Разлика между версии на „Берингово море“

редакция без резюме
[[File:Bering Sea Aleutian Is Alaska map.png|thumb|350px|Берингово море]]
 
'''Берингово море''' е периферно море на [[Тихи океан|Тихия океан]], разположено между [[Азия]] на запад и северозапад и [[Северна Америка]] на североизток и изток. На юг веригата на [[Алеутски острови|Алеутските]] и [[Командорски острови|Командорските острови]] го отделят от Тихия океан, а на север чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]] се свързва съсс [[Чукотско море]] на [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Площ 2304 хил.km<sup>2</sup>, средна дълбочина 1598 m (максимална – '''4191 m'''), среден обем 3683 хил.km<sup>3</sup>. Дължина от запад на изток 2408 km, а от север на юг – 1632 km.
 
== Географска характеристика ==
 
=== Релеф на дъното, геоложки строеж ===
Берингово море е едно от големите геосинклинални морета в света. В релефа на дъното ясно се открояват континенталния шелф заемащ 45% от площта му, континенталния склон, подводните хребети и дълбоководните падини (36,5% от площта). '''Континенталният шелф''' заема северните и североизточни части и характеризира се с равнинен релеф, усложнен от многочислени плитчини, котловини, „удавени долини“ и върхове на подводни каняони. Дънните наслаги са предимно теригенни (пясък, пясъчна тиня), а близо до брега – чакъли и камъни. '''Континенталния склон''' в по-голямата си част има значителен наклон (8 – 15°), разчленен е от подводни каньони и често усложнен от подводни стъпала. Южно от островите Прибилов е по полегат и широк. В [[Бристолски залив|Бристолския залив]] той е сложно разчленен от подводни долини, възвишения и падини, което се обяснява с интензивното тектонско надробяване в района. Дънните наслаги по континенталния склон са предимно теригенни (пъсъчна тиня), с многочислени излази на палеогенни и неогин-кватернерни седименти. В района на [[Бристолски залив|Бристолския залив]] има значително смесване с вулканогенни материали. '''Подводните хребети''' Ширшов на югозапад и Бауърс на юг представляват сводообразни издутини с вулканични форми. На хребета Бауърс са открити скали от диорити, което, наред с дъгообразната му форма го сближава с дъгата на [[Алеутски острови|Алеутските острови]]. Хребета Ширшов има сходен строеж с [[Олюторски хребет|Олюторския хребет]] на континента и е изграден от кредни вулканогенни флишови скали. Двата подводни хребета разделят '''дълбоководната падина''' на Берингово море на 3 котловини: Алеутска, или Централна (максимална дълбочина 3782 m), Бауърс (4097 m) и Командорска (3597 m). Дъното на котловините представлява плоска абисална равнина, изградена на повърхността от диатомова тиня, а в близост до [[Алеутски острови|Алеутските острови]] – с примеси от вулканогенни материали. По геофизически данни мощността на наслояванията в дълбоководните котловини достига 2,5 km, а под тях заляга базалтов слой с дебелина около 6 km.
 
=== Климат ===
Климатът над морето се формира под влияние на континенталната суша, близостта на полярния басейн на север и открития [[Тихи океан]] на юг и съответно развиващите се над тях центрове на атмосферни циркулации. В северните части климатът е арктичен и субарктичен, с изразени континентални черти, а в южната – умерен, морски. Зимата под влиянието на Алеутския минимум (налягане на въздуха 998 мбар) се развива активна циклонална циркулация, благодарение на която източната част на морето, където се пренася въздух от [[Тихия океан]] е значително по-топла от западната, намираща се под влиянието на студен арктичен въздух, който нахлува със зимния мусон. През този сезон често явление са [[щорм]]овете, повторяемостта на които в отделни места достига до 47% месечно. Средната февруарска температура на въздуха се изменя от -23°С на север до 0°С, -4°С на юг. През лятото Алеутският минимум изчезва и над морето господстват южните ветрове, които в западните части се явяват като летен мусон. През този период щормовете са рядкост. Средната августовска температура на въздуха се изменя от 5°С на север до 10°С на юг. Облачността на север е 5 – 7 бала, а на юг – 7 – 8 бала годишно. Годишната сума на валежите варира от 200 – 400 mm на север до 1500 mm на юг.
 
== Хидроложки режим ==
=== Морски течения, приливи ===
Хидроложкия режим на Берингово море се определя от климатичните условия, водообмена с [[Чукотско море]] и [[Тихия океан]], континенталния приток на вода и топенето на ледовете. Повърхностните течения образуват кръговрат обратен на часовниковата стрелка, като по източната му периферия на север се движат топли води от [[Тихия океан]] – беринговския клон на топлото течение Куросио. Част от тези води навлизат през [[Берингов проток|Беринговия проток]] в [[Чукотско море]], а друга част се отклоняват на запад и по-нататък се движат на юг покрай азиатското крайбрежие, приемайки в себе си и студените води от [[Чукотско море]]. Този южен поток образува т.н. Камчатско течение, чиито води се внасят в [[Тихия океан]]. Тази схема на теченията е подложена на значителни измения в зависимост от господстващите ветрове.
 
Приливите в Берингово море основно са обусловени от разпространението на приливните вълни от [[Тихия океан]]. В западните части (до 62°с.ш.) най-високите приливи са до 2,4 m (в залива [[Кръст (залив)|Кръст]] до 3 m), а в източните части до 6,4 m в [[Бристолски залив|Бристолския залив]].
 
=== Температура на водата, соленост, ледови явления ===
Температурата на водата на повърхността през февруари само на юг и югозапад достига до 2°С, а в останалите части е под -1°С. През август температурата се повишава до 5-6°С на север и 9-10°С на юг.
 
Солеността на водата под влиянието на речните води и топенето на ледовете е значително по-ниска от тази в океаните и е 32-32,5‰. На юг достига до 33‰, а в крайбрежните райони намалява до 28-30‰. В подповърхностния слой температурата на водата в северните части -1,7°С, а солеността до 33‰. В южните части на дълбочина до 150 m температурата е 1,7°С, солеността 33,3‰ и повече, а в слоя от 700 до 800 m съответно 3,4°С и над 34,2‰. На дъното температурата на водата е 1,6°С, а солеността 34,6‰.
 
Голяма част от годината Берингово море е покрито с плаващи ледове, които на север започват да се образуват в края на септември и началото на октомври. През февруари и март почти цялото море е покрито с ледове, които покрай полуостров [[Камчатка]] под влияние на морските течения се изнасят в [[Тихия океан]].
 
== Растителност, животински свят ==
В съответствие с различните хидроложки условия в северните му части са характерни арктическите форми, а в южните – бореалните. На юг обитават 240 видове риби, а на север – 60 вида. Морските бозайници са представени от морска котка, калан, тюлен, сив кит, кашалот и др. Стотици видове морски и прелетни птици, образуващи т.н. „птичи базари“.
 
== Стопанско значение ==
Берингово море е обект на промишлен риболов, китолов и улов на морски зверове (тюлен, морска котка, калан). Транспортното му значение е ограничено поради отдалечеността му от международните морски транспотни коридори. Основни пристанища са: [[Анадир]] и [[Провидения]] в [[Русия]], [[Ноум]] и Дътч Харбър в [[САЩ]].
 
== Външни препратки ==