Аркатура: Разлика между версии

В Европа аркатурата се появява за първи път при романската архитектура. След падането на [[Римската империя]] през [[4 век]], западноевропейската архитектура минава през период на стагнация. Много от техническите познания и напредналите инженерни умения на римляните са забравени, но остават спомените за масивните сгради и славата на Рим.(3)<ref name="Study"/>

От 9 до 12 век романският стил се очертава като водещ архитектурен стил в Европа след падането на Рим. Основна предоставкапредпоставка за развитието му става преоткриването на римските архитектурни успехи и подражателството на техните архитектурни модели. Средновековните строители обаче не успяват напълно да разберат много от римските методи на строителство. В резултат на това романският стил често копира естетическите елементи на римската архитектура, без да може да възпроизведе конструкциите им.(3)<ref name="Study"/>

Един такъв елемент е римската аркадаарка и аркадата. Там се използват колони, които поддържат арките. Те имат определени конструктивни функции и позволяват по-доброто разпределение на теглото, което носят. Романските архитекти се опитват да възпроизведат този модел, но знанията за това как да се изградят и използват тежките римски арки са загубени. Затова те започват да използват аркатурата, с която заместват римската арка. Тъй като при тях тя е декоративен, но не и конструктивен елемент, не е нужно имитиращите арки да бъдат носени от колони. Те се прилепват плътно към фасадата, като връзка между [[пиластри]] или полуколони.(3)<ref name="Study"/> Във всички паметници пиластрите приличат на тесни вертикални ленти и нямат никаква тектонична изразителност. Поясите, пиластрите и аркатурите са просто прикрепени един към друг.(4)<ref name="АВ">{{икона|ru}} [https://archi.ru/lib/publication.html?id=1850569606&fl=5&sl=1 Архитектура Владимира 1150—1180-х гг. Художественная природа и генезис „русской романики“]</ref>

Грандиозното строителство на [[Свещената Римска империя]], започнало през 11 век с изграждането на катедралите в [[Трир]] и [[Шпайер]] е едно от най-престижните дела на империята. Тогава аркатурата, пиластрите и полуколоните започват да образуват единна и хармонична композиция по фасадите. [[Лизена|Лизените]] и полуколоните съответстват на вътрешната структура на сградата, а хоризонталното членение се подчертава от аркатурни пояси. Цоклите, пиластрите и аркатурите на върха създават от фасадата единно структурирана система. Един от най-изисканите примери е базиликата „Сант„[[Сант Абондио“Абондио (базилика)|Сант Абондио]]“ в град [[Комо (град)|Комо]] в [[Италия]], осветена през 1095 г. Фасадата иѝ рязко се отличава от по-примитивните варианти от 9 – 11 век, още повече, че при нея са съхранени старите стилообразуващи принципи.(4)<ref name="АВ"/>