Баренцово море: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 25:
| общомедия = Barents Sea
}}
[[Файл:Tabularussiae.jpg|мини|ляво|Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.]]▼
[[Файл:Мурманская гавань.jpg|мини|[[Колски залив|Колският залив]] на Баренцово море.]]
[[Файл:Вид с маяка на Белое и Баренцево море.jpg|мини|Границата между [[Бяло море (Русия)|Бяло]] и Баренцово море.]]
'''Баренцово море''' ({{lang-no|Barentshavet}}, {{lang-ru|Баренцево море}}, до [[1853|1853 година]] – '''Мурманско море'''), е периферно море на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]].<ref>{{cite book|author=John Wright|title=The New York Times Almanac|year=2002|url=https://books.google.com/books?id=G81HonU81pAC&pg=PA459|publisher=Psychology Press|isbn=978-1-57958-348-4|page=459}}</ref> Разположено е между северният бряг на [[Европа]] и островите [[Мечи остров|Мечи]], [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф]], [[Нова Земя]] и [[Вайгач]]. На запад граничи с [[Норвежко море]], на юг – с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], на изток – с [[Карско море]], на север – със [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Районът от морето, разположен източно от остров [[Колгуев]] носи неофициално името [[Печорско море]]. Площт 1 405 000 km<sup>2</sup>, среден обем 282 хил.km<sup>3</sup>, средна дълбочина 200 m, максималната – 600 m в най-западната част.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article070878.html «Большая Советская Энциклопедия» – Баренцево море, т. 2, стр. 629-631</ref>▼
▲[[Файл:Tabularussiae.jpg|мини|ляво|Карта от 1614 г., където морето е наречено Мурманско.]]
▲'''Баренцово море''' ({{lang-no|Barentshavet}}, {{lang-ru|Баренцево море}}, до [[1853|1853 година]] – '''Мурманско море'''), е периферно море на [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]].<ref>{{cite book|author=John Wright|title=The New York Times Almanac|year=2002|url=https://books.google.com/books?id=G81HonU81pAC&pg=PA459|publisher=Psychology Press|isbn=978-1-57958-348-4|page=459}}</ref> Разположено е между северният бряг на [[Европа]] и островите [[Мечи остров|Мечи]], [[Шпицберген]], [[Земя на Франц Йосиф]], [[Нова Земя]] и [[Вайгач]]. На запад граничи с [[Норвежко море]], на юг – с [[Бяло море (Русия)|Бяло море]], на изток – с [[Карско море]], на север – със [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Районът от морето, разположен източно от остров [[Колгуев]] носи неофициално името [[Печорско море]]. Площт 1 405 000 km<sup>2</sup>, среден обем 282 хил.km<sup>3</sup>, средна дълбочина 200 m, максималната – 600 m в най-западната част.
Излаз на Баренцово море имат [[Русия]] и [[Норвегия]]. Баренцово море има голямо значение за транспорта и за риболовната индустрия, тук са разположени големи пристанища – [[Мурманск]] и [[Вадьо]] (Норвегия). До [[Втората световна война]] излаз на Баренцово море е имала и [[Финландия]].
== История ==
Баренцово море е наименувано в чест на холандския мореплавател [[Вилем Баренц]], който в края на ХVІ в. извършва три плавания в [[Арктика]]. По време на последната си експедиция (1597-98 г.) морето е сковано от ледове и корабът му остава прикован сред тях. Голяма част от екипажа, както и Баренц, се разболяват от [[скорбут]] и след смъртта на известния мореплавател, тялото му е погребано в Баренцово море. Идеята морето да бъде кръстено така е по предложение на немския географ Август Петерман. Научното му изследване започво с експедициите на [[Фьодор Литке]] през 1821–24 г., а първата му пълна и достоверна хидроложка характеристика е съставена от руския хидролог [[Николай Книпович|Николай Михайлович Книпович]] в началото на ХХ в.<ref name="bse"></ref>
През [[Втората световна война]] морето е бойното поле в [[битка за Баренцово море|битката за Баренцово море]], в което немски кораби и подводници нападат британски военни конвои. Немците потапят миненосеца ''HMS Bramble'' и разрушителя ''HMS Achates'', но губят кораба ''Z16 Friedrich Eckoldt''. До Втората Световна война излаз до бреговете му имат Русия, Норвегия и [[Финландия]], но след приключването на войната и определянето на държавните граници на Финландия, тя губи правото на излаз към него.
