История на Русия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Историята на Русия''' води началото си от историята на [[източни славяни|източните славяни]] и на [[угро-фински народи|угро-финските народи]].
[[Картинка:Muromian-map.png|мини|300п|Карта на културите в Европейска Русия при пристигането на [[варяги]]те]]
[[Картинка:Kievan Rus en.jpg|мини|300п|[[Киевска Рус]] през [[11 век]]]]
 
Историята на Русия започва с тази на източните славяни и угро-финските народи. Държавата ''Garðaríki'' („владение на градовете“), чието сърце се намира в [[Новгород]] и обхваща всичките земи, населени с илменски (новгородски) славяни, [[вепси]] и воти, е основанооснована от варяжкия предводител [[Рюрик]] през [[862]] г. (обикновено от тази дата започвасе рускатаотчита историяисторияна Русия, а за времето преди това се говори за история на руските земи). [[Киевска Рус]], първата обединяваща за източните славяни държава, е основана от Рюриковия наследник [[Олег|Олег Новгородски]] през 882 г. Според древноруската Йоакимовска летопис, Киевска Рус приема християнството от [[Византия|България]] през 988 г. Първите богослужебни книги са пренесени в Киевска Рус от [[Първо българско царство|Българското царство]]. Киевска Рус се разпада почти изцяло като държава под натиска на монголските нашествия между 1237 и 1240 г., приепри което почти половината от населението загива. Междувременно местни владетели водят борба за политическото и културното наследство на Киевска Рус, в частност Новгород и Псков.
 
След XIII в., Москва се превръща в културен център. Къмна XVIIIстраната, в.става столица на Руското царство, вечеобявено щеот сеИван превърнеГрозни в Рускатасредата на ХІV век. От началото на XVIII век Руското царство се нарича Руска империя, която се простира от [[Жечпосполита|Полско-литовската държава]] на запад до Тихия океан на изток.
[[КартинкаФайл:Muromian-map.png|мини|300п|Карта на културите в Европейска Русия при пристигането на [[варяги]]теварягите]]
[[КартинкаФайл:Kievan Rus en.jpg|мини|300п|[[Киевска Рус]] през [[11ХІ век]]]]
 
== Ранна история ==
Line 29 ⟶ 30:
През [[10 век]] се образува [[Киевска Рус|Древноруската държава]] Киевска Рус с център [[Киев]] (в съвр. [[Украйна]]). Около [[988]] г. Киевската държава приема [[християнство]]то в [[Православие|православния]] му вариант от България. През [[12 век|12]]-[[14 век]] централизираната държава Киевска Рус се разпада и на нейно място възникват редица [[феодализъм|феодални]] държави, сред които Новгородското княжество, [[Владимиро-Суздалското княжество]], Галицко-Волинското княжество и други княжества.
 
През [[13ХІІІ век]] източнославянските княжества, Волжко-Камска България и другите държави от Източна Европа са подложени на монголо-татарското нашествие ([[1237]]-[[1242]] г.), което се съчетава с шведска и немска агресия срещу руските княжества ([[Невска битка|Невската битка]], [[1240]] г.; [[Битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], [[1242]] г.)
 
Освобождението от почти 250-годишното [[монголи|монголо]]-[[татари|татарско]] иго започва с прогонването на нашествениците от обединените сили в [[Куликовската битка]] и [[1380]] г. и завършва с [[Противостоенето на Угра]], [[1480]] г. Основна заслуга за това има великият княз [[Дмитрий Донски]] (1350—13891350 – 1389), който окончателно превръща Москва в център на руските земи.
 
