Боян Биолчев: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 35:
 
== Биография ==
Роден е в 1942 година в София. Произхожда от големия [[Прилеп (град)|прилепски]] род [[Биолчеви]]. Дядо му [[Боян Биолчев (революционер)|Боян Биолчев]] е деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]]<ref>Людмила Първанова, [http://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2006-04-26&article=96720 Гоце се криел в дома на Биолчеви], в-к „Стандарт“, бр. 3843, 14 септември 2003 г.</ref><ref>[http://www.vobg.net/article.php?id=1911 Проф. Боян Биолчев, ректор на СУ: Все още у нас може да се печели от имитация на образование] (мъртъв линк)</ref> и [[Македоно-одринско опълчение|македоно-одрински опълченец]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 85.</ref> Завършва гимназия в София. Следва полска филология в [[Ягелонски университет|Ягелонския университет]] в [[Краков]], [[Полша]] (1962 – 1968), където получава магистърска степен след защита на дипломна работа през юни 1968 г. Постъпва като [[аспирант]] в Софийския университет (1969). През 1972 г. Боян Биолчев печели конкурс за асистент по полска литература в Катедрата по славянски литератури на Факултета по славянски филологии. През 1978 г. защитава [[доктор]]ска дисертация на тема „Драматургията на Станислав Виспянски, енциклопедист на неоромантизма“, а в 1982 г. се хабилитира с книгата „Пътят на едно възраждане. Самобитност и европейски традиции в поезията на полския [[Ренесанс]]“. От 1982 до 1996 г. е [[доцент]], през 1996 г. става доктор на филологическите науки с труда „[[Адам Мицкевич]] – между осанката на народния пророк и homo ludens“. От 1996 г. е [[професор]].
 
През 1992 г. Боян Биолчев става ръководител на Катедрата по славянски литератури. От 1991 до 1993 г. е заместник-ректор на Софийския университет, а от 1995 г. е декан на Факултета по славянски филологии. През октомври 1999 г. е преизбран на същия пост. От ноември 1999 година до 14 ноевмри 2007 година е ректор на Софийския университет.
Ред 63:
* „Сапфир“ (сборник с новели). 1979.
* „Очите плачат различно“ (роман). София: Профиздат, 1981, 204 с.
* „Сатурнов кръг“ (роман). София: Народна младеж, 1989, 133 с.
* „Холтер-87“ (сборник с новели). 1990.
* „Мираж под наем“ (сборник с новели). Велико Търново: Абагар, 1991, 123 с.
* „Бюро намерени вещи през 2001 г.“ (сборник с разкази). 1992.
* „Нищо за продан“ (сборник с новели). София: Христо Ботев, 1994, 213 с.
* „Зуброва трева“ (сборник с разкази).
* „Внезапна арена“ (сборник с разкази). София: Хемус, 1995, 117 с.
* „Писма от рая“ (сборник с разкази).
* „Листа от ада“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1996, 137 с.
* „Усещане за България“ (сборник с разкази). София: УИ „Св. Климент Охридски“, 1998, 32 с. (ISBN 9540713986)
Ред 105:
[[Категория:Български автори на разкази]]
[[Категория:Български сценаристи]]
[[Категория:Полонисти]]
[[Категория:Възпитаници на Ягелонския университет]]
[[Категория:Преподаватели в Софийския университет]]