 600 m
Ред 25:
| общомедия = Barents Sea
}}
[[Файл:Мурманская гавань.jpg|мини|[[Колски залив|Колският залив]] на Баренцово море.]]▼
[[Файл:Вид с маяка на Белое и Баренцево море.jpg|мини|Границата между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и Баренцово море.]]▼
'''Баренцово море''' ({{lang-no|Barentshavet}}, {{lang-ru|Баренцево море}}, до [[1853|1853 година]] – '''Мурманско море'''), е периферно море на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]].<ref>{{cite book|author=John Wright|title=The New York Times Almanac|year=2002|url=https://books.google.com/books?id=G81HonU81pAC&pg=PA459|publisher=Psychology Press|isbn=978-1-57958-348-4|page=459}}</ref> Разположено е между северният бряг на [[Европа]] и островите [[Мечи остров|Мечи]], [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф]], [[Нова Земя]] и [[Вайгач]]. На запад граничи с [[Норвежко море]], на юг – с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], на изток – с [[Карско море]], на север – със [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Районът от морето, разположен източно от остров [[Колгуев]] носи неофициално името [[Печорско море]]. Площт 1 405 000 km<sup>2</sup>, среден обем 282 хил.km<sup>3</sup>, средна дълбочина 200 m, максималната – 600 m в най-западната част.
Излаз на Баренцово море имат [[Русия]] и [[Норвегия]]. Баренцово море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разположени големи пристанища – [[Мурманск]] и [[Вадьо]] (Норвегия). До [[Втората световна война]] излаз на Баренцово море има и [[Финландия]].
==
[[Файл:Tabularussiae.jpg|мини|ляво|Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.]]▼
През [[Втората световна война]] морето е бойното поле в [[битка за Баренцово море|битката за Баренцово море]], в което немски
През [[Студената война]], [[Северен флот (Русия)|Северният флот]] на Русия използва южните брегове на морето като база за ядрени подводници, стратегия, която Русия продължава и до днес.▼
В последно време морският [[шелф]] на Баренцово море по направление към [[Шпицберген]] става обект на териториални спорове между Руската Федерация и Норвегия. През 2011 г. териториалният спор между страните е уреден с договор.▼
== Брегова линия, острови, релеф на дъното ==
Бреговете на морето са предимно фиордови, скалисти, силно разчленени. Най-големите заливи са: Порсангер фиордВарангер фиорд, Мотовски залив, Колски залив и др. Източно от полуостров [[Канин Нос]] бреговете са предимно ниски и слабо разчленени. Тук има три големи плитки залива: [[Чаунска губа]], [[Печорски залив]] (Печорска губа) и [[Хайпударска губа]] и няколко малки бухти.
В пределите на Баренцово море островите са малко. Най-големият от тях е остров [[Колгуев]]
Баренцово море е част от Северния ледовит океан. То е разположено между северните брегове на Европа и архипелазите [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф|Франц – Йосифова земя]] и [[Нова земя|Нова Земя]]. Това е плитководно море, като средната дълбочина на водата му е 222 m. Поради това, че е относително плитко, както и поради географското му местоположение, бреговете му често замръзват. Изключение прави само северозападната му част, при която действат топлите води, идващи от Атлантическия океан.
Line 39 ⟶ 55:
Островите в морето са малко, като най-големият от тях е [[Колгуев]].
▲[[Файл:Tabularussiae.jpg|мини|ляво|Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.]]
▲[[Файл:Мурманская гавань.jpg|мини|[[Колски залив|Колският залив]] на Баренцово море.]]
▲[[Файл:Вид с маяка на Белое и Баренцево море.jpg|мини|Границата между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и Баренцово море.]]
▲Името на морето идва от холандския мореплавател [[Вилем Баренц|В. Баренц]], който изследва [[Арктика]]. По време на поредната си експедиция морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред ледовете. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от [[скорбут]] и след смъртта на известния мореплавател, тялото му е изхвърлено в Баренцово море. Идеята да бъде кръстено така морето е по предложение на немския географ Август Петерман.
▲През [[Втората световна война]] морето е бойното поле в [[битка за Баренцово море|битката за Баренцово море]], в което немски кораби нападат британски конвой. Немците потапят миненосеца ''HMS Bramble'' и разрушителя ''HMS Achates'', но губят кораба ''Z16 Friedrich Eckoldt''. До Втората Световна война излаз до бреговете му имат Русия, Норвегия и [[Финландия]], но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия, тя губи правото на излаз към него.
▲През [[Студената война]], [[Северен флот (Русия)|Северният флот]] на Русия използва южните брегове на морето като база за ядрени подводници, стратегия, която Русия продължава и до днес.
▲В последно време морският [[шелф]] на Баренцово море по направление към [[Шпицберген]] става обект на териториални спорове между Руската Федерация и Норвегия. През 2011 г. териториалният спор между страните е уреден с договор.
== Флора и фауна ==
| |||