Пропаганда: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB
Bate gapi (беседа | приноси)
м през ВСВ
Ред 57:
Според [[Алекс Кери]], отличителна черта на 20 век e „професионализирането и институционализирането на пропагандата“, тъй като става все по-важна, усъвършенствувана и осъзнаваща действията си тактика, както на правителствата, така и на бизнеса.<ref>„Conspiracy Or Groundswell?“, in Ken Coghill and McPhee Gribble (eds.), ''The New Right's Australian Fantasy'', Penguin Books 1987, pp. 3 – 19.</ref>
 
По време на Първата световна война, президентът [[Удроу Уилсън]] наема Липман и Бернайс да участват в [[Комитет за обществена информация|Комитета за обществена информация]] (Комисията Крийл), който трябва да наклони общественото мнение в полза на влизането във войната на страната на Обединеното кралство. Комисията Крийл осигурява теми за изказвания за „[[четириминутните мъже]]“ при обществени церемонии, и също така насърчава цензурата на американската преса. След [[Първата световна война]], пропагандата има все по-негативна [[конотация]]. Това се дължи отчасти на книгата от 1920 г. „How We Advertised America: the First Telling of the Amazing Story of the Committee on Public Information that Carried the Gospel of Americanism to Every Corner of the Globe“,<ref>Rogers, E.M. (1994). A history of communication study: A biographical approach. New York, NY: The Free Press.</ref> в която върху въздействието на комисията Крийл и силата на пропагандата е наблегнато твърде много. Комитетът е толкова непопулярен, че след края на войната Конгреса го закрива, без да му предостави финансиране за организация и архивиране на документите. През 1940 г. Втората световна война трудно би се квалифицирала като „Световна война“, голяма част от военните действия са локализирани в Европа. С изключение на Канада и три европейски колонии на северния бряг на Южна Америка, Западното полукълбо наблюдава безучастно отстрани.
 
==== РАДИО ПРОПАГАНДАТА ====
В опит да привлекат неутралните страни, Съюзниците и Страните от Оста ги заливали с непрестанни потоци от пропагандни новини. Както пише журналистът Джоузеф Фърнас: „Арсеналът им включвал „…обидни, заобиколни, преувеличени, изкривени и прикрити факти, отразяващи новините само от една гледна точка. Радиовълните предавани от Европа разпространявали информацията на 15 – 16 езика“.
 
Германците излъчвали съобщения на английски, казва той, стараейки се да достигнат до тази прослойка от американци, които били с немски произход, както и онези, които изпитвали ненавист към Рузвелт или евреите. Начинанието им, обаче, е неуспешно.
 
Първо, след събитията в Полша относително малко Американци – било то с немски произход или не, се отнасят положително към нацистите като цяло. Второ, проблемът с обхвата на радиоапаратурата е сериозен. Излъчванията на радиосигналите от Берлин трябвало да преминат около 6500 км., за да достигнат американския бряг. Те често били прекъсвани от слънчеви изригвания или от лошото време в Северния Атлантик. Тези предпоставки спомогнали, както Фърнас пише – много американци просто да предпочетат да слушат комедийното радио шоу „Chase & Sanborn Show“ на Чарли МакКарти.
 
=== ЮЖНА АМЕРИКА ===
За сметка на това в Южна Америка пропагандните радиосигнали се разпространявали от всяка една по-голяма държава в Европа. Най-усърдни в тази дейност били немците. Те подхранвали с „новини и факти“ тяхната гордост и едновременно с това възбуждали негодуванието на латиноамериканските народи. Фърнас пише: „Немски радио съобщения информирали, че знамето на Райхстага било свалено наполовина в знак на траур във връзка със смъртта на президента на Еквадор или пък предупреждавали за опасността от немски имигранти от еврейски произход в Бразилия. Освен това нацистките излъчвания се стремели да злословят по адрес на САЩ във всеки удобен момент.“
 
== БРИТАНСКАТА РАДИОПРОПАГАНДА ==
В случаите, когато не се опитвали да привличат неутрални държави към каузата си, воюващите страни си разменяли психологически атаки по радиото. Фърнас твърди, че френската и британската радио пропаганда е относително еднообразна и безидейна. Според него двете държави можели да си позволят да бъдат инертни, понеже много страни вече имали симпатии към каузата на Съюзниците. Фърнас категоризирал радиопредаванията на британците като „излъчващи достойнство, привидна любезност, съдържащи спокойствие и типичното за тях самодоволство“.
 
Той продължава, пояснявайки: „ На Архиепископа на Църквата на Англия е дадена трибуна в ефир, за да осъди действията на германците относно нацистките концентрационни лагери, очевидно с надеждата, че един Архиепископ ще накара Гестапо да се замисли, въпреки че дори световното обществено мнение не е успяло да направи нищо по въпроса.
 
След започването на войната, всяко радиопредаване осъществявано от Империята завършвало с поетичното славословие: ‘И сега нека кажем лека нощ. Спете спокойно. Където и да се намирате, това е една прекрасна нощ.’ … И всичко това на музикален фон придружен с песен.“
 
=== НЕМСКАТА РАДИОПРОПАГАНДА ===
Както може да предположите за една политическа групировка, която се издига на власт чрез манипулации, страх и омраза, нацистката пропаганда била меко казано – отклоняваща се от истината, рязка и истерична.
 
