Колективизация в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
добавки
добавки
Ред 3:
| картинка = Определяне на стопански двор 1945.jpg
| картинка-описание = Определяне на стопански двор в [[Юпер (село)|Юпер]], 1945
| място = {{флагче с име|Народна република България}}
| дата = 1944 – 1959 г.
}}
Ред 17:
 
През този период правителството се въздържа от активно провеждане на колективизацията, опасявайки се от международни усложнения преди сключването на [[Парижки мирен договор (1947)|мирния договор]] и от силните опозиционни настроения, особено в селата, където [[Български земеделски народен съюз - Никола Петков|Българският земеделски народен съюз – Никола Петков]] набира голяма популярност.{{hrf|Груев|2009a|341, 343}} В рамките на 1945 година броят на ТКЗС нараства от 110 на 382, но обхванатите земи са малко, тъй като техните членове рядко притежават съществено количество земя.{{hrf|Груев|2009b|78}}
 
В края на 1946 година, след изборите за [[VI Велико Народно събрание]] правителството решава да активизира процеса на колективизация. В приетия по това време двугодишен стопански план се предвижда до края на 1948 година земите в ТКЗС да се удвоят до 4 милиона декара при 50 – 60 хиляди членуващи в тях домакинства. През февруари 1947 година е проведено пропагандно събрание, наречено Първа национална конференция на ТКЗС. В рамките на 1947 година броят на ТКЗС се увеличава от 480 на 549, а държавните заеми за тях – от 500 милиона на 1106 милиона лева. В ТКЗС членуват 4,4% от селските домакинства с 3,8% от обработваемата земя, 15% от която е обществена собственост.{{hrf|Груев|2009b|83 – 85}}
 
== Първа масовизация ==
В началото на 1948 година, непосредствено след унищожаването на легалната опозиция и вълната на [[Национализация в България|национализация]] на промишлеността, режимът започва кампания на „масовизация“ на колективизацията. През февруари е приет [[Закон за изкупуване на едрия земеделски инвентар от частните собственици]], с който се национализира и предава на ТКЗС селскостопанската техника. През март ТКЗС са поставени под контрола на земеделското министерство и става задължително членовете им да внасят цялата си земя, добитък и инвентар. В края на годината е забранено отдаването под [[аренда]] на земеделски земи от частни лица.{{hrf|Груев|2009a|351 – 352}}
 
Към края на първата масовизация мрежата от ТКЗС обхваща около 34% от земеделските земи в страната. Тя завършва през май на 1949 година с решение на ръководството на БКП, съгласувано със съветския диктатор [[Йосиф Сталин]]. Целта на временното отслабване на кампанията е да се укрепят създадените структури, както и опасенията от спадащото селскостопанско производство. Като част от мярката някои от нарядите са временно намалени, а част от изкупните цени на селскостопански продукти са увеличени.{{hrf|Груев|2009a|353 – 354}}