Добруджанско плато: Разлика между версии

* на запад — – платото постепено преминава в по-високото [[Лудогорско плато|Лудогорското плато]];

* на юг — – границата не е ясно очертана, но следи приблизително линията между платото [[Стана (плато)|Стана]] на запад и [[Франгенско плато|Франгенското плато]] на изток и долината на [[Батова река]];

* на югоизток — – стръмно се спуска към черноморския бряг в района на [[Балчик]] и [[Каварна]];

* на изток — – платото постепенно се спуска към Чернопорската низина;

* на север и североизток — – достига до държавната граница с [[Румъния]], но в действителност платото продължава и на румънска територия.

Дължината на платото от югозапад на североизток (до границата с Румъния) е около 70 км, а ширината му от северозапад на югоизток — – около 60 км. Надморската височина варира от 150- – 200 м на североизток до 300- – 350 м на югозапад.

Цялото Добруджанско плато е с лек наклон на изток и североизток. На запад и югозапад е разчленено от каньоновидни долини, а на северозапад и изток — – от суходолия. Изградено е от долнокредни и терциерни (сарматски) варовици и песъчливи мергелни плоско наслени пластове, припокрити по вододелите от льосови наслаги с мощност до 30- – 40 м. На юг льосовата покривка е разкъсана, изтънява до 5- – 10 м и прехожда в льосови образувания. По вододелите има фосилизирани карстови форми.

В източната част на платото, северно от [[Каварна]], на дълбочина 1300- – 1900 м са установени горнокарбонски въглища, находищата на които са наводнени и трудно използваеми.

Климатът е умерено-континентален със сравнително студена зима и топло лято. Преобладават северните и североизточните ветрове; през лятото духат суховеи — – сухи, топли ветрове. През пролетта (март-април) и лятото (юли-август) често явление са засушаванията. Средната годишна температура е от 11°С на запад до 12°С на изток и съответно средната януарска от -0,5°С до 1°С, а средната юлска — – 21°-22°С.

За платото са характерни голямото количество от подземни води. Реките са маловодни с пороен характер, като на север долините им се превръщат в каньоновидни суходолия. Главна река е [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]] с притоците си [[Карамандере]] и [[Добричка река]] на запад, а на изток — – [[Шабленска река]].

Характерните за Добруджанското плато са типичните и излужените черноземи и сивите горски почви с високо естествено плодородие. Преобладават сухолюбивите степни растителни видове, които са слабо запазени тук-там и са изместени от селскостопански култури. Над 80% от площта на платото представляват обработваеми земи. отглеждат се основно зърнени култури (основно пшеница и ечемик), слънчоглед, царевица, захарно цвекло, фасул и други, всички те с устойчиви и високи добиви. В отделни части се извършва частично напояване. Характерна особеност за Добруджанското плато, са т.н. полезащитни горски пояси, които през зимата предотвратяват отвяването и преотлагането на снежната покривка и по този начин предпазват есенните посевите от измръзване.