== Велико московско княжество (1283-1547) ==
{{основна|Велико московско княжество}}
 
През [[14ХІV век|14ХІV]]-[[16ХVІ век]], след завладяването на [[Новгородска република|Новгородската република]], около [[МоскваМосковско княжество|Московското княжество]] се образува централизираната Московска държава, която включва всичките земи на североизточните и северозападните княжества и залага ядрото на образуващата се великоруска народност. Сред най-големите териториални разширения еса подпри управлението на [[Иван III]] (1440—1505), който утроява територията на Московското княжество и побеждава [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]].<ref name="Curtis2">[http://countrystudies.us/russia/3.htm Muscovy], excerpted from Glenn E. Curtis (ed.), ''Russia: A Country Study'', Department of the Army, 1998. ISBN 0-16-061212-8.</ref> От [[1462]] г. до [[1505]] г. той успява да присъедини към Московското княжество почти всички великоруски области, поставяйки основите на днешна Русия. Възползвайки се от разпадането на [[Златна орда|Златната орда]], Иван III слага край на продължилата два и половина2,5 века зависимост на руските земи от [[монголи]]те.
 
Женен за [[София Палеологина]] племенница на последния [[Византийска империя|византийски]] император, Иван III поставя и началото на имперските претенции на Русия. Той включва в герба си [[двуглав орел|двуглавия орел]] на Източната римска империя, а на запазен негов печат от края на управлението му използва титлата ''„Иван, по божия милост господар на цяла Русия и велик княз владимирски и московски, и новгородски, и псковски, и тверски, и угорски, и вятски, и пермски, и български“''. В отделни документи той се нарича дори ''[[цар]]''.
 
След [[падането на Константинопол]] през 1453 г. монахът [[Филотей (монах)|Филотей Псковски]] лансира концепцията за [[Трети Рим]] в лицето на вече могъщото Московско княжество.<ref name=EB3R>See eg. [http://www.britannica.com/ebc/article-60463 Eastern Orthodoxy], [[Encyclopædia Britannica]]. 2007. Encyclopædia Britannica Online.</ref> Териториалното разширение е съпроводено с нарастване на княжеската власт и централизация на държавадържавата, станала вече Велико московско Царство Московия{{основна|Руско царство}}княжество.
 
== ЦарствоРуско Русияцарство (1547-1721) ==
{{основна|Руско царство}}
=== Иван IV Грозни ===
 
През 1547 г. е коронуван великият московски княз [[Иван IV]] Грозни<ref>В превод от руски името е Иван IV Страшни. На български „грозный“ се превежда като „страшен, страшни“, но е запазено руското название, което често е приемано със значението на българската дума „грозен“, която описва липса на физическа красота.</ref> като цар на [[Руското царство]]. Тази година се счита за начална на обединената руска държава.
 
=== Смутно време ===
Line 51 ⟶ 53:
Положителното в Смутното време е това, че побеждава народът над династията и рода в момент на тежки изпитания и нещастия. Народът побеждава враговете си, съхранявайки вярата и държавата, възстановяват монархията. Смутното време се представя като период на селски въстания и външна интервенция. Съществува класова борба, въстание на Болотников, ролята на бедните обществени слоеве и тази на неруските народи.
 
Значението на църквата е много голямо. ТоТя е обединител на народните руски интереси и сплотява народа в името на обща цел. Тя е защитник на интересите на страната, печели власт и авторитет.
 
Дворяните печелят победа. Сведенията за поканата на тушенските дворяни към Владислава показват условията им: да се управлява с Болярска дума и Земски съвет, преди наказание да има съдебно разследване, право на обучение в чужбина, възнаграждение съобразно заслугите, забрана крепостните селяни да напускат своите господари и гаранции, че холопите няма да бъдат освобождавани. Сред тези, които губят, са болярите и селяните. Болярите при Василий Шуйски имат най-голямо могъщество в периода непосредствено след свалянето му от власт. Те са против обучението в чужбина и отхвърлят варианта за повишението според заслугите.
Line 57 ⟶ 59:
Обикновените хора, холопите, бегълците са за пълно премахване на деспотичния обществен и икономически ред в московската държава. Но годините след Смутното време показват установяване на крепостничеството в Русия. Трудовите маси се подчиняват на дворянството.
 
