Читалище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
мРедакция без резюме
Ред 10:
[[Файл:Читалището в 1856.jpg|мини|378x378пкс|Читалище „Заря“ в [[Хасково]]]]
 
[[Димитър Маринов]] разказва в своите спомени и статии, че още с отварянето на училището в [[Лом]], над една от вратите на училищните стаи, в които се намирала библиотеката, [[Кръстьо Пишурка]], още през 1848г. поставил над вратата надпис "[[Читалище]]" - първото споменава и използване на тази дума в България! Постепенно в стаята започнали да прииждат не само ученици и граждани, но и чужденци. През 1856г. читалището се мести в собствена сграда. и се нарича "Постоянство".
 
На 30 януари [[1856]] г. в [[Свищов]] е основано второто читалище „Еленка и Кирил Д. Аврамови“ от Димитър Начович, Христаки Филчов, [[Емануил Васкидович]] и Георги Владикин. Същата година, през пролетта на 1856 г., [[Сава Доброплодни]] създава в [[Шумен]] третото българско читалище, което днес се нарича [[Народно читалище „Добри Войников - 1856“ (Шумен)|Народно читалище „Добри Войников – 1856“]]. . По времето на българското Възраждане работят над 130 читалища, благодарение на усилията на по-заможни и просветени възрожденци.