Уикипедия

Лудогорско плато: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Редакция без резюме
Ред 18:
 
Границите на платото не са точно определени, но приблизително минават по следните географски обекти:
* на запад — – платото достига до долините на реките [[Бели Лом (река)|Бели Лом]] (дясна съставяща на [[Русенски Лом]]) и [[Топчийска река]] (влива се в Дунав като суходолие);
* на юг — – платото постепенно се повишава към [[Разградски височини|Разградските]] и [[Самуиловски височини|Самуиловските височини]];
* на югоизток — – платото достига до долината на Бресташка река, десен приток на [[Карамандере]], от басейна на [[Суха река (приток на Дунав)|Суха река]];
* на изток — – платото постепенно прехожда в [[Добруджанско плато|Добруджанското плато]];
* на север — – височината му постепенно намалява към по-ниската, хълмиста част на [[Лудогорие]]то.
 
Дължината на платото от запад на изток е около 80- – 85 км, а ширината му от север на юг — – 35- – 40 км. Надморската височина варира от 200 м на север до 300 м на юг.
 
Лудогорското плато е развито върху северния полегат склон на Севенобългарското издигане и е прорязано от дълбоките каньоновидни долини на реките [[Чаирлък]], [[Война (река)|Война]], [[Царацар]], [[Сенковец]], [[Канагьол]], [[Карамандере]] и други, долините на които постепенно в долните си течения се превръщат в каньоновидни суходолия. Изградено е от долнокредни варовици, варовити пясъчници и мергели, припокрити от льос, сиви горски почви на юг и излужени черноземи и карбонатни почви на север. Има находища на огнеупорни глини и каолинови пясъчници.
 
Климатът е умерено-континентален със средногодишна януарска температура от -1°С до -2°С и средногодишна юлска температура 21- – 22°С. Средногодишни валежи от порядъка на 550- – 580 мм с пролетно-летен максимум. Реките са маловодни с пролетно-летни прииждания. Платото е богато на дълбоки подземни води и карстови извори, които се използват за напояване и водоснабдяване.
 
Горите от дъб, габър, липа и др., които са покривали в миналото областта са дали нейното име "Луда„Луда гора"гора“ (на турски Делиорман), сега се срещат на отделни разкъсани участъци и заемат около 30% от територията на платото. Най-голям по площ горски масив е дъбовата гора в [[Резерват Воден|резервата "Воден"„Воден“]], намиращ се западно от град [[Исперих]].
 
Благоприятният климат и почвени условия са предпоставка за отглеждане главно на зърнени култури, слънчоглед, захарно цвекло и зеленчуци.
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Лудогорско_плато“.