=== Романов, начало на правотата ===
През 1547 г. в Москва великият княз Иван Грозни е коронован за всеросийски цар и самодържец с титулатура: ''Наш велик господар Иван, по божията милост цар и велик княз Всеросийски, Владимирски, Московски, Новгородски, Псковски, Резански, Тверски, Югорски, Пермски, Вятски, Български и на всички''. Международните реакции и признания на новия титул са различни. Англия охотно приема новата титулатура, като дори нарича Иван Грозни император. Признанието от католическите страни закъснява. Императорът на Свещената Римска империя Максимилиан II признава царската титла на Иван Грозни през 1576 г. [[Жеч Посполита]], поради политическата конкуренция за влияние в Украйна и Беларус, още дълго време продължава да назовава руския цар московски княз, както и да оспорва суверенитета му над всички руски земи.
 
Line 68 ⟶ 69:
Цар става Василий Шуйский от династията Рюрикови. По негово време поляците опитват да наложат влияние над руските земи, опитвайки се да поставят на престола Лъжедмитрий II, а по-късно и Владислав IV Ваза. Впоследствие поляците превземат Москва. В Нижни Новгород е организирано Второ народно опълчение. То обсажда Кремъл и принуждава полските войски да капитулират. С края на полската инвазия се слага и край на Смутното време. Земският събор дава царската власт в ръцете на династията Романови.
 
=== Романови царе ===
Новият цар успява да стабилизира страната и се възползва от тежкия конфликт между [[Швеция]] и Жечпосполита, за да върне под руски контрол редица загубени територии. Следващият цар Алексей Кошка(от финския род Кобила) води страната срещу Полша по време на Първата северна война, приключила през 1667 г. с полска загуба и преминаване на Източна Украйна, Киев и Смоленск под руско управление. Управлението на първите Романови царе се характеризира с неимоверно увеличение на данъците (вкл. [[ангария]] и военна повинност) над селяните, което довежда до серия от бунтове, като Солния бунт през 1648 г., Медния бунт през 1662 г. и Московското въстание през 1682 г. Казаците се присъединяват към бунтовете и под ръководството на Стенка Разин оказват съпротива на държавата и отхвърлят нейните институции, която в крайна сметка смазва всички въстания.
 
Line 73 ⟶ 75:
{{Основна|Руска империя}}
{{Вижте също|История на евреите в Русия|Линия на уседналост}}
 
== Руска република (1917) ==
{{Основна|Руска република}}
 
=== Руска революция ===
{{Основна|Руска революция (1917)}}
 
=== Октомврийска революция (1917) ===
{{Основна|Октомврийска революция}}
 
=== Гражданска война в Русия ===
Line 83 ⟶ 91:
{{основна|История на Съветския съюз}}
 
===Октомврийска революция (1917)===
{{Основна|Октомврийска революция}}
=== Създаване на СССР (1922) ===
 
=== Нова икономическа политика ===
=== Промени в обществото ===
Line 99 ⟶ 104:
=== При Хрушчов и Брежнев ===
{{основна|История на Съветския съюз (1953-1985)}}
 
След смъртта на [[Сталин]] през [[1953]] година започва борба за власт, най-близките му сътрудници са победени. [[Никита Хрушчов]] затвърждава позициите си в реч пред ХХ конгрес на Комунистическата партия на Съветския съюз, с подробни описания на зверствата на Сталин. С идването на Хрушчов на власт се слага край на политиката на терор. През [[1964]] година Хрушчов е свален от КПСС, като основните обвинения са съветски неуспехи като [[Карибска криза|Карибската криза]] и китайско-съветските противоречия. След Хрушчов е избран [[Леонид Брежнев]]. Въпреки подобряването на икономическото планиране по времето на Хрушчов системата остава зависима от централните правителствени планове, които не се позовават на пазарните механизми, през 1970-те години [[СССР]] забавя темповете на икономически растеж.
 
