Разлика между версии на „Берингово море“

редакция без резюме
 
'''Берингово море''' е периферно море на [[Тихи океан|Тихия океан]], разположено между [[Азия]] на запад и северозапад и [[Северна Америка]] на североизток и изток. На юг веригата на [[Алеутски острови|Алеутските]] и [[Командорски острови|Командорските острови]] го отделят от Тихия океан, а на север чрез [[Берингов проток|Беринговия проток]] се свързва с [[Чукотско море]] на [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]]. Площ 2304 хил.km<sup>2</sup>, средна дълбочина 1598 m (максимална – '''4191 m'''), среден обем 3683 хил.km<sup>3</sup>. Дължина от запад на изток 2408 km, а от север на юг – 1632 km.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article111790.html «Большая Советская Энциклопедия» – Берингово море, т. 3, стр. 234-235</ref>
 
== Историческа справка ==
Откриването на Берингово море от европейците и първото плаване в неговите води е извършено през 1648 г. от руския първопроходец [[Семьон Дежньов]], който навлиза в него от север и плава покрай северозападните му брегове. През 1728 и 1742 г. датският мореплавател на руска служба [[Витус Беринг]] извършва плаване, изследване и картиране на западните му брегове, а през 1778 г. английският мореплавател [[Джеймс Кук]] – източните му брегове. През втората половина на ХVІІІ в и първата половина на ХІХ в. десетки мореплаватели, основно руски изследват и картират целите му брегове и острови и извършват задълбочени хидрографски изследвания.
 
На картите от ХVІІІ в. морето се е назовавало Камчатско или Боброво. За първи път името Берингово море в чест на своя пръв изследовател е било предложено от френския географ Ш. П. Флорие в началото на ХІХ в. и е въведено в обръщение през 1818 г. от руския мореплавател [[Василий Головнин]], но въпреки това на „''Новата географска пътна карта на Руската империя''“ от 1833 г. то все още е обозначено като Боброво море. Чак в средата на ХІХ в. името Берингово море се утвърждава на всички издадени след това карти.
 
== Географска характеристика ==