Бяло море (Русия): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Modis white sea.jpg|thumb|250px|Сателитни снимки на [[НАСА]]]]
[[Картинка:White Sea map.png|thumb|Карта на Бяло море]]
{{друго значение|морето в Русия|Егейско море|Бяло море}}
'''Бяло море''' е вътрешно море на [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]], разположено край северните брегове на [[Европейска Русия]]. Площ около 90 хил.km²
== Географска характеристика ==
=== Географско положение, граници, големина ===
Бяло море е разположено между континенталния бряг на [[Европейска Русия]] на изток и юг, [[Карелски провлак|Карелския провлак]] на запад и [[Колски полуостров|Колския полуостров]] на север. На североизток чрез протока Гърло, северната част на който носи името Воронка се съединява с [[Баренцово море]], като границата между двете морета се прекарва между носовете Канин Нос на изток и Свети Нос на запад. В тези си граници площтта на Бяло море е около 90 хил.km² и административно се поделя между [[Архангелска област|Архангелска]] и [[Мурманска област]] и [[Република Карелия]]. Обем около 6 хил.km³. Средна дълбомина 67 m, максимална – 330 m ( в североизточната част на [[Кандалакшка губа]]).
=== Брегове, острови, заливи ===
Северозападните брегове на морето са високи и скалисти, а югоизточните – полегати и ниски. В него има 4 големи залива: [[Кандалакшка губа]] на северозапад, [[Онежка губа]] на юг, [[Двинска губа]] на югоизток и [[Мезенска губа]] на изток. Най-големите острови са: [[Соловецки острови|Соловецките острови]] на югозапад и островите [[Моржовец]] на североизток и Мудюгски на югоизток. В Бяло море се вливат стотици реки, най-големи от които са: [[Северна Двина]], [[Мезен (река)|Мезен]], Онега, Кулой, Виг, Кем, Нива, Умба, Варзуга, Поной и др.
===
Бяло море е типично шелфово море, съвременната котловина на което представлява крайконтинентална депресия, възникнала на склона на кристалинния [[Балтийски щит]]. Дъното му има силно разчленен ралеф. В северозападната част е разположена Кандалакшката падина с ясно очертани бордове и с неизяснен произход. Южно от нея се намира подводно възвишение, върховете на което са [[Соловецки острови|Соловецките острови]]. Множество малки подводни възвишения („лудове“) има в [[Онежка губа]]. В протоците Гърло и Воронка и в Мезенска губа са характерни пясъчни дълги възвишения, създадени от приливните течения. Дъното на морето в по-голямата си част и в [[Двинска губа|Двинската губа]] е покрито с тиня и пясъчна тиня, а в Кандалакшкия и Онежкия заливи и в северните му части – с пясък и камъни. Често (особено близо до брега) на дъното лежат ледникови наслаги. Подобно на [[Балтийско море]], с което Бяло море е тясно свързано исторически, в последната ледникова епоха котловината му е била запълнена с ледове. Чак в антропогенния период, когато края на континенталния ледник отстъпва на северозапад, котловината е била залята от морски води.
=== Климат ===
Климатът е преходен от полярен морски към умереноконтинентален. Средната януарска температура на въздуха е от -9°С до -13°С, а средната юлска – от 8°С до 15°С. Зимата преобладават югозападните ветрове, а лятото североизточните. Облачното време е характерно явление през годината, с много мъгливи дни. Годишната сума на валежите намалява от 529 mm на юг при град [[Онега]] до 282 mm на североизток при нос Канин нос.
== Хидроложки показатели ==
=== Температура на водата, соленост, ледови явления ===
На Бяло море се намира важното пристанище [[Архангелск]], което през голяма част от руската история е главният център на руската международна морска търговия. През 20 век то е превърнато в основна [[Съюз на съветските социалистически републики|съветска]] военноморска база. Бяло море е свързано с [[Балтийско море]] чрез [[Беломорско-Балтийски канал|Беломорско-Балтийския канал]], пуснат в употреба 1933 г. Пристанищата на Бяло море са замразени от октомври/ноември до май.▼
Температурата на водата на повърхността през лятото е от 6,9°С в протоците Гърло и Воронка и [[Онежка губа]] до 15°С в централните части. През зимата температурата на водата се колебае от -1,3°С до -1,7°С в централните части и от -0,5°С до -0,7°С в заливите.
Солеността на водата на Бяло море намалява от североизток на югозапад. В протока Воронка е 34-34,5‰, в протока Гърло – 30,5‰, в централните части 24-26‰, а в районите където се вливат големи реки ощи по-малка. Водите в дълбочина под 100 m се отличават с постянна температура (-1,4°С) и соленост (30‰).
Обикновено Бяло море замръзва в края на октомври или началото на ноември и се размразява в края на май или началото на юни.
=== Морски течения, приливи ===
Повърхностните течения в откритите части на морето са слаби и неустойчиви, със скорост под 1 km/час, а в заливите тя значително се увеличава. През протоцита Воранка и Гърло се осъществява постоянен водообмен между Бяло и [[Баренцово море]]. В тази част по голямо значение имат приливните течения. Приливите са правилни полуденонощни, от 1 m на юг до 10 m в [[Мезенска губа]].
== Животински свят ==
Фауната в Бяло море е представена от арктични и бореални видове. Дънната фауна наброява 720 вида, ихтиофауната – над 60 вида, а морските бозайници – 5 вида.
== Историческа справка ==
Бяло море е било известно на новгородците още от ХІ век. Богатството на раойна на животни с ценни животински кожи и морски зверове и удобните морски връзки спомагат за неговото бързо усвояване. Още по това време са били установени търговски връзки между народите населяващи бреговете на [[Каспийско море]] и Бяло море, осъществяващи се по големите реки. По бреговете му се появяват първите руски селища, най-старото от които е [[Холмогори]].
От края на ХV до началото на ХVІІІ в. Бяло море е имало важно значение за морските пътища, свързващи [[Русия]] със [[Западна Европа]]. За първи път западноевропейски кораб достига Бяло море през 1553 и 1555 г. под командването на английския мореплавател [[Ричард Чансълър]], като тези експедиции са спонсорирани от създадената малко преди това [[Московска компания]]. В началото на ХVІІІ в. транспотната роля на морето значително намалява във връзка с изграждането на [[Санкт Петербург]] и излаза на [[Русия]] на брега на [[Балтийско море]]. От 1920-те години значителна част от морските превози започва да се осъществява от незамръзващото пристанище [[Мурманск]] на [[Баренцово море]].
Първите хидрографски сведения за морето се отнясат към средата на ХVІ в. Обстоятелствени дейности по хидрографското изследване на морето са били изпълнени през 1827-32 г. от руския хидрограф [[Михаил Рейнеке]], който съставя и издава „''Атлас Белого моря''“ и прави първото му хидрографско описание. Регулярни метеорологични наблюдения започват от 1840 г., а от началото на ХХ в. – и постоянни хидроложки наблюдения. През 2-та половина на ХІХ в. са организирани и проведени няколко експедиции, по време на които се водят дълбоководни и биоложки наблюдения. От 1891 до 1902 г.под ръководството на руския учен [[Никалй Книпович|Николай Михайлович Книпович]] за първи път са извършени комплексни изследвания на морето и е осъществена пълна и подробна хидрографска снимка. След 1920-те години получават развитие комплексните изследвания на природата на Бяло море от специализирани експедиции, хидрометеорологични станции, обсерватории и научни институти.
=== Стопанско значение ===
▲
{{commons|Category:White Sea}}
| |||