Уейк: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Атоли, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 20:
[[Файл:Wake Island air.JPG|мини|300п|Уейк – изглед от въздуха]]
Република [[Маршалови острови]] претендира за владение на острова.▼
== География ==
Състои се от 3 острова – Уейк, Пийл и Уилкс, с обща площ 6,5 км², брегова ивица от 19,3 км; най-високата надморска височина е 7 м. Островите са притежание на [[САЩ]] от [[1899]] г. и са под контрола на Министерството на вътрешните работи.
Климатът на атола е тропически, сух и пасатен. Валежите са около 1000 мм на година. Няма източници на прясна вода. За нуждите на военната база е изградена водосборна и опреснителна инсталация. Пясъчната почва на острова е неплодородна. Растителността е бедна, а единственият вид нелетящи птици са били унищожени от японците през Втората световна война, тъй като в края на войната тези птици за тях са били единственият източник за прехрана.▼
▲Използват се за целите на стратегическата и противоракетна отбрана като достъпът до тях е ограничен предимно до служители на американските военновъздушни сили и армия<ref>[https://web.archive.org/web/20161208035822/http://www.smdc.army.mil/KWAJ/logistics/wake.html U.S. Army Strategic and Missile Defense Command – Wake Island: logistics, flight schedules, facilities] (''архивирана'')</ref>.
== История ==
Атолът е открит на [[20 октомври]] [[1568]] г. от испанския пътешественик [[Алаваро де Менданя де Нейра]]. Островът бил необитаем и не представлявайки никаква ценност в онези години, бил забравен. През 1796 г. атолът е преоткрит от английския капитан У. Уейк. През декември 1840 г. е изследван от американска експедиция с военен кораб под командването на лейтенант [[Чарлз Уилкс]]. Констатирано е отсъствието на прясна вода и растителност освен храсти. Едва през януари 1899 г. атолът като ничия територия е анексиран от [[САЩ]]. Построена е станция с кабелна връзка. През 1935 г. е построен аеродрум за междинни полети между САЩ и [[Филипините]]. За обслужване на летището компанията Pan American Airways построява първото малко селище на острова с името ПААвил. През 1940 г. започва строителството на американска военна база. През 1941 г. са докарани 12 самолета изтребители, батальон от морски пехотинци и артилерийски оръдия с калибър 127 мм. Военнослужещите били около 500 и още към 1200 човека цивилни – технически персонал и строители.
Особена страница във военната история на острова е
След Втората световна война на острова е построена нова американска база. Числеността на персонала заедно със семействата достига 1600 човека. През август 2006 г. базата е евакуирана поради опасността от приближаването на особено мощен тайфун.<br>Към 2009 г. на острова е имало около 150 човека (общо военни и цивилни изпълнители) обслужващи и поддържащи летищните и комуникационните съоръжения<ref>[https://www.cia.gov/library/publications/the-world-factbook/geos/wq.html CIA: The World Factbook – Australia-Oceania – Wake Idlsnd]</ref>.
▲Климатът на атола е тропически, сух и пасатен. Валежите са около 1000 мм на година. Няма източници на прясна вода. За нуждите на военната база е изградена водосборна и опреснителна инсталация. Пясъчната почва на острова е неплодородна. Растителността е бедна, а единственият вид нелетящи птици са били унищожени от японците през Втората световна война, тъй като в края на войната тези птици за тях са били единственият източник за прехрана.
▲Република [[Маршалови острови]] претендира за владение на острова.
== Източници ==
Line 49 ⟶ 48:
{{САЩ}}
[[Категория:
[[Категория:Микронезия]]
| |||