Ред 42:
== Брегова линия, острови, релеф на дъното ==
Бреговете на морето са предимно фиордови, скалисти, силно разчленени. Най-големите заливи са: Порсангер фиорд, Варангер фиорд, Мотовски залив, Колски залив и др. Източно от полуостров [[Канин]] бреговете са предимно ниски и слабо разчленени. Тук има три големи плитки залива: [[Чаунска губа]], [[Печорски залив]] (Печорска губа) и [[Хайпударска губа]] и няколко малки бухти.<ref name="bse"></ref>
В пределите на Баренцово море островите са малко, като най-голям е остров [[Колгуев]]. Вливат се множество реки, по-големи от които са: Патсйоки, Кола, Вороня, Пьоша, Индига, [[Печора (река)|Печора]], Коротаиха и др.<ref name="bse"></ref>
Баренцево море е разположено в зоната на континенталния шелф, но за разлика от други подобни морета, голяма част от него има дълбочина 300 – 400 m, средна дълбочина 229 m и максимална 600 m, разположена в крайната му западна част. По дъното на морето ясно се открояват подводните равнини (Централно плато), подводните възвишения (Централно, Персей с минимална дълбочина 63 m), подводвите падини (Централна, максимална дълбочина 386 m) и подводните депресии (Западна, максимална дълбочина 600 m, Франц-Виктория – 430 m и др.). Дъното в южната част на морето е плитко с дълбочина под 200 m и се отличава с равнинен релеф.<ref name="bse"></ref>
== Геоложки сгроеж ==
Дъното на Баренцово море е заето от т.н. Баренцова плоча с протерозойска и раннокамбрийска възраст. Възвишенията по му дъното представляват антеклизи, а депресиите – синеклизи. По-малките форми на релефа са остатъци от древни брегови линии на дълбочина около 200 и 70 m и представляват ледниково-денудационни и ледниково-акумулативни форми и пясъчни възвишения, формирани от силните приливни течения.<ref name="bse"></ref>
В състава на дънните наслаги в южните равнинни части на морето преобладава пясъка, на места камъни и чакъл. По възвишенията в централните и северни части – глинест пясък, тинест пясък, а в депресиите – тиня. Навсякъде се забелязва примес от грубообработен скален материал, което е свързано с движението на ледника през кватернера и широкото разпространение на реликтови ледникови наслаги. Мощността на отложения в северните и средните части е под 0,5 m, в следствие на което на отделни възвишения по дъното древните ледникови наслаги практически се намират най-отгоре. Бавният темп на наслояването на наслагите (под 30 mm за 1000 години) се обяснява с незначителното постъпване на теригенен материал – в Баренцово море не се влива нито една голяма река (освен [[Печора (река)|Печора]], оставяща почти целия свой алувий в пределите на Печорския лиман) и с това, че брегове на морето са изградени основно от здрави кристалинни скали.<ref name="bse"></ref>
== Климат ==
Климатът на Баренцово море се намира под влиянията на топлия [[Атлантически океан]] и студения [[Северен ледовит океан]]. Честите нахлувания на топли атлантически циклони и студен арктичен въздух определят голямата изменчивост на климатичните му условия. Зимата над морето преобладават югозападните, а пролетта и лятото – североизточните ветлове. Често явление са [[щорм]]овете. Средната февруарска температура се изменя от -25°С на север до -4°С на югозапад, а средната августовска температура от 0–1°С на север до 10°С на югозапад. Почти целогодишно над морето преобладава облачно време. Годишното количество на валежите варира от 250 mm на север до 500 mm на югозапад.<ref name="bse"></ref>
== Хидроложки показатели ==
=== Морски течения, приливи и отливи ===
Повърхностните течения в Баренцово море образуват кръговрат обратен на часовниковата стрелка. По източната и южната му периферия на изток и север се движат атлантическите води на топлото Нодкапско течение (клон от системата на [[Гълфстрийм]]), влиянието на което се проследява до северните брегове на [[Нова Земя]]. Северните и западните части на кръговрата се образуват от местни и арктически води, постъпващи от [[Карско море]] и [[Северния ледовит океан]]. В централните части на морето съществува система от вътрешни кръгови течения. Циркулацията на водите се изменя под влияние на променящите се ветрове и водообмена със съседните морета. Голямо значение, особено край бреговете имат приливно-отливните течения.<ref name="bse"></ref>
