Устремски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахване на Категория:Български манастири, ползвайки HotCat |
Редакция без резюме |
||
Ред 32:
Изградени са и няколко допълнителни постройки, оформящи манастирски комплекс. От свода на пещерата „Вехтата църква” сълзи вода, която в миналото са смятали за лековита и по големите празници хиляди болни хора идвали тук, за да получат изцеление. През 1787 г. при управлението на султан [[Махмуд I]] манастирът и църквата в него се наричали „Св. св. Петър и Павел”, а негов игумен бил хаджи '''Яни Георгиев'''. В края на XVIII и началото на XIX век в манастира са намирали подслон [[хайдути]]те [[Христо войвода]], [[Индже войвода]], [[Кара Кольо]], [[Даалъ Стоян]], [[Гарабчи Георги]], [[Кара Добри]], [[Ангел Кариотов|Ангел войвода]] и др. През 1812 г. [[Христо войвода]], оттегляйки се от хайдутството, се замонашва под името Хрисант и става игумен на манастира до 1813 г., когато умира. Той влага всичките си пари за преустройството на църквата и разширяване на манастирския комплекс, построени били двете чешми в двора му. По това време при манастира се събирали ежегодно най-добрите майстори на музикални инструменти и свирачи от района, за да изберат дърво за клепало. В светата обител имало 12 дървени клепала, за чиято мелодичност се говорело чак в [[Одрин]] и [[Лозенград]].
През 1818 г. епидемия от чума връхлетява района и много хора потърсили спасение в манастира. Тези, които оцелявали, в знак на признателност, правели дарения, с които били изградени хамбарът, готварницата и
През 1881 г. на празника на Света Троица многобройно българско население от Каваклийско и Къзълагачко се стекло край манастира и поискало отчет от игумена. Той обаче избягал в Кавакли, откъдето съобщил, че книжата са изгорени по време на Руско-турската война от 1878 г. Българите от селата Вакъв и Ново село (дн. [[Мрамор (Област Хасково)|Мрамор]]) завели дело срещу манастира за отнемане на земи от мерата, което спечелили. През този бурен период за кратко игумени на манастира „Св. Троица” били хаджи Димо Попхристов от с. Козлуджа (дн. [[Орешник]]), свещеномонахът от Света гора Ананий, свещеник Панайот Димитров от с. Дуганово (дн. [[Капитан Петко войвода]]), който бил последният гръцки игумен. След множество проблеми и превратности на 5 май 1898 г. манастирът минал под духовното ведомство на българската Сливенска митрополия и за негов игумен бил назначен Стефан Никита, който за кратко време успял да стабилизира финансовото положение на обителта и да ѝ върне българския характер. Той бил управител до 1 декември 1906 г. и бил наследен от монаха Харитон, ръководил манастира до 1909 г.
Ред 38:
С назначаването на 16 август 1909 г. за игуменка на Евпраксия манастирът става девически с около 30-40 монахини, които дошли от манастира „Св. Теодор Студит” край с. Соуджак (дн. [[Студена (Област Хасково)|Студена]]). Тя била много енергична игуменка, която за краткото си почти едногодишно управление успяла да стабилизира манастира, обиколила почти цяла България, ходила дори в Русия, и донесла много парични помощи, с които били изплатени дълговете на обителта, снабдила го с много икони, дверни завеси, плащаница, одежди и др. След смъртта ѝ, от 21 март 1910 г. управителка е монахинята Агата. По нейно време манастирското братство се състояло от 12 монахини и 2-ма монаси, а обителта притежавала 875 дка земя, 33 крави и 250 овце и кози. След Агата игуменки на манастира били монахините Ирина, Харитина, Ефимея, Евпраксия, Филотея и Ефросиния.
Всяка година на храмовия празник „Св. Троица” край манастира се е провеждал голям панаир, на който идвали търговци от близки и далечни краища на Османската империя, от Гърция, и дори от Египет. Продавали се всички видове селскостопански инвентар, добитък, хранителни стоки. Организирали се и народни борби, на които идвали борци от Одрин и Цариград. Според някои данни, които обаче не са исторически доказани, манастирът „Св. Троица” е наследник на прочутата през Средновековието философска школа на [[Григорий Синаит]]
Днес манастирът „Св. Троица” е паметник на културата заедно с Караколювата дупка. Всяка година на християнския празник Петдесятница в околностите на манастира пак се провежда събор ”Св. Троица”, на който се организират надпявания и борби, любим местен спорт с дълбоки традиции. Земите около манастира са обявени за природна забележителност през 1971 г. Върху едноименната защитена територия „Св. Троица” (115 ха)
== Източници ==
| |||