Баренцово море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 10:
| ширина =
| площ = 1 405 000 km<sup>2</sup>
| средна дълбочина =
| максимална дълбочина = 600 m
| обем = 282 000 km<sup>3</sup>
Ред 27:
[[Файл:Мурманская гавань.jpg|мини|[[Колски залив|Колският залив]] на Баренцово море.]]
[[Файл:Вид с маяка на Белое и Баренцево море.jpg|мини|Границата между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и Баренцово море.]]
'''Баренцово море''' ({{lang-no|Barentshavet}}, {{lang-ru|Баренцево море}}, до [[1853|1853 година]] – '''Мурманско море'''), е периферно море на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]].<ref>{{cite book|author=John Wright|title=The New York Times Almanac|year=2002|url=https://books.google.com/books?id=G81HonU81pAC&pg=PA459|publisher=Psychology Press|isbn=978-1-57958-348-4|page=459}}</ref> Разположено е между северният бряг на [[Европа]] и островите [[Мечи остров|Мечи]], [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф]], [[Нова Земя]] и [[Вайгач]]. На запад граничи с [[Норвежко море]], на юг – с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], на изток – с [[Карско море]], на север – със [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Районът от морето, разположен източно от остров [[Колгуев]] носи неофициално името [[Печорско море]]. Площт 1 405 000 km<sup>2</sup>, среден обем 282 хил.km<sup>3</sup>, средна дълбочина 200 m, максималната – 600 m в най-западната част.
Излаз на Баренцово море имат [[Русия]] и [[Норвегия]]. Баренцово море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разположени големи пристанища – [[Мурманск]] и [[Вадьо]] (Норвегия). До [[Втората световна война]] излаз на Баренцово море
== История ==
[[Файл:Tabularussiae.jpg|мини|ляво|Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.]]
Баренцово море е наименувано в чест на холандския мореплавател [[Вилем Баренц]], който в края на ХVІ в. извършва три плавания в [[Арктика]]. По време на последната си експедиция (1597-98 г.) морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред тях. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от [[скорбут]] и след смъртта на известния мореплавател, тялото му е
През [[Втората световна война]] морето е бойното поле в [[битка за Баренцово море|битката за Баренцово море]], в което немски кораби и подводници нападат британски военни конвои. Немците потапят миненосеца ''HMS Bramble'' и разрушителя ''HMS Achates'', но губят кораба ''Z16 Friedrich Eckoldt''. До Втората Световна война излаз до бреговете му имат Русия, Норвегия и [[Финландия]], но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия, тя губи правото на излаз към него.
През [[Студената война]], [[Северен флот (Русия)|Северният флот]] на Русия използва южните брегове на морето като база за ядрени подводници, стратегия, която Русия продължава и до днес.
Ред 42:
== Брегова линия, острови, релеф на дъното ==
Бреговете на морето са предимно фиордови, скалисти, силно разчленени. Най-големите заливи са: Порсангер
В пределите на Баренцово море островите са малко, като най-голям е остров [[Колгуев]].
Баренцево море е разположено в зоната на континенталния шелф, но за разлика от други подобни морета, голяма част от него има дълбочина 300 – 400 m, средна дълбочина 229 m и максимална 600 m, разположена в крайната му западна част. По дъното на морето ясно се открояват подводните равнини (Централно плато), подводните възвишения (Централно, Персей с минимална дълбочина 63 m), подводвите падини (Централна, максимална дълбочина 386 m) и подводните депресии (Западна, максимална дълбочина 600 m, Франц-Виктория – 430 m и др.). Дъното в южната част на морето е плитко с дълбочина под 200 m и се отличава с равнинен релеф.
== Геоложки сгроеж ==
Дъното на Баренцово море е заето от т.н. Баренцова плоча с протерозойска и раннокамбрийска възраст. Възвишенията по му дъното представляват антеклизи, а депресиите – синеклизи. По-малките форми на релефа са остатъци от древни брегови линии на дълбочина около 200 и 70 m и представляват ледниково-денудационни и ледниково-акумулативни форми и пясъчни възвишения, формирани от силните приливни течения.
В състава на дънните наслаги в южните равнинни части на морето преобладава пясъка, на места камъни и чакъл. По възвишенията в централните и северни части – глинест пясък, тинест пясък, а в депресиите – тиня. Навсякъде се забелязва примес от грубообработен скален материал, което е свързано с движението на ледника през кватернера и широкото разпространение на реликтови ледникови наслаги. Мощността на отложения в северните и средните части е под 0,5 m, в следствие на което на отделни възвишения по дъното древните ледникови наслаги практически се намират най-отгоре. Бавният темп на наслояването на наслагите (под 30 mm за 1000 години) се обяснява с незначителното постъпване на теригенен материал – в Баренцово море не се влива нито една голяма река (освен [[Печора (река)|Печора]], оставяща почти целия свой алувий в пределите на Печорския лиман) и с това, че брегове на морето са изградени основно от здрави кристалинни скали.
== Климат ==
Баренцово море е част от Северния ледовит океан. То е разположено между северните брегове на Европа и архипелазите [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф|Франц – Йосифова земя]] и [[Нова земя|Нова Земя]]. Това е плитководно море, като средната дълбочина на водата му е 222 m. Поради това, че е относително плитко, както и поради географското му местоположение, бреговете му често замръзват. Изключение прави само северозападната му част, при която действат топлите води, идващи от Атлантическия океан.
Line 52 ⟶ 59:
Солеността на повърхността на водата в открито море е около 34,7 – 35,0‰ на югозапад, 33,0 – 34,0‰ на изток и 32,0 – 33,0‰ на север.
== Флора и фауна ==
| |||