Уникод: Разлика между версии

На пазара са налице хиляди шрифтове, но за по-малко от десет от тях – понякога описвани като „пан-Уникод“ шрифтове – се полагат усилия да поддържат по-голямата част от знаковия набор на Уникод. Вместо това базираните на Уникод шрифтове обикновено са фокусирани върху основните знаци от ASCII и конкретни писмености или множества от знаци или символи. Този подход е оправдан по няколко причини: в приложенията и документите рядко се налага едновременно изобразяване на знаци от повече от една или две писмености; шрифтовете заемат изчислителни ресурси; в операционните системи се вгражда все по-интелигентно поведение по отношение използването на глифове от друг шрифт при необходимост, например чрез заместване на шрифтове. Освен това съставянето на съгласуван набор от инструкции за изобразяването на десетки хиляди глифове е колосална задача, която далеч надхвърля разумното съотношение между положени усилия и резултат за повечето шрифтове.

 

Уникод частично разглежда проблема със знака за нов ред, който се появява при опит за четене на текстов файл на различни платформи. Стандартът определя голям брой знаци, които приложенията трябва да разпознават като край на ред.