Отваря главното меню

Промени

-Категория:Български преводачи; ± 2 категории, ползвайки HotCat
| работил =
| националност = {{BUL}}
| период = 1923–19771923 – 1977
| жанрове = [[поезия]]
| теми =
}}
 
'''Атанас Христов Далчев''' е сред най-видните [[българи|български]] [[поет]]и и [[преводач]]и на XX век. Автор е на поезия с ярко философска проблематика. Превежда стихотворения и белетристика от френски, испански, италиански, немски и руски писатели. Носител е на [[Хердерова награда|Хердеровата награда]] на [[Виенския университет]] ([[1972]]).<ref>[http://www.oesterreich-bibliotheken.at/preistraegerinnen.php?preis=preise_herder „HerderpreisträgerInnen“], oesterreich-bibliotheken.at {{икона|de}} Списъкът с лауреати следва този източник: Kastner, Georg. ''Brücken nach Osteuropa. Die Geschichte und Bedeutung des Gottfried von Herder-Preises 1964- – 2003''. Hamburg: Alfred Toepfer Stiftung F.V.S., 2004.</ref>
 
== Биография ==
През 1923 г. Далчев публикува стихотворенията „Вечер“, „Здрач“ и „Елегия“ във „[[Вестник на жената]]“ и стихотворенията „Есенно завръщане“, „Хижи“ и „Старите моми“ в [[символизъм|символистичното]] списание „[[Хиперион (списание)|Хиперион]]“. През същата година заедно с [[Димитър Пантелеев]] и [[Георги Караиванов]] издава поетически сборник „[[Мост (книга)|Мост]]“. През следващите години сътрудничи на „Хиперион“, „[[Демократически преглед]]“ и вестник [[Изток (вестник)|„Изток“]]. Първия си самостоятелен сборник [[Прозорец (Атанас Далчев)|„Прозорец“]] издава през 1926 г. Същата година прекарва седем месеца при брат си, скулптора [[Любомир Далчев]], в [[Рим]], където слуша лекции по [[история на изкуството]].
 
Заедно с авторите, участвали в „Мост“, организира група, първоначално около вестник „Изток“. От 1927 г. Атанас Далчев, [[Димитър Пантелеев]], [[Чавдар Мутафов]], [[Константин Гълъбов]], [[Светослав Минков]] и други започват издаването на собствен вестник, „Стрелец“, поставяйки началото на литературния кръг „[[Стрелец (литературен кръг)|Стрелец]]“.
 
=== Зрял период ===
През [[1927]] г. Далчев успешно завършва [[педагогика]] и [[философия]] в [[Софийския университет]]. По време на следването си там той развива осъзнат интерес към литературата и културата на Западна Европа. Чрез [[гьотинген]]ския доктор [[Константин Гълъбов]] и завършилия архитектура в Мюнхен [[Чавдар Мутафов]] се запознава с „[[Нова вещественост (литература)|новата вещественост]]“ и [[експресионизъм|експресионизма]] – течения в [[Германия|немското]] изкуство между двете световни войни. Лекциите на [[Атанас Илиев (психолог)|Атанас Илиев]] го въвеждат в съчеталата [[медицина]], [[психология]] и рационалност [[психоанализа|психоаналитична школа]].
 
През [[1928]] година публикува стихосбирката [[„Стихотворения“ (Атанас Далчев)|„Стихотворения“]]. Същата година, без да знае, че е болен от [[малария]], заминава за Франция. В [[Тулуза]] попада на специалист, който познава болестта. През [[1928]]- – [[1929]] г. слуша лекции в [[Сорбона|Парижкия университет]], където завършва курс за преподаватели по [[Франция|френски език]]. През [[1930]] г. излиза от печат стихосбирката му [[„Париж“ (Атанас Далчев)|„Париж“]]. По предложение на [[Никола Фурнаджиев]] през [[1937]] г. е изпратен за учител по български език в българското училище в Цариград. Прекарва там шест месеца, но турските власти не му позволяват да преподава. След завръщането си в София започва работа като инспектор на прогимназиалните училища и [[учител]] по български език в тогавашната 13<sup>-та</sup> гимназия. Занимава се и с преводаческа работа.
 
През [[1939]] г. се жени за Анастасия Атанасова и на следващата година се ражда първото им дете, Мария. През [[1941]] г. е назначен за директор на I прогимназия „Христо Ботев“. През [[1943]] г. се ражда синът му Христо и Далчев издава новата си книга „[[Ангелът на Шартър]]“, в която събира трите си по-ранни стихосбирки и добавя още десет стихотворения.
Творби на Далчев са издадени като отделни книги в превод на френски, словашки, чешки, унгарски, руски, немски, италиански, полски, фински, испански, а също на английски, турски, китайски, японски, арабски, шведски и други езици в периодични издания или сборници.
 
== Съчинения ==
=== Стихосбирки ===
* Прозорец, 1926 г.
* Балкон, 1972 г.
 
=== Приказки ===
* Приказки от цял свят, т. І, София, 1995, 159 с., Съставител Русалина Попова
 
* Иван Коларов, [http://www.slovo.bg/old/litforum/135/ikolarov.htm ''„Живото живее в грях“''], в. „Литературен форум“, бр. 35 (476), 30 октомври 2001 г.
 
{{Портал|Македония|България}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Далчев, Атанас}}
[[Категория:Български поети и поетеси класици]]
[[Категория:Български писатели от Македония]]
[[Категория:Български преводачи]]
[[Категория:Български преводачи на френскоезична литература]]
[[Категория:ПреводачиБългарски преводачи от рускирускоезична езиклитература]]
[[Категория:ПреводачиБългарски отпреводачи немскина езикнемскоезична литература]]
[[Категория:Български учители]]
[[Категория:Български просветни дейци от Македония]]
17 160

редакции