Арабска азбука: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м Премахнати редакции на 92.247.72.128 (б.), към версия на StanBot Етикет: Отмяна |
добавки по ен: |
||
Ред 6:
== История ==
[[Файл:Arabic script evolution.svg|мини|250п|Еволюция на ранната арабска калиграфия: (1) Началото на 9 век: без точки или диакритични знаци; (2) и (3) 9
Арабската азбука произлиза от [[Набатейска азбука|набатейската]], използвана за писането на [[Набатейци|набатейския]] диалект на [[арамейски език|арамейския език]]. Най-старият запазен текст, използващ арабската азбука, е надпис от [[Джабал Рам]] в [[Йордания]] от края на 4 век, а най-старият, съдържащ точна дата (512 година)
Тъй като арамейският има по-малко [[Фонема|фонеми]] от арабския и някои обособени арамейски букви с времето стават неразличими, в ранните текстове с 15 знака трябва да бъдат обозначавани 28 звука. По-късно са добавени точки над и под буквите, за да бъдат разграничени съответните фонеми. Най-старият запазен документ, който със сигурност използва такива точки, е и най-старият арабски [[папирус]], датиран към април 643 година. Използването на точките дълго време остава незадължително.
През втората половина на 7 век, преди появата на подобни форми в другите семитски абджади, в арабската азбука започват да се използват допълнителни означения за гласните звуци. Първоначално това става със система от червени точки, за която се смята, че е създадена по заповед на управителя на [[Ирак]] [[Хаджадж ибн Юсуф]]: точка отгоре съответства на ''а'', точка отдолу
Първата печатна книга, използваща арабската азбука, е издадена през 1514 година от Грегорио де Грегории във [[Венеция]] и представлява молитвеник, предназначен за католическите църкви в Близкия изток. В края на 16 век [[Робер Гранжон]] постига голям напредък, създавайки елегантни и четливи арабски шрифтове. Първите арабски печатни книги в Близкия изток са отпечатани от [[Маронити|маронитски]] монаси в [[Ливан]], но те използват не арабската азбука, а транслитерация със [[Сирийска азбука|сирийски букви]]. За пръв път книга с арабски букви е отпечатана от ливанския православен монах Абдаллах Захир през 1706 година.<ref>{{cite web | last = Lunde | first = Paul | year = 1981 | url = http://www.saudiaramcoworld.com/issue/198102/arabic.and.the.art.of.printing-a.special.section.htm | title = Arabic and the Art of Printing | publisher = Saudi Aramco World | accessdate = 27 февруари 2011 | lang = en | ref = harv}}</ref>
== Езици, използващи арабската азбука ==
Заради [[Коран]]а, свещената книга на [[ислям]]а, която е написана на тази азбука, влиянието на тази писменост се разпростира с исляма. В резултат арабската азбука се използва за записване на много други езици — дори и на езици, които принадлежат на [[езиково семейство|езикови семейства]], различни от [[семитски езици|семитското]]. Пример за не-семитски езици, изписвани с арабска азбука, са [[персийски език|персийският език]] (фарси) и [[урду]]. За да се приспособи към фонетиката на другите езици, към азбуката се добавят букви и други символи.
Заради разпространението си, арабският език има 8 диалекта, от които най-често срещан и най-познат на
Всеки диалект има различен начин на изписване и съответно
В рамките на [[Османска империя|Османската империя]] се е използвала арабската писменост. През 1928 г. [[Ататюрк]] отменя арабската писменост и въвежда [[латиница]]та като официална писменост на [[Турция|Република Турция]].
Ред 40:
| [[Персийски език]] || style="text-align:right;" | {{nts|63700000}} || С изключение на бившия [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветски съюз]], където се използва [[кирилица]].
|-
| [[Малайски език]] || style="text-align:right;" | {{nts|40000000}} || В [[Бруней]]; в [[Индонезия]] и [[Сингапур]] се използва [[латиница]], а в [[Малайзия]]
|-
| [[Азербайджански език]] || style="text-align:right;" | {{nts|30000000}} || С изключение на [[Азербайджан]], където се използва латиница.
Ред 50:
| [[Пущунски език]] || style="text-align:right;" | {{nts|19000000}} ||
|-
| [[Кюрдски език]] || style="text-align:right;" | {{nts|16000000}} || В [[Иран]] и [[Ирак]]; в [[Турция]], [[Сирия]] и [[Армения]] се използва латиница, а в [[Азербайджан]]
|-
| [[Фула]] || style="text-align:right;" | {{nts|13000000}} || Успоредно с латиница.
Ред 72:
== Съгласни ==
Базовата арабска азбука се състои от 28 [[Буква|букви]]. Адаптациите на азбуката за други езици добавят или премахват някои букви, както в тези за [[Кюрски език|кюрдски]], [[Персийски език|персийски]], [[Османски турски език|османски турски]], [[синдхи]], [[урду]], [[Малайски език|малайски]], [[Пущунски език|пущунски]]. Арабската азбука няма обособени главни и малки букви.
Много от буквите изглеждат сходно, но се разграничават една от друга с поставянето на точки над или под централната им част. Тези точки са съставна част на буквата, тъй като обозначават разлика между букви, представящи различни звуци. Например, арабските букви ب (б), ت (т) и ث (θ) имат еднаква основна форма, но включват съответно една точка отдолу, две точки отгоре и три точки отгоре; буквата ن (н) има същата форма в начално и средно положение, но с една отчка отгоре, макар че се различава в изолирано и крайно положение.
Както печатната, така и ръкописната арабска азбука са [[курсив]]ни, като повечето букви се свързват със съседните.
{|class="wikitable"
| |||