Берингов проток: Разлика между версии

'''Беринговият проток''', или ''Берингов пролив'', е [[проток]] между [[Азия]], полуостров [[Чукотка]], нос [[Дежньов (нос)|Дежньов]], [[Русия]] на запад и [[Северна Америка]], полуостров Сюард, нос Принц Уелски, [[САЩ]] на изток. Свързва [[Чукотско море]] на [[Северен ледовит океан|Северния Ледовит океан]] на север с [[Берингово море]] на [[Тихия океан]] на юг. Ширина 86 km, дълбочина до 42 m. В средата му се намират о-вите Диомид (Ратманов и Крузенщерн), които го разделят на 3 отделни протока. През протока на север по повърхността навлизат по-топли води от [[Берингово море]], а на юг в дълбочина и основно в западната крайбрежна зона – студени води от [[Чукотско море]]. От октомври до август е покрит с дрейфуващи ледове. По средата на протока, между островите Ратманов (Голям Диомид) на запад и Крузенщерн (Малък Диомид) на изток преминава държавната граница между [[Русия]] и [[САЩ]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article111790.html «Большая Советская Энциклопедия» – Берингов пролив, т. 3, стр. 234</ref>

По време на [[ледникова епоха|ледниковите епохи]] протокът се е превръщал в земен мост, тъй като нивото на водата в океаните е спадало. По този начин първите американци (коренното население на [[Америка]]) са пристигнали пеша от [[Сибир]] през протока, когато той бил суша (''Берингов мост'') по време на последния ледников период. При максимума на заледяването, което в Европа се оценява, че е настъпило преди около 18 000 години, нивото на водата в океаните е било със 120 метра по-ниско от сегашното, тъй като голяма част от водата се намирала на сушата под формата на лед. Тогава Азия е била свързана с Америка с широка 1500 км ивица суша, покрита с тундра. Счита се, че първите северноазиатци, влезли в Америка, просто са преследвали стадата [[бизони]], [[лосове]] или [[мамути]] по тази суша към Аляска. В крайна сметка те си пробили път и на юг в континента по свободния от лед коридор по долината на река [[Маккензи]] към района на днешните канадски провинции [[Албърта]] и [[Саскачеван (провинция)|Саскачеван]], а след това се разпръснали из Северна и Южна Америка.<ref name="bse"></ref>

Първото известно (документирано) плаване през протока от север на юг е извършено през 1648 г. от руския землепроходец [[Семьон Дежньов]]. През 1728 г в него плава известният датски мореплавател на руска служба [[Витус Беринг]], на името на който по-късно е кръстен протока. Първото изследване и картиране на бреговете му е извършено от руски геодезисти Иван Фьодоров и Михаил Гвоздев през 1732 г.<ref name="bse"></ref> През март 2006 г. за 15 дни французинът Димитри Кифер и англичанинът Карл Бушби преминават протока пеш по дрейфуващите ледове.