Разлика между версии на „Арабско-израелска война (1948)“

м
форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x кавички, 4x тире, 3x тире-числа, 2x нов ред, 3 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor)
м (форматиране, вътр. препратки; форматиране: 4x кавички, 4x тире, 3x тире-числа, 2x нов ред, 3 интервала, А|АБ (ползвайки Advisor))
|жертви2=6 373 убити
}}
[[Файл:Tanks of the Israeli 8th Armoured Brigade (1948).jpg|мини|Танкове [[М4 Шърман|„Шърман“]] на израелската 8-ма бронирана бригада, 1948 г.]]
[[Файл:Burma Road 1948.jpg|мини|Булдозер дърпа израелски камион, юни 1948 г.]]
[[Файл:1948-Jordanian artillery shelling Jerusalem.jpg|мини|Йорданската артилерия обстрелва Йерусалим, 1948 г.]]
[[Файл:Arab Legion soldier in ruins of Hurva.jpg|мини|Войник от [[Арабски легион|Арабския легион]] стои в руините на свещената синагога [[Синагога Хурва|Хурва]], [[Стар град (Йерусалим)|Стария град]].]]
[[Файл:Afulahagana.jpg|мини|Израелски войници в [[Афула]].]]
[[Файл:Israeli soldiers in battle with the Arab village of Sassa.jpg|мини|Израелски войници атакуват Саса по време на Операция Хирам, октомври 1948 г.]]
 
'''Арабско-израелската война''' от [[1948]] г., наричана на [[Арабски език|арабски]] ''ал Накба'' („Катастрофата“„катастрофата“), а в [[Израел]] провъзгласена за ''освободителнаОсвободителна война'', е първата от много [[война|войни]], които се водят в рамките на [[арабско-израелски конфликт|арабско-израелския конфликт]]. След нейния завършек Израел си извоюва статута на [[независимост|независима]] [[държава]], а останалата част от [[британски мандат в Палестина|британския мандат в Палестина]] е разделена на области, контролирани от [[Египет]] и [[Трансйордания]].
 
== Същност ==
'''Арабско-израелската война''' или '''Първата арабско-израелска войнавойн'''а''' се е водилаводи между Държавата Израел и военната коалиция на арабските държави и палестинските арабски сили през 1948 година. Тази война е втория етап на Палестинската война, известна в арабския свят като ''Ал Накба'' (Arabic арабски: النكبة, – „катастрофата“) и на [[иврит]] като ''Milkhemet Ha'atzma'ut'' (на иврит : מלחמת העצמאות, – "Война на независимостта ") или ''Milkhemet Hashikhrur'' (иврит : מלחמת השחרור – „Освободителна война“).
 
СъществуваОще от 1920 г. съществува напрежение между арабите[[араби]]те, [[евреите]] и британските сили още от 1920 г., и създаването на Британски мандат в Палестина предизвиква допълнителни конфликти. Арабите и евреите са били изключително недоволни от британската политика. Продължаващото напрежение избухва на 30 ноември 1947 г. в [[гражданска война]] между арабски и еврейски сили, в отговор на плана на [[ООН]] за разделяне на Палестина в една арабска държава, еврейска държава и специалния международен режим за град [[Йерусалим]].
 
На 14 май 1948 г. продължаващата гражданска война се трансформира в състояние на конфликт между Израел и арабските страни. Комбинирана инвазия от Египет, [[Йордания]] и [[Сирия]], заедно с експедиционни сили от [[Ирак]], влиза в Палестина. Тя поема контрола на арабските райони и веднага атакува израелските сили и няколко еврейски селища. 10-те месеца на боеве, разделени от няколко периоди на примирие, се състоят най-вече на територията на бившия британски мандат, за кратък период от време и в [[Синайски полуостров|Синайския полуостров]] и южната част на [[Ливан]] .
 
В резултат на войната, Държавата Израел поема контрола на почти 60% от площта, определена за арабска държава. Трансйордания поема контрола над останалата част на [[Западен бряг|Западния бряг]], включително [[Източен Йерусалим]]. Египетската армия поема контрола над [[ивицата Газа]]. Създадена е палестинска[[Палестинска държава]]. Споразумения за примирие са подписани между всички воюващи страни с изключение на иракчаните и палестинците.
 
