Страшимир Дочков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 22:
 
==Биография==
Дочков е роден в 1873 година в [[Цариград]]. Има брат - Атила Дочков. Баща му Иван Дочков е един от известните българи в столицата на Османската империя. Под редакцията на [[Петко Славейков]] той издава сатиричния вестник „[[Гайда (вестник)|Гайда]]“, а след това и вестник „[[Иван Найденов (публицист)|Право]]“. Подир Освобождението Славейков кани Дочков в Сливен, където той е губернаторски чиновник. Двамата издават вестник „[[Българско знаме]]“. Страшимир учи първоначално в сливенската прогимназия. Пети клас завършва в Бургас, след което продължава образованието си в Пловдив. На 17-годишна възраст той заминава за Солун. В 1895 година завършва с десетия випуск [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]].<ref name="Кандиларовъ 93">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |authorlink= |coauthors= |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |isbn= |pages=93 |url= |accessdate=}}</ref> Отива да следва естествени науки в Одеса, но заради участие в студентски социалистически кръжок е изгонен. Завърнал се у нас, Страшимир Дочков е назначен за учител в Чирпан. Твърде скоро след пристигането му той се сдружава с поета [[Пейо Яворов]].
 
През 1898г. с помощта на брат му и заможни цариградски българи Страшимир Дочков отива в Женева, където се записва студент по медицина. По-късно се прехвърля в университета в Берлин.<ref name="Герджиков">Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 401.</ref><ref>[http://www.archives.government.bg/guides/12_P_L_1.pdf Пътеводител по фондовете от личен произход, съхранявани в Централния държавен архив, Част I, А-И, Държавна агенция Архиви, София, 2012, с. 289]</ref> През 1905 г. Дочков се дипломира като хирург, защитава дисертация и получава титлата доктор на медицинските науки, като същата година започва работа като лекар в Битоля, но на следната се мести в Одрин, където остава до 1912 година, когато се мести в Цариград. Работи и в Софлу.<ref name="Герджиков"/> Влиза във ВМОРО и на [[Одрински конгрес на ВМОРО (1908)|IV конгрес]] на [[Одрински революционен окръг|Одринския революционен окръг]] в 1908 година е избран за член на окръжния комитет. По време на Балканската война е военен лекар. В хода на Първата световна война е произведен в чин майор. От 1919 до 1920 г. е във Върховния административен съвет на Западна Тракия.