=== Разпадане на СССР ===
=== {{Основна|Разпадане на Съветския съюз ===}}
С идването на власт на [[Михаил Горбачов]] се предприемат значителни промени в икономиката и в партийното ръководство. След десетилетия на правителствени репресии Горбачов провежда политика на гласност, освободен е общественият достъп до информация. Разпада се съюзът от съветски републики.
 
Line 108 ⟶ 113:
{{Основна|Руска федерация}}
 
=== Държавно устройство ===
=== Разпадане на Съветския съюз ===
{{Основна|Августовски пуч в СССР (1991)|Разпадане на Съветския съюз}}
{{Вижте също|Президент на Русия}}
 
=== Създаване на Руската федерация ===
{{Основна|Конституция на Русия|Държавно устройство на Русия}}
За първи президент на Русия е избран [[Борис Елцин]]. През септември [[1993]] година с указ на президента е ликвидирана системата на съветите в Русия, а през декември е приета нова конституция. Икономическата либерализация е формирана около концепцията за т.нар. „шокова терапия“, препоръчана от икономисти от [[САЩ]] и [[Международния валутен фонд]].<ref>{{Cite news|url=http://query.nytimes.com/gst/fullpage.html?res=9F0CEED91F39F932A15751C1A965958260|title= U.S. is abandoning 'shock therapy' for the Russians|author=Sciolino, E.|work=The New York Times|accessdate=20 January 2008|date=21 December 1993}}</ref> Всичко това довежда до голяма икономическа криза, характеризираща се с 50% спад на БВП и промишленото производство между 1990 и 1995 г.<ref name=OECD/><ref>{{cite web|title=Russia: Economic Conditions in Mid-1996|publisher=Library of Congress|url=http://lcweb2.loc.gov/cgi-bin/query/r?frd/cstdy:@field(DOCID+ru0119)|accessdate=4 March 2011|archiveurl=https://archive.is/rP1U|archivedate=22 September 2012}}</ref> Приватизацията до голяма степен измества контрола на предприятията от държавните органи към частни лица с вътрешни връзки в държавната система. Много от новобогаташите и бизнесмените взимат милиарди в брой и ги реализират извън страната в огромни капитали.<ref>{{cite web|title=Russia: Clawing Its Way Back to Life (int'l edition)|work=BusinessWeek |url=http://www.businessweek.com/1999/99_48/b3657252.htm|accessdate=27 December 2007}}</ref> Депресията на държавата и икономиката довеждат до разпад на социалните услуги; раждаемостта се срива, а смъртността се повишава в пъти. Усилва се масовият алкохолизъм и наркоманията, в резултат на които годишно умират хиляди хора. Милиони хора са изоставени в бедност — от ниво на 1,5% в края на съветската ера (1989) до 39—49% в средата на 1993 г.<ref name=worldbank>{{Cite book|author=Branko Milanovic|title=Income, Inequality, and Poverty During the Transformation from Planned to Market Economy|publisher=The World Bank|year=1998|pages=186-189}}</ref> През 1990-те години се вижда крайна корупция и беззаконие, възход на престъпни банди и насилие.<ref>{{Cite journal|author=Jason Bush|title=What's Behind Russia's Crime Wave?|journal=BusinessWeek Journal|date=19 October 2006|url=http://www.businessweek.com/globalbiz/content/oct2006/gb20061019_110749_page_2.htm}}</ref> Зараждат се и конфликти, породени от желания за независимост в [[Чечня]] и [[Дагестан]].
Line 122 ⟶ 123:
На 2 март 2008 г. [[Дмитрий Медведев]] е избран за президент на РФ, докато Путин става министър-председател. Путин се връща в президентството след президентските избори през 2012 г. и Медведев е назначен за министър-председател.
 
=== Външна политика ===
===Намеса на Русия в конфликта в Украйна===
{{Основна|Евромайдан|Война в Донбас}}
{{Вижте също|Парламентарни избори в Украйна (2014)}}
=== Участие на Русия в Сирийската гражданска война (2015) ===
 
== Библиография ==