Битка при Сталинград: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Bate gapi (беседа | приноси)
Значението на битката
м Премахнати редакции на Bate gapi (б.), към версия на StanProg
Етикет: Отмяна
Ред 104:
В официалната историография на СССР Сталинградската битка е наречена „най-великата битка във Втората световна война“ с „определящо влияние“ върху по-нататъшния и&#768; развой<ref>Великая отечественная война Советского союза, [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref>. В по-ново време руски и западни историци определят като „решаващо“ не сражението на Волга, а това при Курската дъга, където съветските войски спират настъплението на Вермахта през юли 1943 г.<ref>Lance Janda, ''A Turning Point? Battle of Stalingrad'', в: ''Encyclopedia of World War II: A Political, Social, and Military History'', ABC-CLIO 2005, ISBN 1576079996, p. 1436; Уткин, [http://militera.lib.ru/h/utkin3/14.html Гл. 14. Решающее сражение мировой войны]</ref> Значението на Сталинград признават и на Запад. Английският военен историк Дж. Фулър например отбелязва, че след предаването на Паулус стратегическата инициатива „преминава окончателно от немците към руснаците“, независимо от съветското поражение при Харков през пролетта на 1943 г.<ref>Фуллер, Дж. ''Вторая мировая война 1939 – 1945 гг. Стратегический и тактический обзор'', Москва 1956, [http://militera.lib.ru/h/fuller/07.html стр. 339] (от Проект „Военная литература“, 26.4.2008)</ref> За друг британски изследовател, [[Базил Лидъл Харт]], събитията край Сталинград внасят прелом във военните действия в Русия и, наред с поражението на германско-италианските войски в Северна Африка (виж [[Втора битка при Ел Аламейн|Битка при Ел Аламейн]]) и победите на американския флот над японците в Тихия океан през 1942 – 1943 г. (виж [[Битка при Мидуей]]), водят до обрат в цялата война<ref>Лидъл Харт, Б. [http://www.chitanka.info:82/lib/text/3700/0 ''Втората световна война''] (взето от сайта [http://www.chitanka.info:82/lib „Моята библиотека“] на 26.4.2008)</ref>.
 
В исторически изследвания се сочат различни данни за жертвите, дадени от войските, обкръжени в Сталинград. Между 25&nbsp;000 и 34&nbsp;000 ранени са евакуирани по въздух. 140&nbsp;000 – 160&nbsp;000 са избити. В плен попадат 91&nbsp;000 души (по други данни – 120&nbsp;000)<ref>'''Stein''', Field Marshal Von Manstein, A Portrait: The Janus Head, p. 167; '''Weinberg''', A World at Arms: A Global History of World War II, p. 454; '''Gilbert''', Second World War, p. 398; '''Самсонов''', Сталинградская битва, [http://militera.lib.ru/h/samsonov1/09.html глава 9] (5.4.2008)</ref>. Като цяло загубите на Германия и съюзниците и&#768; в Сталинградската битка се изчисляват на 850&nbsp;000<ref name="Ridder p358">{{cite book | last = Ridder | first = Willem | year = 2007 | title = Countdown to Freedom | publisher = AuthorHouse | isbn = 1434312291 | pages = 358 }}</ref> – 1&nbsp;000&nbsp;000 души (в последното число около 585&nbsp;000 германци, 110&nbsp;000 италианци, 160&nbsp;000 румънци, 143&nbsp;000 унгарци)<ref>Antill, Peter. ''Stalingrad 1942'', Osprey Publishing, 2007, ISBN 978-1-84603-028-4, стр.87</ref>. В съветската историография се твърди за 1&nbsp;500&nbsp;000<ref>''История Второй мировой войны'', Москва, Воениздат 1973, т. 6, гл. 3, [http://www.istorya.ru/book/ww2/281.php Военно-политические итоги и международное значение великой победы под Сталинградом] (от [http://www.istorya.ru/ История России], 20.06.2008)</ref>, при условие че общата численост на германците и техните съюзници срещу СССР през ноември 1942 г. е над 6,2 милиона.<ref>Жилин, В. (и др.) ''Сталинградская битва. Хроника, факты, люди'', Кн. 2, Изд. „Олма-Пресс“, Москва 2002, ISBN 5224037190, стр. 7</ref> Около 50&nbsp;000 руски доброволци, сражавали се на немска страна, са убити или пленени от съветската армия<ref>{{cite book | last = Reiter | first = Dan | coauthors = Allan C. Stam | year = 2002 | title = Democracies at war | publisher = Princeton University Press | isbn = 0691089493 | pages = 66}}</ref><ref>{{cite book | last = Beevor | first = Antony | year = 1998 | title = Stalingrad | publisher = Viking | isbn = 0670870951 | pages = xiv}}</ref>. Голяма част от немските войници, взети в плен при Сталинград, умират от [[петнист тиф]] или от изтощение на път към [[Сибир]] и в съветски [[Минно дело|мини]]. В [[Германия]] през 1955 г. се връщат само 6&nbsp;000<ref>{{cite book | last = Müller | first = Rolf-Dieter | coauthors = Gerd R. Ueberschär | year = 2002 | title = Hitler's War in the East, 1941 – 1945: A Critical Assessment | publisher = Berghahn Books | isbn = 1571812938 | pages = 112}}; {{cite book | last = Hastings | first = Max | coauthors = Alexander Stilwell, Paul H. Collier | year = 2004 | title = The Second World War: a world in flames | publisher = Osprey Publishing | isbn = 1841768308 | pages = 326}};
Ballhausen, H. (hrsg.) ''Chronik des Zweiten Weltkriegs'', Wissen Media Verlag 2004, ISBN 3577143673, S. 254</ref>.
 