Конфликтът предизвиква важни демографски промени в страната и в [[Близкия изток]]. Около 700 000 палестински араби бягат или са прогонени от областта и стават палестински бежанци. Войната и създаването на Израел също предизвиква еврейско преселение от арабските земи. През трите години след войната около 700 хиляди евреи, живеещи в Близкия изток, са избягалибягат или са билибиват изгонени от техните страни.
 
== История ==
По време на [[Първа световна война|Първата световна война]] съюзническите сили дават на арабските лидери гаранции за [[независимост]], както и за военна помощ срещу арабска подкрепа за [[Антантата]] срещу [[Османската империя]]. В същото време [[Великобритания]] приема [[Декларация на Балфур|Декларацията от Балфур]], която предвижда създаването на „еврейски национален дом в Палестина“. Арабските лидери виждат в данните от декларацията нарушаване на дадените им гаранции. След войната [[Обединеното кралство]] получава от [[Обществото на народите]] [[Британски мандат в Палестина|мандат за Палестина]].
 
През 1936 – 1939 г. в Палестина има голямо въстание на арабското население с огромен брой недоволни, еврейска имиграция в страната и икономически проблеми. През 1939 г., в резултат на този бунт, правителството на Обединеното кралство има идея за създаване на т.нар. Бяла„Бяла книгакнига“, която предвижда рязко намаляване на еврейската имиграция към Палестина и създаване на независимаНезависима палестинска държава в рамките на пет години. Въпреки това след [[Втора световна война|Втората Световнасветовна война]] Великобритания прехвърля палестинския въпрос към ООН.
 
В навечерието на разглеждането на резолюциите на ООН за палестинския въпрос част от еврейската общност се среща с ръководството на [[Лигата на арабските държави]], в опит да се намери компромис по отношение на разделянето на сфери на влияние в Палестина. Този опит е посрещнат с неуспех. Генералният секретар на Арабската лига [[Азам Паша]] намеква на еврейските пратеници, че разделянето на Палестина няма да доведе до мир, както и че правото им да са част от територията на Палестина ще трябва да бъде защитавано с оръжие. През октомври 1947 г. той заявява:
 
{{цитат|''Това ще бъде война на изтребление, мълния, клане, което ще се помни, както и клането на монголите и кръстоносните походи''.}}
 
Според резолюция №181 на [[Общото събрание на ООН]] от 29 ноември 1947 г. относно разделянето на Британската колония на Палестина, на нейна територия трябва да се създадат две независими държави – еврейска и арабска държава, както и по-голям Ерусалим – територия, контролирана от ООН. Всяка държава трябва да се състои от три области, съседни помежду си.
 
== Сили от двете страни ==
[[Файл:Tanks of the Israeli 8th Armoured Brigade (1948).jpg|мини|Танкове [[М4 Шърман|„Шърман“]] на израелската 8-ма бронирана бригада, 1948 г.]]
 
=== Евреи ===
[[Файл:Afulahagana.jpg|мини|Израелски войници в [[Афула]].]]
Част от „Хагана“„[[Хагана]]“, в това число:
 
• „Палмс“ – четири батальона, възлизащи на около 22002 200 – 29002 900 души – основна ударна сила.
 
• Хикс (евр.иврит: חיל השדה – חי“ש, Heil Sadeh – „полеви единици“) – пехотни единици-1800: 1 800 човешки бойци и 10 000 запасняци, които са събрани в шест бригади.
 
• ЧЕМ (евр.иврит: חיל המשמר – חי"ם, Heil Mishmar – „часовникови части“) – части на отбраната и гарнизонните териториални структури.
 
Освен „Хагана“, на първия етап на войната е действалдейства и [[Иргун]] (50005 000 души в началото на войната) и [[Лийхи]] (10001 000 души).
 
В услуга:
 
• противотанкова и [[зенитна артилерия]];
 
• леки оръжия, [[Огнехвъргачка|огнехвъргачки]], [[Картечница|картечници]];
 
• 30 леки въздухоплавателни средства – използвани за разузнаване.
 
