Ленивци: Разлика между версии

До появата на [[човек]]а в [[Америка|Новия свят]] през късния [[плеистоцен]] (преди около 10 000 години) в южноамериканските равнини са бродили и гигантски земни ленивци, като небезизвестниянебезизвестният [[Мегатерий]] (''Megatherium''). Смята се, че именно хората са изтребили както гигантските ленивци, така и голяма част от американската [[мегафауна]]. Това масово изтребление обаче съвпада с настъпването на [[Холоценско масово измиране|последния ледеников период]] и климатичните промени вероятно до голяма степен са допринесли за изчезването на гигантските ленивци.

За животни, живеещи по дърветата, съвременните ленивци са сравнително едри с дължина на тялото до около 70 см. Тялото им е компактно с дълги крайници и съкратен брой пръсти (два или три), снабдени с дълги и яки сърповидно извити нокти. Опашката им представлява незабележимо чуканче дълго 6-7 см. Главата им е сравнително малка, с къса муцуна и малка уста, а малките им закръглени уши са незабележими под дългата гъста козина.

Козината на ленивеца е едно от многото ''чудеса на природата'', наблюдавани у това странно животно. За разлика от останалите бозайници, при които козината се спуска от гърба към коремната област, при ленивците тя расте в обратната посока -— от корема към гърба, тъй като тези животни прекарват по-голямата част от живота си провесени от клоните с краката нагоре. Във влажните условия на тропическите гори в козината на ленивеца се развиват и [[цианобактерии|синьо-зелени водорасли]] -— уникален пример за [[симбиоза]] между бозайник и цианобактерии. Тези ''водорасли'' осигуряват на ленивеца не само отличен [[камуфлаж]], но и някои важни хранителни вещества, които животното изблизва, почиствайки козината си. Всъщност на пръв поглед занемарената козина на ленивеца сама по себе си представлява една малка [[екосистема]], приютяваща и редица непаразитиращи [[насекоми]] <ref>[http://www.calvin.edu/minds/vol02/issue04/dwarners.php Minds in the Making | Science and Technology | Wisdom in Nature<!-- Bot generated title -->]</ref>.

Като представители на [[Непълнозъби]]те ленивците имат само 18-20 слабо диференцирани [[зъб]]а без корени и емайл. Освен това вместо обичайните седем [[прешлен|шийни прешлена]], двупръстите ленивци имат само шест, а трипръстите — девет.

Въпреки флегматичното си поведение ленивците всъщност преуспяват в тропичните гори на Южна и Централна Америка. Те са отлично присбособениприспособени за дървесен начин на живот и хранене с растителна храна. Бавната им подвижност е просто икономия на енергия, тъй като растителната им диета е бедна на хранителни вещества. Хранят се предимно с листа, пъпки и филизи, главно на [[цекропии]] (''Cecropia''), каквито повечето останали горски обитатели не ядат. Понякога може да сдъвчат и някое насекомо, малък гущер, не подминават и мърша. Имат голям, специализиран, бавно храносмилащ, многоделен стомах, в който специални бактерии разграждат твърдата растителност. Почти две трети от теглото на добре охранен ленивец се падат на съдържанието на стомаха му, като храносмилателният процес на това съдържание може да отнеме повече от месец. Всъщност [[метаболизъм|метаболизмът]] на ленивцицителенивците е повече от два пъти по-бавен, отколкото се очаква за бозайници с такива размери. Тази икономична ниска активност се изразява също и в поддържането на ниска и непостоянна телесна температура: 30-34&nbsp;°C, когато животното е активно, и още по-ниска, когато почива.

Ленивците прекарват по-голямата част от живота си висейки неподвижно по клоните на дърветата, придвижвайки се само при необходимост, но дори и тогава са изключително бавни; мускулната им маса е твърде малка и слаба за животни с такова тегло. МаксимумаМаксимумът на техните възможности, когато се почувстват застрашени, е да се придвижват с 4,5 метра в минута, но това им коства твърде голям разход на енергия. Затова и ленивците често предпочитат самоотбраната; техните дълги извити нокти не са за подценяване. Преди всичко обаче, ленивците могат да разчитат на отличния си камуфлаж и бавната им подвижност ги прави изключително трудно забележими. В [[Коста Рика]] например е установено, че болшинствотоповечето смъртни случаи при ленивците са вследствие на контакт с електрически стълбове или бракониери. Заслужава да се отбележи и фактафактът, че захватазахватът на ленивците с нокти за клоните е толкова ефективен, че дори след като бъдат застреляни, те не падат на земята и понякога ловците проявяват благоразумието да не ги закачат. Естествените врагове на ленивците, [[ягуар]]и и [[харпия (птица)|орлите харпии]], не представляват сериозна заплаха за оцеляването им като вид.

Женските ленивци обикновено отглеждат по едно малко годишно, но поради бавната им подвижност намирането на партньор може да отнеме повече време. Единственото малко на ленивеца се вкопчва в корема на майка си и единствената му грижа е да не се изпуска. Понякога обаче се случва именно това става, но ленивците макар да изглеждат слаби, всъщност имат много здрава структура и падането им рядко е фатално. Фатално в такива случаи може да се окаже нежеланието на майката да напусне сигурността на дърветата, за да прибере малкото си от земята.