[[Червена армия|Червената армия]] дава общо 1 129 619 жертви в битката. От тях 478 741 души съставят безвъзвратните загуби (убити в бой, починали от рани и болести, безследно изчезнали, пленени), а 650 878 са ранени, болни или измръзнали<ref name="kriv16"/><ref name="kriv18"/>.<ref name="Ridder p358"/> В тези данни не влиза броят на цивилните жертви, който не е установен с точност. Преди войната населението на Сталинград е близо половин милион души, а непосредствено преди битката се увеличава с десетки хиляди бежанци от Украйна. Евакуацията от града е частична (100&nbsp;000 души до август 1942 г.). Към края на сражението в него остават 32&nbsp;000 мирни жители<ref>Кульков, Е., М. Мягков, О. Ржешевский, ''Война 1941 – 1945. Факты и документы'', Olma Media Group, 2001, ISBN 5224016401, стр. 87</ref>.
 
Както отбелязва германският генерал [[Курт фон Типелскирх]], и двете воюващи страни понасят тежки загуби, но германските натежават повече предвид по-големите човешки резерви на СССР. Освен това Нацистка Германия губи много бойна техника, запаси с гориво и престиж пред съюзниците си.<ref>Типпельскирх, [http://militera.lib.ru/h/tippelskirch/07.html стр. 365 – 366]</ref> Във фазата на съветската контраофанзива (след 19 ноември 1942 г.) Германия губи около 2&nbsp;000 танка и щурмови оръдия, близо 3&nbsp;000 [[изтребител]]и, [[бомбардировач]]и и транспортни самолети и над 10&nbsp;000 оръдия и миномети<ref>''Великая Отечественная война Советского Союза'', [http://militera.lib.ru/h/gpwsh1/03.html стр. 199]</ref> срещу 4&nbsp;341 танка и 2&nbsp;769 самолета, загубени от съветска страна<ref>Шефов, Н. ''Битвы России'', Москва, АСТ, 2002, стр. 536</ref>. Германската военна промишленост не смогва да възмезди нарастващите загуби. През 1943 г. значителни материални и човешки ресурси трябва да бъдат отклонени към други театри на бойните действия. В резултат на тези два фактора в навечерието на битката при Курск Червената армия добива значително превъзходство в хора и техника над Вермахта.<ref>Dingle, D. [http://cgsc.cdmhost.com/cgi-bin/showfile.exe?CISOROOT=/p4013coll2&CISOPTR=1460&filename=1461.pdf#search=%22Stalingrad%22 Stalingrad and the Turning Point on the Soviet-German Front, 1941 – 1943], Fort Leavenworth, Kansas 1989, pp. 66, 76 ([http://cgsc.leavenworth.army.mil/carl/contentdm/home.htm Combined Arms Research Library], 20.6.2008)</ref> Битката за града на Волга приключи преди 75 г. На 2 февруари 1943 г. се предават последните войници от 6-та армия на Вермахта. В Русия битката за Сталинград се смята за най-великата победа, в Германия за най-съкрушителното поражение, в света за преломен момент за цялата война. Но това сражение се превръща и в най-кървавото, жестоко и страшно в историята на войните…
 
Сражението продължава 200 дни- от 17 юли 1942  до 2 февруари 1943 г. Загубите на двете страни възлизат на 2 милиона човека. Въпреки очакванията на Хитлер, че Паулус ще се сражава до самата си смърт (или поне ще се самоубие след поражението), след като попада в съветски плен фелдмаршалът започва да критикува нацисткия режим. Впоследствие той се явява в качеството на свидетел на обвинението на Нюрнбергския процес.
 