До октомври 1948 г. броят на [[АЙДФ]] е 120 000 души,. тойТой е ималима около 100 [[Боен самолет|бойни самолета]], но от по-старите модели. До края на войната той се състои от 84 – 9000090 000 души и един танков [[батальон]]. Бързото нарастване на израелските сили е свързано с факта, че след обявяването на независимостта на Израел за месец пристигат повече от 10 000 евреи – имигранти.
 
=== Араби ===
[[Файл:Arab Legion soldier in ruins of Hurva.jpg|мини|Войник от [[Арабски легион|Арабския легион]] стои в руините на свещената [[синагога]] [[Синагога Хурва|Хурва]], [[Стар град (Йерусалим)|Стария град]].]]
[[Трансйордания]] – 10 000 души.
 
[[Сирия]] – 50005 000 войници, един танков батальон и една въздушна ескадрила „Харвард“.
 
[[Египет]] – две бригади, танков батальон (танкове "[[Матилда (танк)|Матилда]]„ „и“и “[[Кръстоносец (танк)|Кръстоносец]]"), леки бомбардировачи[[бомбардировач]]и. В хода на войната срещу Египет се концентрират до 40 хиляди войници.
 
[[Ирак]] – 10 – 18 хиляди войници, един батальон от танкове и две въздушни [[Ескадрила|ескадрили]].
 
[[Ливан]] – 25002 500 войници и две артилериискиартилерийски батерии.
 
• Около 60006 000 – 75007 500 доброволци от арабските страни, които са обобщени в шест батальона. От тях около 3 –3– 4 4000000 души – в [[Самария ]].
 
[[Мюсюлманско братство|Мюсюлманското братство]] – около 15001 500 доброволци от Египет, Трансйордания и Сирия (общия брой на членовете на Братството в Палестина достига 12 – 2000020 000 души).
 
• Арабски милиции под местна юрисдикция (аналогови еврейски групи ЧЕМ). За разлика от Израел, арабските страни, участващи във войната, ангажират само малка част от населението си. Поради това, до края на войната, израелската армия числено превъзхожда арабската.
 
== ВПърва първия етапфаза на войната (29.11.1947 – 15.505.1948:) ==
[[Файл:1948-Jordanian artillery shelling Jerusalem.jpg|мини|Йорданската артилерия обстрелва [[Йерусалим]], 1948 г.]]
В първия етап от войната, лениви въоръжени сблъсъци, които се провеждат от средата на 1930 г., ескалират в пълномащабни боеве в почти всички области на контакт с арабите и евреите. Тази фаза на войната се характеризира с конфронтация между еврейските и арабските нередовни формации. Британските войски се готвят за предстоящата евакуация и се намесват с опозиционните групи.
 
[[Бени Морис]], един от най-новите израелски историци, разделя този етап на два периода:
• В първия етап, лениви въоръжени сблъсъци, които се провеждат от средата на 1930 г., ескалират в пълномащабни боеве в почти всички области на контакт с арабите и евреите. Тази фаза на войната се характеризира с конфронтация между еврейските и арабските нередовни формации. Британските войски се готвят за предстоящата евакуация и се намесват с опозиционните групи.
 
• Бени Морис, един от най-новите израелски историци, разделя този етап на два периода.* Първият период от [[29-ти Ноемвриноември]] [[1947 г.]] до Март[[март]] [[1948]] г., се характеризира с факта, че еврейските сили действат на принципа на „ответни действия“ срещу арабите. Вторият етап е от Март 1948 до средата на месец Май 1948 г.: този етап се характеризира с активни действия на Хагана за овладяване на териториите в Палестина.
 
* Вторият етап от март 1948 до средата на месец [[май]] 1948 г., се характеризира с активни действия на [[Хагана]] за овладяване на териториите в Палестина.
• Разпределение на силите на партерната фаза на войната:
 
'''Разпределение на силите на партерната фаза на войната:'''
• През Ноември 1947 г. – 14 000 – 16 000 души, а през Май 1948 – 27 000 – 35 000 души. Някои изследователи твърдят, че се надхвърля този диапазон. По този начин, израелският военен историк Ури Милстейн предполага, че броят на войниците през м. Декември 1947 г. (един месец преди мобилизация) достига до три хиляди души, половината от които са момичета. Военният анализатор Кенет Полак оценява общия брой на евреите, които са мобилизирани до 45 000 души, сред които жени и юноши, само на около две трети от които са били въоръжени с нещо.
 
