Разлика между версии на „Ботевградска котловина“

редакция без резюме
| изглед-описание = Язовир Правец
| карта = България
| гео-ширина = 42.929627
| гео-дължина = 23.786916
| пояснение =
| местоположение = България ([[Софийска област]]
| височина = 320- – 420
| дължина = 30
| ширина = 12
}}
 
'''Ботевградска котловина''' или '''Жлеба''' или '''Коритище''' е котловинно понижение в [[Предбалкан|Западния Предбалкан]], разположена между планините [[Било (планина)|Било]] и [[Мургаш]] на юг, [[Голема планина]] на югозапад и [[Ржана планина]] на северозапад, които са части от [[Стара планина|Западна Стара планина]]. На север и северозапад котловината опира до склоновете на планинските ридове [[Гола глава]] и [[Лакавица (рид)|Лакавица]], части от [[Предбалкан]]а. При село [[Разлив (село)|Разлив]] чрез ниския праг Лопатна котоловината се поделя на две части – на запад същинската Ботевградска котловина, а на изток малката Правешка котловина. По южната периферия на котловината преминава условната граница между [[Предбалкан]]а на север и [[Стара планина]] на юг.
 
Цялата дължина на котловината от северозапад на югоизток е 28- – 30 км, а максималната и&#768; ширина е около 12 км. Площта и&#768; е 150 км<sup>2</sup>. Котловинното дъно лежи на 320- – 420 м н.в., като е леко наклонено на север, запълнено с алувиални наноси и частично заблатено в централната част. В средата на котловината се издигат няколко вътрешнокотловинни възвишения: Медвен (520 м), Темуша (480 м), Литаковски височини (417 м) и др. Южната покрайнина на котловината, издигаща се към Стара планина е заета от големи наносни конуси.
 
Климатът е умереноконтинентален, като през зимния сезон често се наблюдават [[температурни инверсии]]. Средната годишна тнемпература е 10- – 11°С, а годишното количество на валежите – около 680 мм. Ботевградската котловина се отводнява от река [[Бебреш]] и нейните притоци Лакавица, Боговина, Рударка, Стара река и др. В източната част, в района на село [[Разлив (село)|Разлив]] е изграден язовир "Правец"„Правец“. В ниските части на котловината и по поречията на реките почвите са наносни, делувиални, блатни и лесивирани, а по периферните по-високи части – сиви горски. Южните оградни склонове са обрасли с дъбови и букови гори, а северните са обезлесени и подложени на ерозия.
 
Голяма част от земите в котловината са обработваеми. Отглеждат се зърнени култури, [[зеленчуци]]и овощия, а южните склонове на рида [[Лакавица (рид)|Лакавица]] са заети от лозови насаждения. Заблатените и влажни участъци се използват за пасища.
 
В най-югоизточната част на котловината преминава малък участък от [[Хемус (магистрала)|автомагистрала „Хемус“]]. Освен това през нея преминават и участъци от 4 пътя от Държавната пътна мрежа:
* 15,2 км от [[Новачене (Област София)|Новачене]] до [[Врачеш]] от първокласен път № 1 [[Видин]] – [[София]] – ГКПП "Кулата"„Кулата“.
* 13,6 км от [[Ботевград]] до [[Правец]] от първокласен път № 3 [[Ботевград]] – [[Велико Търново]] – [[Варна]].
* 6 км (околовръстен път на [[Ботевград]]) – второкласен път № 17.
* 18,7 км от [[Рашково]] до [[Ботевград]] от третокласен път № 161 [[Ребърково]] – [[Рашково]] – [[Ботевград]].
 
== Топографска карта ==
 
== Източници ==
* Енциклопедия България, том 1, Издателство на БАН, София, 2011, стр. 345- – 346.
* Мичев, Н и Ц. Михайлов, И. Вапцаров и Св. Кираджиев, Географски речник на България, София 1980 г., стр. 60.
 
{{Портал|География|Ботевград|България}}
 
[[Категория:Котловини в България]]
[[Категория:Предбалкан]]