Приливите са полуденонощни, като най-високи са край бреговете на [[Колски полуостров|Колския полуостров]] до 6,1 m, а в останалите места варират от 0,6 m до 4,7 m.<ref name="bse"></ref>
=== Воден баланс ===
Водобмена със съседните морета има голямо значение за водния баланс на Баренцово море. През цялата година в него през протоците постъпват (толкова се и оттичат) около 76 хил.km<sup>3</sup> вода, което съставлява около 1/4 от общия му обем. Най-голямо количество вода (59 хил.km<sup>3</sup> годишно) внася топлото Нордкапско течение, оказващо изключително голямо влияние на хидроложкия му режим. Общото количество речна вода постъпваща годишно в него съставлява средно около 200 km<sup>3</sup>.<ref name="bse"></ref>
=== Температура на водата, соленост ===
Постъплението на топли атлантически води определят относително високата температура и соленост в югозападните му части. Тук през февруари и март температурата на водата на повърхността е 3–5°С, а през август 7–9°С. На север от 74°с.ш. в югоизточните части на морето температура на водата на повърхността през зимата е под -1°С, а лятото от 0° до 4°С на север и от 4° до 7°С на югоизток.<ref name="bse"></ref>
Солеността в повърхностния слой на водата в открито море през годината варира от 34,7 до 35‰ на югозапад, от 33 до 34‰ на изток и от 32 до 33‰ на север. В крайбрежните райони през пролетта и лятото солеността се понижава до 30–32‰, а към края на зимата нараства до 34–34,5‰.<ref name="bse"></ref>
=== Ледови явления ===
Суровите климатични условия на север и изток в Беренцово море определят неговата голяма ледовитост. Целогодишно свободни от ледове остават само югозападните му части. Най-голямо разпространение ледената покривка достига през април, когато около 75% от повърхността му е заета от плаващи ледове. През изключително неблагоприятни години в края на зимата плаващите ледове достигат непосредствено до бреговете на [[Колски полуостров|Колския полуостров]]. Най-малко е количеството на ледовете е в края август, като през това време границата им се отдръпва северно от 78°с.ш. На северозапад и североизток ледовете се задържат целогодишно, но в отделни, благоприятни години морето напълно се очиства от тях.<ref name="bse"></ref>
== Флора и фауна ==
Баренцово море е богато на различни видове риба, растителен и животински [[планктон]] и [[бентос]]. По южния бряг са разпространени морски [[водорасли]]. От 114-те вида риба, обитаващи Баренцово море, най-важни в промишлено отношение са: [[треска]], [[пикша]], ''[[Sebastes]]'', ''[[Anarhichadidae]]'', ''[[Pleuronectiformes]]'', ''[[Clupea]]'' и други. От бозайниците могат да се срещнат: [[бяла мечка]], [[пръстенчат тюлен]], [[гренландски тюлен]], [[белуха]] и други. По бреговете изобилстват [[чистик]]а и [[трипръста чайк|трипръстата чайк]]а. През 20 век е внесен [[камчатски краб]], който успява да се адаптира към новите условия и започва да се размножава интензивно. В последни години се наблюдава изобилие на краба ''[[Chionoecetes opilio]]''. По дъното на цялата акватория се срещат различни видове [[морски звезди]].<ref name="bse"></ref>
== Стопанство ==
Баренцово море е известно с богатия улов на риба, което го превръща във важен източник на националния улов на Русия и Норвегия. Рибарите хващат риба в индустриални количества, както отчитат годишните статистики. То играе важна роля и за морския транспорт между държавите, тъй като на бреговете му са разположени няколко големи пристанища [[Мурманск]], Териберка, Индига и [[Нарян Мар]] в [[Русия]] и [[Вадьо]] в [[Норвегия]].<ref name="bse"></ref>
== Екологични проблеми ==
| |||