Уикипедия

Мекотели: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове
м Избягване на чуждица
Ред 95:
| '''Разпространение'''
|-
| [[Caudofoveata]]'''*'''{{sfn|Ruppert E. E., Fox R. S., Barnes R. D.|2004|p=291 – 292}}||[[Файл:Falcidens.png|center|199px|Falcidens sp.]] || Тялото на животните наподобява червей. Обитават тинята на морското дъно, където се хранят с отпадни продукти или са хищници<ref name=barnes/>. Тялото е с дължина около 1 – 15 mm, а някои достигат и до 30 mm.<ref name="barnes">Рупперт Э. Э., Фокс Р. С., Барнс Р. Д. Низшие целомические животные // Зоология беспозвоночных. Функциональные и эволюционные аспекты=Invertebrate Zoology: A Functional Evolutionary Approach / пер. с англ. Т. А. Ганф, Н. В. Ленцман, Е. В. Сабанеевой; под ред. А. А. Добровольского и А. И. Грановича. – 7-е издание. – М.: Академия, 2008. – Т. 2. – 448 с. – 3000 экз. – ISBN 978-5-7695-2740-1</ref> || style="text-align:center;" | 120 || Дънни организми обитаващи морета и океани на дълбочина от 200 до 3000 m
|-
| [[Solenogastres]]'''*'''{{sfn|Ruppert E. E., Fox R. S., Barnes R. D.|2004|p=291 – 292}}|| [[Файл:Epimenia verrucosa.jpg|center|199px|Epimenia verrucosa]] || Тялото на животните наподобява червей. Морски мекотели, обитаващи колонии на [[хидровидни]] и [[корали]], по които пълзят. Специализираният им начин на живот е причина да се редуцира голяма част от мантийната обвивка, ктенидиите и отчасти крака. Развита е защитна кутикулна покривка, кожно-мускулна торба и специализирана радула.{{sfn|Шарова|2002|с=283}}|| style="text-align:center;"| 200 || Дънни организми обитаващи морета и океани на дълбочина от 200 до 3000 m
Ред 223:
[[Храносмилателна система|Храносмилателната система]] започва с [[уста]] разположена на главата, предната част на тялото или хобот. Преминава в [[устна кухина]], в която се изливат [[слюнчени жлези|слюнчените жлези]]. Продължава в глътка, [[хранопровод]], често гуша, [[стомах]], средно и задно черво (ректум). Завършва с [[анус]], който се отваря в мантийната празнина. В стомаха се вливат каналите на [[черен дроб|черния дроб]], който при мекотелите се нарича „[[хепатопанкреас]]“.{{sfn|Големански|2003|p=147}} При главоногите се развива и [[задстомашна жлеза]], чиято функция при останалите класове се изпълнява от хепатопанкреаса.
 
В глътката на болшинствотоповечето от видовете има подвижно мускулесто образувание подобно на език, покрито от хитинови зъбчета.{{Sfn|Rawat|2010|p=8}} Нарича се [[радула]]. Подобно на котешки език грапавата радула участва в увличането на хранителни частици назад към глътката. Тя е свързана с [[одонтофора]], който представлява хрущялна тъкан, основа поддържаща органите<ref name="Handbook"/>. Нерядко в глътката се наблюдават и кутикулни удебеления,{{sfn|Шарова|2002|p=277 – 279}} често пропити и с [[варовик]]. Наричат се [[Рострум|челюсти]], които са добре развити при главоногите. При тях са развити подобно на [[клюн]] и са способни да пробиват дори [[череп]] на [[риба]].
 
При растителноядните видове слюнчените жлези отделят различни смилателни [[ензим]]и. При хищните видове освен тях отделят и киселини. Така например слюнката при охлювите от род ''[[Cassis]]'' съдържа до 4% [[солна киселина]], която разтваря варовиковите черупки на други морски животни, с които се хранят.{{sfn|Големански|2003|p=147}} Някои охлюви произвеждат отровен секрет във видоизменени жлези. При ухапване с видоизменената радула се предизвиква парализа и смърт на жертвата.{{sfn|Коларов|2003|p=64}}
Ред 260:
[[Оплождане]]то е вътрешно или външно в мантийната празнина или във водна среда.{{sfn|Големански|2003|p=156}} Оплодената [[яйцеклетка]] започва да се дроби спирално, като по този признак мекотелите се отличават от останалите животни. При главоногите дробенето е непълно.<ref name="БСЭ_Молл"/> Развитието може да бъде пряко и непряко. Съществуват живораждащи мекотели, каквито са някои сухоземни охлюви. При тях яйцата се оплождат в женската и продължават да се развиват в яйцепровода. Новородените охлювчета са напълно развити и способни да водят начин на живот, подобен на своите родители, още с раждането си.{{sfn|Пименова, Пименов|2005|с=124}}
 
