Лъгадина: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
|||
Ред 34:
=== В Османската империя ===
През март 1430 година султан [[Мурад II]] се установява в Лъгадина и оттам ръководи последния щурм срещу Солун, сложил край на осемгодишната обсада на града и поставил началото на османското му управление.<ref name="имбър">{{cite book | last = Имбър | first = Колин | year = 2000 | title = Османската империя 1300-1481 | publisher = Амисития | location = София | pages = 160 | isbn = 954-90556-2-0 | lang = bg}}</ref> В града е запазен [[Лъгадински хамам|османски хамам]] от първата половина на XVI век.<ref name="Μακροπούλου VIII"/>
В
В 1900 година според [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в ''Л{{Уникод|ѫ}}гадина (Лангаза)'' живеят 1 500 [[българи]] християни, 525 [[турци]], 15 евреи и 250 цигани.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_2_11.htm Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 170.]</ref> Според Кънчов
Ред 42:
{{цитат|Тепърва сѫ изложени на погръчанье българитѣ въ паланката Лѫгадина или Лангаза и село [[Лъгиново]] или Лайна. Въ тѣхъ мѫжското население е двоезично. Въ много семейства е въведенъ гръцкиятъ езикъ чрезъ смесени женитби, но и българскиятъ е още въ общо употрѣбление... Лѫгадина и Лѫгиново сѫ имали смесени бракове съ гръцкитѣ съседни села около [[Бешик гьол|Бешикъ]]. Забелѣзано е, че по-богатичкитѣ български селяни обичатъ да търсятъ жени отъ гръцки села. Щомъ влезе гръкиня въ българско семейство, тя налага своя езикъ на децата и кѫщата става двоезична.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk/vk_1_b5.htm Кънчовъ, Василъ. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр. 75.]</ref>}}
По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в
[[File:Lagadina Bulgarian Seal.JPG|мини|Печат на българското Лъгадинско общинско управление, 1913 г.]]
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Лъгадина е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 и 860.</ref> В града се установява българска военно-административна управа, като начело на Лъгадинска околия е назначен [[Михаил Думбалаков]]<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.125</ref>. По-късно българските части са изтласкани от гръцките военни.<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185</ref>
| |||