През Ноемвриноември 1947 г. 14 000 – 16 000 души, а през Маймай 1948 – 27 000 – 35 000 души. Някои изследователи твърдят, че се надхвърля този диапазон. По този начин, израелският военен историк [[Ури Милстейн]] предполага, че броят на войниците през м.месец Декемвридекември 1947 г. (един месец преди [[мобилизация]]) достига до три хиляди души, половината от които са момичета. Военният анализатор [[Кенет Полак]] оценява общия брой на евреите, които са мобилизирани, до 45 000 души, сред които жени и юноши, само на около две трети от които са били въоръжени с нещо.
• Според един от „новите историци“, Илан Папе, през първата фаза на войната, еврейските сили са имали силно числено превъзходство. До Май 1948 г., броят на еврейските сили души е около 50 000, а броят на палестинските сили, включително Чуждестранни доброволци, не повече от 10 000 души.
 
Според един от „новите историци“, [[Илан Папе]], през първата фаза на войната, еврейските сили са имали силно числено превъзходство. До Маймай 1948 г., броят на еврейските сили души е около 50 000, а броят на палестинските сили, включително Чуждестранничуждестранни доброволци, не повече от 10 000 души.
 
== Ход на военните действия ==
[[Файл:Burma Road 1948.jpg|мини|Булдозер дърпа израелски камион, юни 1948 г.]]
Арабските сили се опитват да отделят Йерусалим от крайбрежната част на страната, където повечето от еврейските селища и еврейските формирования са направили опит да поддържат връзка с Йерусалим, и да направят сигурно свързване на [[Тел Авив]] и Йерусалим с път. В първия етап на войната, еврейските сили не успяват да изпълнят тази задача, въпреки че връзката между Йерусалим и еврейските селища по крайбрежието се поддържа с помощта на въоръжен ескорт, който е успял да влезе в Йерусалим. Имало е и опити за улавяне на еврейски селища в други части на страната. Вероятно първият такъв опит е бил атаката на [[8 декември]] в района на арабския [[Хатиква]] в Тел Авив. Според Бени Морис, основните области на военни операции в периода от Ноемвриноември 1947 г. до средата на Маймай 1948 г. са ставали скрито от [[ООН]], за да се създаде еврейска държава (с изключение на транспортния коридор от Тел Авив в Йерусалим), включително и почти никакви сблъсъци в окупираните арабски части – [[Горна Галилея]] и [[Самария]].
 
В смесените градове като [[Хайфа]], [[Яфа]] и Йерусалим, арабите иницииралиинициират сблъсъци и обстрелвалиобстрелват еврейски домове, автомобили и пешеходци. По-късно, в началото на януари 1948 г., „Хагана“"Хагана“ формулира „принципи на възмездие“, според които се предполага, че еврейските сили няма да атакуват първи.
 
== Втора фаза на войната 05.(15.05.1948 – 20.07.1949) ==
[[Файл:Israeli soldiers in battle with the Arab village of Sassa.jpg|мини|Израелски войници атакуват [[Саса]] по време на Операция Хирам, октомври 1948 г.]]
Втората фаза на войната започва след изтичането на [[Британски мандат в Палестина|британския мандат]]. В тази връзка, на 14 май 1948 г. е провъзгласена независимостта на държавата Израел и на 15 май 1948 г. експедиционни войски на пет арабски държави влизат в бившия британски мандат на Палестина. Въвеждането на арабските редовни войски е направено, за да унищожи новата еврейска държава, в съответствие с декларацията на арабските страни по време на инвазията, за защита на арабското население в Палестина и създаване на единна държавна формация, „където всички граждани са равни пред закона“.
 
== Страните в конфликта ==
В [[Декларация за независимост на Израел|Декларацията за независимост на Израел]] се казва:
 
[...] 29 ноември 1947 г. на Общото[[Общо събрание на ОрганизациятаООН|Общото насъбрание обединенитена нацииООН]] се приема [[резолюция]] за създаването на еврейска държава в [[Ерец Израел]].
 
