Хайнрих VII (Свещена Римска империя): Разлика между версии

| изображение за личността = Henry_Lux_head.jpg‎

| описание на изображението =

| коронация = Романия-[[6 януари]] [[1309]], [[Аахен]]<br>Италия—[[6 януари]] [[1311]], [[Милано]]<br>[[29 юни]] [[1312]], [[Рим]]| пълно име =

| други титли = [[Крал на Италия]] и Романия

| трети брак =

| династия = [[файл:Luxembourg New Arms.svg|25px]][[Люксембурги]]

| майка = [[Image:Blason Lomme 59.svg|25px]][[Беатрис от Авен|Беатрис д'Авен]]

| герб = Armoiries_Henri_VII_de_Luxembourg.svg

== Биография ==

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на [[Хайнрих VI (Люксембург)|Хайнрих VI]] (1240 – 1288), граф на [[Люксембург]], и [[Беатрис от Авен|Беатрис д’Авен]] († 1321), наследява баща си през 1288 година.

== Избор ==

По-малкият му брат [[Балдуин Люксембургски|Балдуин]] (1285 – 1354) е [[архиепископ]] на [[Трир]] (1307 – 1354). Балдуин е един от най-изкусните политици от първата половина на XIV век в Свещената Римска империя. Съвместно с Майнцкия архиепископ Петер фон Аспелт чрез умела дипломация той се добива в 1308 година до избирането на своя брат Хайнрих за Германски крал.

 

Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи и на френския крал [[Филип IV (Франция)|Филип IV Красиви]] и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.

== Управление ==

Първите мерки на новия император са възстановяване на рейнските митници и признание на независимостта на три горски кантона на Швейцария – обосновали несъчувствието му към хабсбургската политика. Елисавета, дъщеря на последния [[Пршемисловци|Пршемисъл]] в Чехия, [[Вацлав II]], дава своята ръка на сина на Хайнрих, Ян, който и е коронясан в [[Прага]] за крал на [[Бохемия]].

=== Италиански поход ===

По време на цялото си управление Хайнрих VII е завладян от идеята да възстанови властта на Германската империя в Италия. През 1310 година с петхилядна войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддръжник на [[гвелфи]]те, нито за поддръжник на [[гибелини]]те, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да примири [[Делла Торе]] и [[Висконти]]. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог [[Амадей V Савойски]].

 

С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие [[Данте]] слага императора (под името Ариго) на високо място в „Рай“, в 30 кантика, ред 137 на „''Божествена комедия''“.

=== Коронясване за император ===

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената [[желязна корона]] на [[лангобарди]]те в [[Сан Джовани ин Латерано|Латеранската базилика]] от кардинал [[Николо Алберти|Николо де Прато]], тъй като [[Свети Петър (Рим)|катедралата Св. Петър]], в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

=== Война ===

Против Хайнрих въстава кралят на Неапол-[[Робер (крал на Неапол)|Робер Неаполитански]], когото поддържат папата и френския крал. Хайнрих VII решава заради това да се съюзи с [[Федериго II Сицилийски]], крал на Сицилия.

 

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който крал Робер е лишен от всички свои владения и титли.

=== Смърт ===

По време на приготовлението на решителната битка с Робер Неаполитански, Хайнрих внезапно умира, /както се говори – от отрова/ (на 24 август 1313 г.). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

 

== Илюстрирана хроника ==

 

[[Image: Balduineum Wahl Heinrich VII.jpg|мини|ляво| 7 курфюрсти избиращи Хайнрих VII за император. Те се познават по гербовете (от ляво на дясно): архиепископите на Кьолн, Майнц и Трир, пфалцграф Рейнски, херцогът на Саксония, маркграфът на Бранденбург и краля на Бохемия]]

<gallery class="center" caption="Саркофаг">

Image:Heinrich vii grabmal.png|Саркофаг на Хайнрих VII nel [[Duomo di Pisa]]

Image: |

Image: |

* [http://resikom.adw-goettingen.gwdg.de/artikel.php?ArtikelID=90 ''Residenzen-Kommission'']

* {{DNB-Portal|118548301|NAME=Heinrich VII.}}

{{Монарси на Германия}}

{{Императори на Свещената Римска империя}}