==== УИЛЯМ ДЖОЙС ====
Най-добрият пропагандатор работещ за нацистите бил Уилям Джойс, който е роден в Америка, но израства в Ирландия. Джойс става страстен привърженик на фашизма в Англия. През 1939 г. той отпътува за Германия, за да работи за Министерството на пропагандата. Начинът му на изразяване бил превзет и маниерен като е бил в състояние, както да разгневи, така и да забавлява слушателите, поради тази причина си спечелил прякора „Лорд Хо-Хо“. Един от примерите за пропагандните предавания на Уилям Джойс по немското държавно радио '''„Говори Германия“''' е след британската атака над френската флота в Алжир, скоро след като французите се предават на Германия през юни 1940 г.
 
Според споразумението с британците, френските военноморски офицери е трябвало да не допускат корабите под тяхно командване да попаднат в ръцете на немците. Но някои офицери в алжирското пристанище на град Оран били склонни да предадат бойните си кораби на германския флот. Естествено, британците настояли те да спазят клаузите на договора с Англия. Френските офицери обаче отказали, вследствие на което британският флот открил огън, потапяйки един боен кораб и нанасяйки щети на още няколко. При операцията 1000 френски моряка загубили живота си.
 
==== МИЛДРЕД ДЖИЛЪРС ====
Веднага след като Америка влиза във войната, нацистите започнали да излъчват радио предавания изпълнени с пораженческа пропаганда, като използват за тези предавания Милдред Джилърс – американка живееща в Берлин.
 
Американката, чието прозвище е '''“Axis Sally”''' (Оста на злото), води пропагандните предавания по немското радио, които са насочени към американските военнослужещи в Европа и Северна Африка, както и към техните близки- съпруги и приятелки. Забележително е, че макар да се представя като 100 процентова американка – тя говори със силен британски акцент. Въпреки че нейните предавания са достатъчно аполитични, те са изпълнени с откровен цинизъм – целта им е да достигне до Светая Светих на човешката душа- вярата в добродетелите на близките хора. Радиопредаванията на Джилърс винаги стартирали с пронизителния звук на локомотивна свирка. Целта е американските войници да направят асоциация с отдавна бленувания, далечен дом. В продължение на цялото предаване Милдред насажда в сърцата на войниците страх за евентуална измяна на техните съпруги и приятелки. Нормално е след едночасова обработка, упорито разясняваща женските слабости пред житейските предизвикателства, войниците да изпаднат в униние и депресия.
 
==== ДЖАЗ ====
За целите на пропагандната война немците често пускали записи на нацистката джаз формация „Чарли и неговия оркестър“. Вокалистът и ръководител на джаз-състава Карл „Чарли“ Шуедлър изпълнявал суинг парчета с нацистки пропаганден привкус. Първоначално този начин на изразяване бил очарователен, преди обаче да се превърне в противен на много хора.
 
===== ПРЕДОСТАВЯМЕ ВИ ПОСЛЕДНОТО РАДИО ИЗЛЪЧВАНЕ НА УИЛЯМ ДЖОЙС: =====
„Всички знаете, че в момента се води битката за Берлин“ – казва Джойс в това последно предаване. „Всички сте осведомени за продължаването на този огромен, разтърсващ световен конфликт. Само ще кажа, че хората загинали по време на битката за Берлин, са отдали живота си, за да демонстрират, че каквото и да стане Германия ще продължи да живее“. „Никакъв гнет, нито подтисничество или тирания, които враговете, достигнали прага на дома ни, носят със себе си, могат да разклатят устоите на Германия. Германия ще живее, защото немците са носители на тайната на живота. С тези последни слова се обръщам към вас – „Es lebe Deutchland” (Да живее Германия)! Heil Hitler (Хайл Хитлер), и сбогом!“
 
Някъде през май 1945 г., когато нещата за нацистите се влошили драстично, руснаците напредвали към Берлин и „Хилядолетният Трети Райх“ видимо е щял да просъществува само до края на месеца, се чуват и последните заплахи и пророчества, които Джойс – очевидно пиян, отправя в ефир. Няколко седмици след това е заловен, а януари следващата година е екзекутиран в Обединеното кралство по обвинение за измяна.
 
==== УСПЯВА ЛИ ПРОПАГАНДАТА ДА ПОСТИГНЕ НЯКАКЪВ РЕЗУЛТАТ? ====
Британските радио излъчвания не вършели повече от това да разочароват немците с действията на правителството си, всъщност както правят и самите нацисти. Германските радиопредавания на свой ред също изглежда не оставили съществен отпечатък. Нацистката пропаганда била възприемана от британците като огромна лъжа. Лорд Хо-Хо може и да е дразнел някои хора, но бил евтино забавление за повечето слушатели.
 
Немската радио пропаганда не оказва съществено влияние и в САЩ, както и в Латинска Америка. САЩ предприемат успешни усилия да привлекат всички страни от Южна и Централна Америка към Съюзниците, с изключение на европейските колониални държави.
 
Военната пропагандна кампания на комисията Крийл „проведе в рамките на шест месеца толкова силна антигерманска истерия, че впечатли за постоянно американския [[бизнес]] (и [[Адолф Хитлер]] сред всички останали) с потенциала на широкомащабната пропаганда да контролира общественото мнение.“<ref>p. 22, Alex Carey, ''Taking the Risk Out of Democracy: Corporate Propaganda versus Freedom and Liberty'', University of Illinois Press, 1997.</ref> Бернайс въвежда термините „групово съзнание“ и „манипулирано съгласие“, важни понятия в практическата пропагандна работа. Изследването ''[[Century of the Self]]'' на Адам Къртис документира огромното влияние на тези идеи върху обществените отношения и политиката през миналия век.