Лудвиг Шварц: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
През 1849 е назначен за астроном в организираната от [[Руско географско дружество|Руското географско дружество]] експедиция за изследване на [[Задбайкалие]]то възглавявана от [[Николай Ахте|Николай Християнович Ахте]]. От юни до ноември 1850 заедно с [[Топография|топографа]] Степан Василиевич Крутив извършват топографски, геодезически и астрономически измервания от река [[Шилка (река)|Шилка]] (лява съставяща на [[Амур]]) през реките [[Амазар (река)|Амазар]], [[Алдан]] и [[Ольокма]] до [[Лена]] (град [[Олекминск]]).
 
През август 1851 се изкачва по река [[Уда]], на 132º и.д. пресича ниския [[вододел]] между Уда и [[Зея]] (ляв приток на Амур) и по река [[Купури]] се спуска до Зея, открива [[ГорнозейскатаГорнозейска равнина|Горнозейската равнина]] и по същия път се връща обратно. През октомври и ноември 1851, отново заедно с Крутив и топографа Алексей Аргунов пресича хребета [[Джагди]] (вододел между Уда и [[Селемджа]]) и изследва планинските райони между Селемджа и [[Бурея]] (хребета Турана), северните склонове на [[Бурейнски хребет|Бурейнския хребет]] и южната част на хребета [[Ям-Алин]] (150 км, до 2295 м). Самостоятелно Крутив проследява и картира 300 км от течението на река [[Аргун (река в Азия)|Аргун]] до устието на река [[Немилен]]. По реките Немилен и [[Тугур]] групата се завръща в устието на Уда. По извършените от Крутив и Аргунов топографски снимки Шварц нанася на карта хребетите [[Дусе-Алин]] и Ям-Алин.
 
През пролетта на 1852 по миналогодишния си маршрут достига до Горнозейската равнина, пресича я от изток на запад, на 127º и.д. тръгва на север-североизток, пресича [[Станови планини|Становите планини]] и през юли достига до горното течение на река [[Гонам]] (от басейна на [[Алдан]]). Спуска се до средното течение на [[Гонам]], пресича нисък хребет и през септември достига до река [[Гиним]] (тя, както и Гонам са леви притоци на [[Учур]] от басейна на Алдан). Продължава на североизток покрай югоизточните склонове на хребета [[Сунагин]] (2243 м), достига до устието на река Учур и през октомври се завръща в [[Якутск]]. Сортирането и обработването на материалите от експедицията продължава до 1854, когато е назначен за главен астроном на експедиция, отново организирана от Руското географско дружество в [[Сибир|Източен Сибир]].