Аркатура: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 14:
Грандиозното строителство на [[Свещената Римска империя]], започнало през 11 век с изграждането на катедралите в [[Трир]] и [[Шпайер]] е едно от най-престижните дела на империята. Тогава аркатурата, пиластрите и полуколоните започват да образуват единна и хармонична композиция по фасадите. [[Лизена|Лизените]] и полуколоните съответстват на вътрешната структура на сградата, а хоризонталното членение се подчертава от аркатурни пояси. Цоклите, пиластрите и аркатурите на върха създават от фасадата единно структурирана система. Един от най-изисканите примери е базиликата „[[Сант Абондио (базилика)|Сант Абондио]]“ в град [[Комо (град)|Комо]] в [[Италия]], осветена през 1095 г. Фасадата ѝ рязко се отличава от по-примитивните варианти от 9 – 11 век, още повече, че при нея са съхранени старите стилообразуващи принципи.<ref name="АВ"/>
През 9 – 10 век аркатурата и лизенът (плоска, вертикална издадена ивица на фасадата на сграда, без база и [[капител]]) стават основни декоративни елементи при [[Ломбардия|ломбардските]] църкви и тези по Горен [[Рейн]]. Голяма част от храмовете са изградени като неголеми, еднокорабни сгради. При тях аркатурата и пиластрите са иззидани от малки, неравномерни по големина камъчета, което води до липса на структурна и ритмична съгласуваност с останалата част от фасадата.
Още от 10 – 11 век големите катедрали в Германия демонстрират усвояване на ломбардската архитектура. Появяват се аркатурни пояси и пиластри. Наблюдават се по фасадите на романската манастирска църква „Св. Кириак“ в [[Гернроде]], „Свети Пантелеймон“ в [[Кьолн]], катедралата в Трир и на много други места. Всички елементи обаче, са плоски, в малък мащаб и липсва връзката с развитието и размаха на общата композиция. Наложени са върху фасадата като част от тънка прозрачна декоративна решетка. Както и в италианските сгради формите по-скоро докосват, отколкото да образуват структурна основа.
Такъв характер има и катедралата в град Шпайер, най-голямата в Германия през 11 век. Страничните
Към края на 12 век лизените, пиластрите и аркатурата придобиват единна форма, а тънките странични профили и висящата аркатура придават усещане на еластичност и динамика. Профилирането на пиластрите продължава в рисунъка на аркатурния пояс.
<gallery widths="
Файл: Trier Porta Nigra BW 1.JPG|Черната порта в Трир, Германия
Файл: 20151025Dom Speyer2.jpg|Катедралата в Шпайер, Германия
Файл: 020ComoSAbbondio.jpg|Римската базилика „Сант Абондио“ в град Комо,
Файл: Gernrode - Romanische Stiftskirche St. Cyriacus .jpg|Манастирска църква „Св. Кириак“ в Гернроде
Файл: Cologne Germany St-Pantaleon-05.jpg|Висяща аркатура при „Свети Пантелеймон“ в Кьолн
</gallery>
| |||