Пражка пролет: Разлика между версии

Започва на [[5 януари]] [[1968]] и продължава до [[20 август]] с.г., когато [[СССР]] и още 4 държави (България, Полша, Унгария и Германска демократична република - – ГДР) съюзници от [[Организацията на Варшавския договор]] (с изключение на [[Румъния]]) [[Съветска инвазия в Чехословакия|окупират страната]]. [[България]] е първата страна, настояла за военна интервенция в Чехословакия, и последната, която се извинява за участието си в потушаването на Пражката пролет - – с решение на парламента през 1990 г. и по-късно по време на президентската визита на президента [[Петър Стоянов]] в Прага през 1997 г.<ref>[http://capital.bg/show.php?storyid=541575 Братска помощ. София първа настоява за военна интервенция в Прага] - – в www.capital.bg, 28.08.2008</ref>.

След края на [[Втората световна война]] Чехословакия попада в съветската сфера на влияние, в така наречения [[Източен блок]]. Преди войната страната е една от най-силно развитите индустриални страни в Европа, но социализмът довежда до дълбока икономическа криза. За разлика от другите страни в Централна и Източна Европа в Чехословакия комунистите идват на власт под формата на народно движение. От [[1948]] г. в страната eе наложена еднопартийна система и властта е под контрола на комунистическата партия, която е под контрол на Съветския съюз. Реформите в държавата не довеждат до масови протести, каквито има в съседна [[Унгария]].

От средата на [[1960-те]] год. в страната започва все по-често да се долавя недоволството от съществуващия режим. Започват реформи вътре в самата Чехословашка комунистическа партия, които довеждат до избирането на [[Александър Дубчек]] за лидер на партията. Реформите на Дубчек са дълъг политически процес, които сам той нарича ''социализъм с човешко лице''. Тези реформи не са напълно отхвърляне на стария режим както в Унгария ([[Унгарско въстание (1956)|Унгарското въстание]]), а имат широката поддръжка на обществото, включително и на работническата класа. Ръководителите в Кремъл смятат провежданите реформи в Чехословакия като отхвърляне на тяхната хегемония над страната и като заплаха за целия Източен блок и за сигурността на самия Съветски съюз. Чехословакия се намира в средната отбранителна линия на Организацията на Варшавския договор и нейно евентуално преминаване на страната на Запада увеличава заплахата за СССР, което по времето на [[Студената война]] е неприемливо.

През нощта на [[20 август|20]] срещу [[21 август]] [[1968]] г. войските на Източния блок от 5 страни от Организацията на Варшавския договор (ОВД), започват нахлуване в Чехословакия. Провежда се т.нар. ''[[Операция „Дунав“]]'' (''Операция „Дунай“''). Според официалните съветски власти войските им са „повикани“ от чехословашките комунисти, които са потърсили ''братска помощ против контрареволюцията''.

По време на нахлуването от 5 до 7 хиляди съветски танка и от 300 000 до 600 000 войници от частите на ОВД окупират чехословашката територия. България изпраща танкова [[бригада]] с 33 танка „[[Т-34]]“. Над 100 души губят живота си по време на нашествието.

Западните страни само вербално осъждат нахлуването. Реалността от ядрена заплаха по времето на Студената война поставя страните от Запада в положение, при което не биха били в състояние да изтласкат съветските войски. Неочаквано лидерът на комунистите в Румъния [[Николае Чаушеску]], остър противник на съветското влияние, застава в подкрепа на Дубчек, държи публична реч в [[Букурещ]] на самия ден на нахлуването, като осъжда съветската политика.

Събитията около Пражката пролет разочароват много западни левичари с [[ленинизъм|ленинистки]] възгледи и допринасят до разпадането на много от тези партии в западноевропейките страни. [[Еврокомунизъм|Еврокомунистите]] и редица леви интелектуалци се разграничават от действията на комунистическите партии в социалистическите страни. [[Ив Монтан]] дори участва във филма „Признание“, който безпощадно разобличава действията на комунистическата диктатура в Унгария през 1956 г. и в Чехословакия през 1968 г.

Названието „Пражка пролет”пролет“ първо се появява сред западните медии, с което събитията в Чехословакия от 1968 г. стават известни. Названието получава популярност в целия Източен блок. Подсеща за „[[Пролет на народите|Пролетта на народите]]” -“ – поетическо название на революциите от [[1848]] година.