При нисшите мекотели от яйцата се излюпва [[Трохофора|трохофорна]] [[ларва]], като болшинствотопо-голямата част от този ларвен стадий преминава в яйцето.{{sfn|Шарова|2002|p=277 – 279}} Трохофората води [[планктон]]нен начин на живот като се храни с плаващи частици, които се насочват към устата от две редици реснички, разположени по екватора на тялото. По този начин се създава воден поток, който отблъсква от тялото отделените изпражнения. Новите тъкани се образуват от вътрешна [[мезодерма]]лна пластинка.
 
Ларвата, характерна за коремоноги, миди и лопатоноги, се нарича [[велигерова ларва]].{{Sfn|Saxena|2005|p=2}} На екваториалния си ръб притежава широки плавници, покрити с реснички и наподобяват на [[Платно (ветроходство)|платна]], с които свободно плуват с планктона. В следващия етап личинката пада на дъното на водоема, претърпява метаморфоза и се превръща във възрастна форма.
Ред 301:
=== Миди ===
[[Файл:Zelithophaga truncata.jpg|thumb|150px|Мида каменопробивач от вида ''[[Lithophaga truncata]]'']]
БолшинствотоПовечето от мидите са биофилтратори,{{sfn|Шарова|2002|с=304}} които водят слабоподвижен или неподвижен начин на живот. Някои са прикрепени за скалите или водораслите, други се срастват с едната си черупка към субстрата.{{sfn|Догель|1981|с=481}} Представителите от семейство [[Pectinidae]] се придвижват посредством бързо затваряне на черупките с помощта на силните мускули затварачи. Изтласквайки водата навън, мидата се отблъсква в противоположна посока.{{sfn|Шарова|2002|с=315}}{{sfn|Пименова, Пименов|2005|с=134}}
 
Мидите каменопробивачи отделят специфичен кисел секрет от мантийна жлеза, който може да разгражда камъни и дори [[бетон]].{{sfn|Шарова|2002|с=315}} Представителите на надразред [[Septibranchia]] са хищници.{{sfn|Шарова|2002|с=316}}
Ред 316:
Растителноядните мекотели се хранят с водорасли. Част от тях се хранят с едноклетъчни водорасли, които се остъргват с радулата от различни повърхности. Други консумират [[талус]]ни водорасли като например различни [[кафяви водорасли]], отново с помощта на радулата. Във втория случай едрите водорасли се консумират от сравнително по-дребни мекотели, при които по-малкото тяло позволява по-лесно прикрепяне върху растението.<ref name=Steneck1982>{{cite web|author=Steneck R. S.; Watling L.| title=Feeding capabilities and limitation of herbivorous molluscs: A functional group approach| publisher=Marine biology|year=1982| volume=68| pages=299 – 319| doi=10.1007/BF00409596}}</ref>
 
БолшинствотоПовечето от главоногите (възможно е и всички) са хищници. Поради тази причина радулата при тях има по-малко значение отколкото пипалата и челюстите. Моноплакофорите от род ''[[Neopilina]]'' са също хищници но използват радулата си при поемането на едноклетъчните [[протисти]]<ref>{{Cite journal| volume=16| title=Xenophyophores (Protozoa, Sarcodina) in the diet of Neopilina galatheae (Molluscs, Monoplacophora)| author=Ole Secher Tendal| url=http://www.zmuc.dk/InverWeb/Galathea/Pdf_filer/Volume_16/galathea-vol.16-pp_095-098.pdf| journal=Galathea| pages=095 – 098}}</ref>. [[Голохрили охлюви|Голохрилите охлюви]] от групата [[Doridacea]], както и тези от [[Vetigastropoda]], се хранят с [[водни гъби]]<ref>{{Cite book| url=http://books.google.com/?id=0HO-3M534nEC&pg=PA327| title=Current Organic Chemistry| author1=Publishers, Bentham Science| date=1999 – 07}}</ref><ref>{{Cite journal|author=Gele H.| title=Diet of some Antarctic nudibranchs (Gastropoda, Opisthobranchia, Nudibranchia)| journal=Marine biology| year=1989| volume=100| pages=439 – 441| doi=10.1007/BF00394819}}</ref>. Други мекотели консумират [[хидровидни|хидровидни полипи]]<ref>{{Cite journal| author=Lambert W. J.| title=Coexistence of Hydroid Eating Nudibranchs: Do Feeding Biology and Habitat Use Matter?| url=http://www.biolbull.org/cgi/content/abstract/181/2/248| doi=10.2307/1542096}}</ref>. Коремоногото мекотело ''[[Charonia tritonis]]'' живее в [[коралов риф|коралови рифове]] и е един от естествените врагове на [[морски звезди|морската звезда]] от вида ''[[Acanthaster planci]]'', която от своя страна разрушава корали.<ref>{{Cite journal|url=http://www.arkive.org/crown-of-thorns-starfish/acanthaster-planci/image-G93821.html| title=Crown of thorns starfish (Acanthaster planci)}}</ref>
 
