Независима държава Македония: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Lint errors: Неправилни параметри на файлове; форматиране: 4x кавички, 4x тире-числа, 2x заглавие-стил, 19 интервала, тире (ползвайки Advisor)
Ред 61:
Михайлов посещава на 3 и 4 септември София и след проведени консултации отпътува за Скопие. Там той престоява на 5 и 6 септември и прави сондажи сред бившите структури на [[ВМРО]]. Той се убеждава, че му липсва достатъчно подкрепа, а комунистическите партизани на [[Тито]] са във възход. Михайлов осъзнава, че Германия губи войната, а България е пред окупация от СССР. Той заявява на германците, че вече е късно и с цел избягване на излишни кръвопролития се отказва.<ref>[http://books.google.com/books?id=R8d2409V9tEC&pg=PA239&dq=puppet++State+in+Macedonia++1944+mihailov&hl=bg Hitler's new disorder: the Second World War in Yugoslavia, Stevan K. Pavlowitch, Columbia University Press, 2008, ISBN 0231700504, pp. 238 – 240.]</ref> Веднага след това германците опитват да вербуват за тази идея [[Христо Татарчев]], но и той им отказва.
 
Независимо от това, според някои източници на 8 септември националисти от ВМРО обявяват независимост.<ref>James Minahan. Miniature Empires: A Historical Dictionary of the Newly Independent States (Greenwood Press, 1998), p. 178.</ref> В периода на безвластие, започнал от началото на септември и продължил до началото на ноември, служителите от старата българска администрация, повечето от които са и бивши членове на ВМРО[[ММТРО]], като [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]], [[Васил Хаджикимов]], [[Димитър Чкатров]], [[Спиро Китанчев]] и [[Димитър Гюзелев]] продължават да изпълняват функциите си. Изтеглящите се от бившето [[Кралство Гърция]] части на [[Вермахт]]а, оказват [[Логистика|логистична подкрепа]] на тази администрация и я използват за своите нужди. В резултат самопровъзгласилата се държава е оставена „на произвола на съдбата“ след оттеглянето на германските войски.<ref>Das makedonische Jahrhundert: von den Anfängen der nationalrevolutionären Bewegung zum Abkommen von Ohrid 1893 – 2001, Stefan Troebst, Oldenbourg Verlag, 2007, ISBN 3486580507, стр. 234.</ref> Все пак до оттеглянето на германците в средата на ноември, на фона на настъплението на новосформираната [[БНА]], югославските партизани не могат да установят пряк контрол върху цялата територия на областта.
 
По това време Македония се превръща в арена на противо­поставяне между местния латентен македонизъм, прокламиран от сподвижниците на Иван Михайлов от ВМРО, като проява на специфичен български патриотизъм от една страна, коминтерновския македонизъм на ВМРО (об.), деклариран от новите отечественофронтовски власти в София, както и на новия югомакедонизъм, пропагандиран от Титовите партизани и намиращ се в осно­вите на македонската национална идентичност днес.<ref>сп. Либирален преглед, Насилие и идентичност: Пиринска Македония в етнонационалните политики на комунистическия режим в България, Автор: Михаил Груев, [http://www.librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/1471--2-v15-1471 – част 2.]</ref>