[...] [[Евреи|Еврейският народ]], като всяка друга нация, има естественото право да бъде независим в собствената си [[суверенна държава]].
 
[...] Държавата [[Израел]] ще бъде отворена за репатриране и събиране на разпръснатите евреи; тя ще положи всички усилия, за да се развива страната в полза на всички нейни жители. Тя ще се основава на принципите на свободата[[свобода]]та, справедливостта[[справедливост]]та и мира[[мир]]а, в съответствие с идеалите на еврейските пророци. Тя ще осигури пълно социално и политическо равенство на своите граждани, без разлика от [[религия]], [[раса]] или [[пол]]. Тя ще гарантира свободата на религията и съвестта[[съвест]]та, правото да се използва [[Роден език|родният език]], правото на [[образование]] и [[култура]]. Тя ще защитава свещените места на всички религии и ще бъде вярна на принципите на Устава на [[Организацията на обединените нации]].
 
Държавата Израел е готова да сътрудничи с властите и представителите на Организацията на обединените нации за прилагане на резолюцията на Общото събрание от 29 ноември 1947 г. и ще предприеме стъпки за изпълнение на икономическото единство на Израел. [...]
 
Държавата Израел е готова да допринесе за каузата за развитие на целия [[Близък изтокИзток]]. [...]
 
Арабските страни отхвърлят резолюция на ООН 181. Обявяването на [[Лигата на арабските държави]] (телеграма № S/745 от 15 май 1948), изпратено от генералния секретар на Арабската лига Азам Паша в [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност на ООН]], когато арабските армии вече са нахлули в Палестина, заявява:
 
[[Англия]] обеща да признае независимостта на арабските страни в [[Азия]], включително и в Палестина, в замяна на тяхната подкрепа в [[Първа световна война|Първата световна война]]. Вместо това, след края на войната Палестина е поставена под британски мандат. През 1917 г. Англия публикува законово неприложима декларация, която изразява подкрепа за създаването на еврейски национален дом в Палестина. Англия насърчава имиграцията на евреите там. Англия обръща внимание на интересите и правата на арабите.
 
• Палестина – една арабска страна „в сърцето на арабските страни“, която е свързана с арабския свят духовно, исторически и стратегически.
 
• През 1939 г., [[Обединеното кралство]] пуска Бяла„Бяла книгакнига“, която е решена да създаде независима държава в Палестина и техният ангажимент за създаване на еврейски национален дом вече е почти удовлетворен. Въпреки това, обещанията, направени в Бялата„Бялата книгакнига“, не са реализирани.
 
• Според Арабската лига Палестина, след края на Първата световна война и след разделянето ѝ от [[Османската империя]], е отделна страна, която не да получава независимост, но не по вина на своето население.
 
• Целта на арабските страни е създаването в Палестина на една държава, в която, в съответствие с принципите на [[демокрацията]], всички граждани са равни пред закона, правата на малцинствата са гарантирани, както и че ще бъдат гарантирани безопасността на светите места и достъпът до тях.
 
• Целта на нападението е да защитава жителите на Палестина от ционистката[[ционист]]ката агресия, която води до това една четвърт от един милион араби да бъдат прогонени от домовете си в съседните арабски страни.
 
== Последици ==
=== 1949 г. – споразумения за примирие ===
На 24 февруари 1949 г. Израел подписва примирие с Египет, на 23 март подписва примирие с Ливан, на 3 април – с Йордания и на 20 юли – със Сирия. Израел има контрол върху 78 % от територията, която обхваща бивша Палестина, включително цяла [[Галилея]], Западен Йерусалим и крайбрежната равнина в центъра.
 
Линиите за примирие стават известни по-късно като „зелената линия“. Ивицата Газа и Западният бряг (Включителновключително Източен Йерусалим) са заети от Египет и Йордания. ООН създава комисия за надзор, за да наблюдава прекратяването на огъня, надзирава споразуменията за примирие, да се предотвратят изолирани инциденти в ескалиращото напрежение, и за да подпомагат други операции на ООН по поддържане на мира в региона.
 
