Лъгадина: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
 
=== В Османската империя ===
През март 1430 година султан [[Мурад II]] се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 160 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}</ref> В града е запазен [[Лъгадински хамам|османски хамам]] от първата половина на XVI век.<ref name="Μακροπούλου VIII"/>
 
В [[19XIX век]] Лъгадина е паланка, населена предимно от българи гъркомани и турци, център на каза в [[Османска империя|Османската империя]]. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“) в 1878 година пише, че в ''Лангадес'' (Langadès) живеят 720 гърци и мюсюлмани.<ref>[[:fr:s:Page:Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu/17|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в [[1878]] година и отразяваща статистиката на мъжкото население от [[1873]] ''Лангадина (Лангаза)'' е показан като паланка със 150 домакинства със 121 жители [[мюсюлмани]] и 493 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.153.</ref>
 
В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Л{{Уникод|ѫ}}гадина (Лангаза)'' живеят 1&nbsp;500 [[българи]] християни, 525 [[турци]], 15 евреи и 250 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_11.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.]</ref> Според Кънчов
Ред 42:
{{цитат|Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около [[Бешик гьол|Бешикъ]]. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.]</ref>}}
 
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в [[1905]] година в Лъгадина има 800 жители българи [[Цариградска патриаршия|патриаршисти]] гъркомани и 500 [[гърци]], като в градчето има две гръцки училища.<ref>Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 196-197.</ref> Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество ''Лангаза'' е предимно „славяноезично“ селище.<ref>Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 – 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.</ref>
[[File:Lagadina Bulgarian Seal.JPG|мини|Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>