Семьон Тимошенко: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м биографични сведения и професионален път на С.Тимошенко |
||
Ред 20:
}}
'''Семьон Константѝнович Тимошѐнко''' ({{lang-ru|Семён Константѝнович Тимошѐнко}}) ([[18 февруари]] [[1895]]–[[31 март]] [[1970]]), е висш съветски командир от [[Втората световна война]], [[маршал]] на [[Съюз на съветските социалистически републики|Съветския съюз]] (от 1940 г.). 46-годишният Тимошенко се запознава с Йосиф Сталин преди 22 години. Той завоюва благоразположението на своя стар приятел не само с военния си талант: Тимошенко винаги се е държал настрана от политическата фронда (''бел.ред. Фронда- антидържавни вълнения във Франция през 1648-1653 г., които фактически представляват гражданска война. В съвременния руски език терминът “фронда“ означава недоволство от властта, което се изразява само на думи, без някакви действия''.), заради която много други съветски офицери приключиха дните си в тапицираните с коркови рогозки килии за разстрел на ГПУ (''бел.ред. Държавно политическо управление към Народния комисариат по вътрешните работи''). Неведнъж му се е налагало да заема постовете на такива обречени офицери- малко преди или вече след като звукоизолиращият корк заглушаваше звука на поредния смъртоносен изстрел. Тимошенко е роден в бесарабското село Фурманка, разположено близо до руско-румънската граница. Работи като ратай при местни едри земевладелци, през 1915 г. е мобилизиран в императорската армия и воюва с немците. Става картечар, усвоява американската картечница “Максим“, но службата за царя за Тимошенко приключва, когато удря офицер. Изпратен е на трибунал и попада в затвора. Освободен след революцията, той става командир в червената конница. Неотдавна именно маршал Тимошенко се зае с изкореняването на демократичните процедури, които някога бяха популярни в Червената армия – но първите командни длъжности той получава по демократичен път – избран е за взводен, а след това и за ескадронен командир на Черноморския червеноармейски отряд. Младият Тимошенко воюва с белогвардейците и чуждестранните интервенти на много от фронтовете, раняван е пет пъти, през 1919 г. участва в битката за Царицин (понастоящем Сталинград) (''бел.ред. През 1961 г. името на Сталинград е променено на Волгоград''): именно там се среща с другаря Сталин, който командва отбраната на града. През 1920 г. Тимошенко взима участие в настъплението на Червената армия към Варшава, което е отбито от полските войски под командването на знаменития маршал Юзеф Пилсудски. След съветско-полската война Тимошенко се обучава няколко години във военни академии, завършвайки специални курсове за такива червени командири като него- притежаващи боен опит, но не владеещи военната наука. В началото на трийсетте години той заминава за чужбина да изучава “буржуазните“ армии. Когато Сталин пристъпва към чистка на съветските командни кадри, Тимошенко започва бързо да се издига по служебната стълбица. В периода 1935-1937 г. той е заместник-командващ на Киевския военен окръг, като служи под началството на Йона Емануилович Якир (скоро той е екзекутиран). През 1937 г. Тимошенко оглавява Северокавказкия военен окръг, сменяйки генерал Н. Д. Каширин (по-късно той също е екзекутиран). В същата година Тимошенко в назначен за командващ Харковския военен окръг (неговият предшественик генерал Л. Дубовой вече е бил екзекутиран). Накрая, през 1938 г. генерал Тимошенко се връща отново в Киевския военен окръг, но вече в качеството на командващ. Заемайки този пост, той през 1939 г. ръководи съветските войски, които окупират източните области на Полша. Зимата на 1939 г. лошо обучената и екипирана руска войска попада в мразовитата месомелачка на финландската война. В края на краищата руснаците успяват да променят развитието на военната кампания за сметка на прехвърлянето на елитни дивизии, както и умелата тактика на генералите Григорий Кулик, Борис Шапошников и Семьон Тимошенко. Счита се, че именно на последния принадлежи главната заслуга в това, че кампанията не завършва с провал. През май следващата година в московския Болшой театър емоционалните съветски зрители се събират на тържество по случай стогодишния юбилей на композитора-лирик Пьотър Илич Чайковски. Под аплодисментите на зрителите в ложата се появяват Йосиф Сталин, премиерът Вячеслав Молотов, маршал Климент Ворошилов и новата фигура в сталинското обкръжение- генерал Семьон Константинович Тимошенко. По това време името на генерала все още не се е появило в Съветската енциклопедия. Но именно в този ден заедно с генералите Куликов и Шапошников- другите архитекти на победата над Финландия- на Тимошенко е присвоено званието Маршал на Съветския съюз. Ворошилов е изпратен в “почетно изгнание“- назначен е за заместник-председател на Съвета на народните комисари, а длъжността му на народен комисар на отбраната е дадена на маршал Тимошенко. От този момент Тимошенко се държи и като прочут народен герой, и като глава на военната институция. Той разработва за себе си и своите колеги специални маршалски звезди от злато и платина, украсени с брилянти. С всички тези атрибути той посещава родното си село Фурманка, прегръща брат си Ефрем, с когото не се е виждал от 1914 г., разцелува се със старите си приятели и цяла нощ се веселил на пир устроен в негова чест. Преди две седмици тръгнаха слухове, че именно Тимошенко е оглавил група от кремълски сановници, които се осмелили да противоречат на самия Сталин. Във въпросната среща Сталин се е изказал против “умиротворяването“ на Адолф Хитлер. Ако това е истина, то маршалът се е сдобил със своето. На последното честване на Първи май той заяви: “Сегашната международна обстановка е изпълнена с изненади… Русия е готова да даде съкрушителен отпор на всички коварни замисли на империалистите“. Миналата седмица “коварните замисли“ на Империалист номер едно станаха реалност и сега именно маршал Тимошенко е длъжен да покаже какъв отпор е способна да даде Русия на Адолф Хитлер.
Източник- www.inosmi.ru
През септември 1939 г. командва част от съветските войски (Украинския фронт), които нахлуват в [[Полша]] шестнадесет дни след германското нахлуване. В резултат на този „освободителен поход“<ref name="60let">''Великая отечественная война 1941 – 1945. Энциклопедия'' (Издателство „Советская Энциклопедия“, Москва 1985), стр. 714; [https://archive.is/20121221153806/victory.mil.ru/people/01/01/timohenko.html Тимошенко] (взето от сайта [http://victory.mil.ru/ ''60 лет великой победе''] на 5.6.2008)</ref> Съветският съюз окупира Западна [[Украйна]]. В началото на 1940 г. води бойните действия срещу [[Финландия]] в [[Съветско-финландска война (1941 – 1944)|Зимната война]]. От май 1940 до юли 1941 г. е народен комисар (съветски термин за „министър“) на отбраната на СССР<ref name="60let"/>.
| |||