[[Файл:Shipworm.jpg|left|мини|200px|Корабен червей от семейство ''[[Teredinidae]]'']]
Ред 391:
[[Файл:Yochelcionella water flow.png|thumb|left|Дребен представител на измрелия клас [[Helcionelloida]]. Вероятно е един от най-ранните мекотели<ref name="RunnegarPojeta1974" />]]
 
Подобни съмнения относно принадлежността на представителите на разред ''[[Helcionelliformes]]'' към типа на мекотелите почти липсват. Представителите се откриват в седименти на възраст около 540 млн. години от [[Сибир]] и [[Китай]]<ref name=Parkhaev_2007>{{Cite journal| author=P. Yu. Parkhaev| year=2007| title=The Cambrian 'basement' of gastropod evolution| journal=Geological Society, London, Special Publications| volume=286| isbn=978-1-86239-233-5| pages=415 – 421| url=http://books.google.com/?id=GA7-8JIh9IwC&pg=PA415| doi=10.1144/SP286.31|bibcode=2007GSLSP.286..415P}}</ref><ref name=Steiner2007>{{Cite journal| author=Michael Steiner, Guoxiang Li, Yi Qian, Maoyan Zhu and Bernd-Dietrich Erdtmann| year=2007| title=Neoproterozoic to early Cambrian small shelly fossil assemblages and a revised biostratigraphic correlation of the Yangtze Platform (China)| journal=Palaeogeography, Palaeoclimatology, Palaeoecology| volume=254| pages=67 – 99| doi=10.1016/j.palaeo.2007.03.046}}</ref>. Черупките им наподобяват на тези на съвременните охлюви. По тези находки може да се заключи, че мекотелите са се появили по-рано от [[трилобити]]те<ref name=RunnegarPojeta1974 />. БолшинствотоПовечето от откритите хелционелиди са с дължина от едва няколко милиметра, но се откриват и представители с дължина от няколко сантиметра. Предполага се, че по-дребните представители са млади екземпляри на един и същи вид с по-едрите.<ref name=Mus2008>{{Cite journal| author=Mus, M. M.; Palacios, T.; Jensen, S.| year=2008| title=Size of the earliest mollusks: Did small helcionellids grow to become large adults?| journal=Geology| volume=36| issue=2| pages=175| doi=10.1130/G24218A.1| url=http://geology.geoscienceworld.org/cgi/content/abstract/36/2/175}}</ref>
 
Според някои от изследователите хелционелидите представляват примитивни коремоноги.<ref name=Landing_2002>{{cite journal| author=Landing E., Geyer G., Bartowski K. E.| title=Latest Early Cambrian Small Shelly Fossils, Trilobites, and Hatch Hill Dysaerobic Interval on the Quebec Continental Slope| journal=Journal of Paleontology| volume=76| issue=2| pages=287 – 305| year=2002| doi=10.1666/0022 – 3360(2002)076<0287:LECSSF>2.0.CO;2}}</ref> Други обаче отхвърлят тази идея поради факта, че липсва същинско спирално навиване на черупката.{{sfn|name=RFB_Gastropoda}}<ref name="FrýdaNützelWagner2008">{{Cite book| last=Frýda| first=J.|coauthors=Nützel A. and Wagner P. J.|title=Phylogeny and evolution of the Mollusca|editor=W. F. Ponder, D. R. Lindberg| pages=239 – 264| chapter=Paleozoic Gastropoda|publisher=California Press| year=2008| isbn=0-520-25092-3| url=http://books.google.com/?id=nm0IZAQQ6S0C&pg=RA1-PA239&dq=earliest+gastropod+fossil#v=onepage&q=earliest%20gastropod%20fossil}}</ref><ref>{{Cite journal|last=Kouchinsky|first=A.|year=2000|title=Shell microstructures in Early Cambrian molluscs|journal=Acta Palaeontologica Polonica|volume=45|issue=2|pages=119 – 150|url=http://app.pan.pl/archive/published/app45/app45-119.pdf}}</ref>
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Мекотели“.