=== Хуманитарна катастрофа ===
• От април до декември 1948 г. около 600 000 араби стават бежанци. В арабския свят тези събития са наречени "Ал„Ал Накба "Накба“ (на арабски.: النكبة – „катастрофа“).
• Вижте също: палестинските бежанци и еврейските бежанци
 
• Вследствие на войната се увеличава и населението. В [[Йемен]], Египет, Либия, Сирия и Ирак антиеврейски демонстрации преминават в организирано насилие. В резултат на това повече от 800 000 евреи са изгонени или бягат от арабските страни към Израел и някои други страни.
• От април до декември 1948 г. около 600 000 араби стават бежанци. В арабския свят тези събития са наречени "Ал Накба " (на арабски. النكبة) – „катастрофа“.
 
• Вследствие на войната се увеличава и населението. В Йемен, Египет, Либия, Сирия и Ирак антиеврейски демонстрации преминават в организирано насилие. В резултат на това повече от 800 000 евреи са изгонени или бягат от арабските страни към Израел и някои други страни.
 
=== Пострадали ===
Израел дава 63736 373 жертви от своя народ във войната, което е около 1% от населението му по това време. 40004 000 от тях са войници, а останалите са цивилни. Около 20002 000 са оцелелите от Холокоста[[Холокост]]а.
 
Точният брой на арабските жертви е неизвестен. Една приблизителна оценка за арабските смъртни случаи – 70007 000 души: 30003 000 палестинци, 20002 000 египтяни, 10001 000 йорданци,1000 1 000 сирийци.
 
=== Демографски резултат ===
По време на Гражданската война в Палестина през 1947 – 1948 г. и през 1948 г. в Арабско-израелската война, около 750 000 палестински араби бягат или са прогонени от домовете си. През 1951 г. Помирителната комисия на ООН за Палестина установява, че броят на палестинските бежанци, прогонени от Израел, е около 711 ​​000 души. Това число не включва разселените палестинци в израелска територия.
 
Това число не включва разселените палестинци в израелска територия. Повече от 400 арабски села и около десет еврейски селища и квартали са обезлюдени по време на Арабско-израелския конфликт. Според оценка, основаваща се на по-ранно преброяване, общото мюсюлманско население в Палестина през 1947 г. е 1 143 336. След войната около 156 хиляди араби остават в Израел и стават израелски граждани. Разселените палестински араби, известни като палестински бежанци, се заселват в палестински бежански лагери в целия арабски свят. Статутът на бежанец се прехвърля на поколенията, на които също е отказано гражданство в арабските държави. Потомците на бежанците също са лишени от гражданство в приемащите страни. Арабската лига инструктира своите членове да отрекат "палестинското гражданство ", за да се избегне разпадане на тяхната идентичност и защита на правото им на връщане към родината си. Повече от 1,4 милиона палестинци все още живеят в 58 признати бежански лагери, докато повече от 5 милиона палестинци живеят извън Израел и палестинските територии.
 
Разселените палестински араби, известни като палестински бежанци, се заселват в палестински бежански лагери в целия арабски свят.
 
Статутът на бежанец се прехвърля на поколенията, на които също е отказано гражданство в арабските държави. Потомците на бежанците също са лишени от гражданство в приемащите страни. Арабската лига инструктира своите членове да отрекат "палестинското гражданство ", за да се избегне разпадане на тяхната идентичност и защита на правото им на връщане към родината си. Повече от 1, 4 милиона палестинци все още живеят в 58 признати бежански лагери, докато повече от 5 милиона палестинци живеят извън Израел и палестинските територии.
 
Палестинският проблем с бежанците и дебатът за правото на завръщане също са сред основните проблеми на Арабско-израелския конфликт. Палестинските араби и техните поддръжници организират годишни демонстрации и чествания на 15 май всяка година. Популярността и броят на участниците в тези демонстрации варира непрекъснато.
 
== Източници ==
{{Военна-мъниче}}
{{Израел-мъниче}}
{{Палестина-мъниче}}
 
[[Категория:Арабско-израелска война (1948)| ]]