Разлика между версии на „Германска Нова Гвинея“

м
форматиране, вътр. препратки
({{Историческа държава; форматиране: 3x тире-числа, 2 интервала, заглавие-стил (ползвайки Advisor))
м (форматиране, вътр. препратки)
}}
 
'''Германска Нова Гвинея''' (на [[немски език{{lang-de|немски]]: Deutsch-Neuguinea}}) е название на немско колониално владение в западната част на [[Тихи океан|Тихия океан]]. Общата площ на [[Колония|колонията]] е възлизала на 242 476 кв.км., а населението ѝ към 1912 г. възлиза на 478 843 [[туземци]] и 772 [[германци]]. Германска Нова Гвинея обединява всички немски колониални владения в южните морета с изключение на [[Самоа]].
 
== Възникване и живот на Германска Нова Гвинея ==
Обединението на [[Германия]] бележи появата не само на една нова велика сила на европейския континент, но и дава начало на бурна агитация в германското общество за придобиване на собствени германски колониални владения. Мисълта за придобиването на колонии спира да бъде фантасмагория на малка група хора, а се превръща в политическа тема. Германски търговски ханзейски фирми са доста активни в района на Тихия океан още от средата на [[XIX век]]. Постепенно се очертава и политическа подкрепа за ханзейската търговска експанзия в района. Център на развитието на немската търговия в този огромен район стават полинезийските острови. Към 1877 г. 87% от износа и 79% от вноса на [[Самоа]] и [[Тонга]] е в ръцете на германските търговци.
 
Колониалният ентусиазъм в Германия обаче не е повсеместен. Чуват се и гласове, които оспорват търговската изгода от придобиването на тези некултивирани и твърде отдалечени от метрополията[[метрополия]]та земи. В крайна сметка наделяватнадделяват гласовете на привържениците на колониалната политика. Така през 1882 г. група едри банкери основават Компания за Нова Гвинея (на немски: Neuguinea-Kompagnie). Целта на компанията е колониална експанзия в южния[[Тихи океан|Южния Пасифик]] и по-точно в [[Нова Гвинея]], [[Архипелаг Бисмарк|Архипелага Бисмарк]], [[Соломоновите острови]]. Малко по-късно името на компанията е сменено на Консорциум за Нова Гвинея (на немски: Neuguinea-Konsortium), но целите остават същите.
 
На 17 май 1885 г. компанията получава от немския [[кайзер]] суверенитесуверенните права над североизточната част на Нова Гвинея, известна още като ''Земя на Кайзер Вилхелм''. Към края на 1886 г. правата на компанията обхващат и северните [[Соломонови острови]].
 
На 7 октомври 1898 г. германското правителство сключва договор с Консорциума за Нова Гвинея, по силата на който си връща суверенитесуверенните права над колонията. Макар и минала под управлението на правителството Консорциума за Нова Гвиния и по-точно стоящите зад него едри [[Капитализъм|капиталисти]] не се отказват от своята дейност в колонията. Правят се опити за отглеждане на [[памук]], [[тютюн]], [[Кокосов орех|кокосови орехи]] и други тропически култури. Към началото на [[XX век]] поради силното разрастване на плантациите се налага и внос на работна ръка от [[Китай]] и [[Ява]]. Вдигат се данъците[[данъци]]те за туземното население с цел да бъде принудено да работи в плантациите.
 
Още през 1899 г. се появява и първата [[пощенска марка]] с щампа ''Германска Гвинея''. Същата година германското правителство използва затрудненото положение на [[Испания]] и закупува за 17 милиона марки [[Каролински острови|Каролинските]] и [[Мариански острови|Марианските острови]] и [[Палау]]. Те също биват включени към колонията.
 
Столица на Германска Нова Гвинея е [[Финшхафен]]. Пристанището е носи името на откривателя на залива немския изследовател [[Ото Финш]]. Поради [[епидемия]] от [[малария]] пристанището е изоставено през 1891 г. и е възстановено едва 10 г.години по-късно. През следващите години седалището на компанията е в днешния град [[Маданг]], тогава наричан Фридрих Вилхелмсхафен. От 1899 г. до 1910 г. седалище на губернатора[[губернатор]]а на колонията е [[Кокопо]], тогава наричано Хербертсхьое. Последното седалище на германския губернатор е [[Симсонхафен]] (днес [[Рабаул]]). От това време датира възникването на втори немски [[креолски език]], известен като ''Unserdeutsch'' и употребяван и до днес от отделни лица. Симсонхафен бива замислен и проектиран от германската колониална власт като красив град, разполагащ с широки алеи и огромни паркове.
 
[[Първа световна война|Първата световна война]] слага край на Германска Нова Гвинея. По-голямата част от територията на колонията е заета от австралийски войски още през август 1914 г., японците[[японци]]те почти без да срещат съпротива заемат Марианските, Каролинските и [[Маршалски острови|Маршалските острови]], както и Палау. През 1920 г. [[ОН]] предоставя колонията под австралийски и японски мандат. Междувременно почти всички немски обитатели са принудени да напуснат бившата вече колония, лишени са от имущество си и обеднели се завръщат в родината си.
 
== Източници ==