“Не бива да се произнася или да се пише просто така думата “'''Сталинград'''“. Той може да се споменава само в молитва“. Така немските войници си спомнят за своето участие в тази битка- най-важното сражение през Втората световна война. За тях това е било ад. Леден, парлив, биещ в лицето сняг, непоносим, поради глада, ад. Тези, които преминаха през това вече не можеха да бъдат предишните хора, дори ако успееха да се измъкнат от тази ледена преизподня… Но такива са малцина: 29 хиляди ранени са транспортирани от Сталинградския котел със самолети, около 6 хиляди се завръщат след войната от плен. Останалите от 255-те хиляди, които са в обкръжение, не успяват да се измъкнат от ада…
 
Немците все пак съумяват да изведат основното заключение: “Ние говорим за силната съпротива на руснаците, отчитайки количеството на техните танкове, оръдия и мощност на оръжията. И тук ние правим грешка, тъй като не си даваме сметка за характера на самия руски човек- именно благодарение на него се оказа възможно това активно и мощно съпротивление“. Такива думи привежда в книгата си за битката немският фронтови кореспондент Хайнц Шрьотер.
 
Но и за руските, съветски войници Сталинград също е бил ад! Бушуващи пожари, взривове на бомби и снаряди, куршуми покосяващи цели взводове. Ледената вода на Волга, вряща под безконечните обстрели… И руснаците също не можеха да останат предишните хора.
 
Те се промениха по друг начин в сравнение с немците. Практически всеки, който е преминал през тази битка свидетелства следното: именно в нея се ражда тази непобедима армия, която в края на краищата издига знамето си над вражеската столица. Тези, които преминават през сталинградския ад се превръщат в ядрото около, което започва да се създава сила различна отпреди.
 
Армията от 1941 г. извършва невъзможното: тя спира Вермахта и прекършва “блицкрига“ (край Москва). Но тя все още не знаеше как да побеждава. Това доказва и историята от 1942 г., когато цялата страна буквално стигна ръба на пропастта. Но тя се закрепи в Сталинград и устоя. Всъщност в това се състои преломът случил се в хода на Сталинградската битка. До преди нея руснаците само вярваха, че все пак те ще победят. След нея те с увереност знаеха, че ще победят. И немците категорично знаеха, че руснаците във всички случаи ще победят. А също и целият свят.
 
Днес, 75 години след тази победа се вижда още един, много важен резултат от тази битка: поразителното след такава трагедия взаимно уважение между немците и руснаците!
 
Спомняйки си за престъпленията на хитлеризма и нацизма на руската земя (руснаците винаги ще си спомнят за това!) руският войник не прехвърли справедливото си отмъщение на целия немски народ. Безспорно имало е инциденти, имало е и престъпления, но като цяло съветският човек се оказа поразително великодушен към поваления враг. Успокои ли страстите известната фраза: “Хитлеровците идват и си отиват, а немският народ остава“ (бел.ред. Думи на Сталин)?
 
Потвърдиха ли се за пореден път думите на Наполеон: “Само силният може да бъде великодушен“? Но така или иначе, каквито и опити да се предприемат за фалшифициране на историята, за опорочаване честта на съветския войник-освободител, в немския народ днес живее паметта не само за поражението, но и за великодушието.
 
Това взаимно уважение се заражда и заради това, че в най-трагичните дни в Сталинград са били възможни сцени, за които свидетелства немец-очевидец. Болница. По-точно напълно заледена дървена къща, прозорците на която са закрити с брезент. През тази ненадеждна преграда, буквално като куче, хапе пронизващ вятър. Лекари и санитари няма- те са си заминали, понеже на останалите тук немски тежкоранени войници вече не може да се помогне. С тях е останал единствено военният свещеник на 76-та пехотна дивизия д-р Людвиг.
 
Изведнъж през рева на вятъра и стоновете на ранените се раздава изплашен вик: “Руснаците идват!“ Всеобща паника. Тогава свещеникът излиза от къщата и се изправя срещу руснаците. “Аз съм свещенослужител! Христос воскресе!“- извиква Лудвиг на развален руски.
 
В отговор руснаците свалили автоматите и произнесли: “Воистина воскресе!“.
 
В знак на почит към героизма на неговите бранители през [[1945]] г. Сталинград получава званието „[[град-герой]]“. През 60-те години на хълма Мамаев курган над [[Волгоград]] е издигнат монументът „[[Родината-майка зове]]“, висок 85 метра, а около него е изграден мемориален комплекс<ref>[http://mamayevhill.volgadmin.ru/00.htm Историко-мемориальный комплекс „Героям Сталинградской битвы“], [http://mamayevhill.volgadmin.ru/09.htm Главный монумент] (16.4.2008)</ref>.